Разбойнически керван

— Сел… ал — отвърнах още по-кратко и продължих: — Само един-единствен, също като теб, но изглежда моят живот ми е по-мил, отколкото твоят на тебе.

— Защо? — кипна той. Налагаше се да променя тона.

— Защото, ако не намериш верния път, ще се загубиш в тази пустиня и ще умреш от жажда.

— Никога не съм се губил — отговори той, като не успя да скрие, че е сериозно разтревожен. Естествено кабирът не можеше да предположи нещо друго, освен че незабавно щях да кажа пред всички, че керванът е поел в погрешна посока. После продължи: — Аллах ни даде много сух и горещ въздух и водата ни бързо свърши. Но още утре той ще ни заведе до един извор.

— Накъде е тръгнал този кафила?

— Към Гат.

— И аз искам да отида там. Ще ми разрешиш ли да пътувам с вас?

Той си отдъхна с облекчение, макар да му личеше, че не знаеше как да си обясни защо си замълчах за предателството му.

— Как се казваш и от кое племе си? — попита той.

— Аз съм френец, чието име езикът ти не може да изговори.

— Ти си френец, значи християнин? — попита той. И обръщайки се към другите, добави: — Вие сте приели да пиете вода от ръката на един гяур!

Всички се отдръпнаха от мен, но аз смуших камилата си да се приближи плътно до неговата и казах:

— Кабир, не забравяй тази дума, защото ще трябва да си платиш за нея!

Откакто открито си признах, че съм „неверник“, туарегът се чувстваше по-сигурен. И да изкажех някакви подозрения срещу него, фанатизираните мохамедани, каквито бяха керванджиите до един, въпреки всичко нямаше да ми повярват. Ето че сега той издаде и причината, поради която още с появяването ми ме беше изгледал толкова подозрително.

— Откъде имаш тази бишарина? Никой мюсюлманин няма да продаде такова животно на един неверник.

— Получих я като подарък от един правоверен, когото спасих от лапите на лъва.

— Лъжеш! Гяурите се страхуват от Господаря на земетресението, а и онзи, комуто е принадлежала тази бишаринхеджина, никога няма да попадне под лапите на лъва.

Взех в ръка камшика си.

— Слушай, кабир! Кажеш ли още веднъж, че лъжа, ще те шибна с камшика си през лицето, а ти добре знаеш следните думи от корана: „Микаил, Джебраил, Израфил и Азраил, четиримата архангели, не пускат да отиде в рая нито един правоверен, който е бил бит от християнин.“

Това беше най-страшната обида, която можех да му нанеса. Изтощените ездачи, които току-що бяха получили вода от ръката ми, се скупчиха заплашително около мен, а кабирът измъкна от пояса си пистолет.

— Гяур, слизай от джемела, защото, преди още да си поверил душата си в ръцете на Бога, шейтанът ще те отнесе в геената!

Той запъна петлето. Храбрият тебус, който стоеше съвсем близо до мен, грабна копието си, за да ме защити. Хрумна ми, че в този случай можех да изпробвам силата на онзи алама, който бях получил при Биркет ал Фехлатн. Кабирът познаваше моята бишарина, следователно сигурно познаваше и човека, който ми я беше подарил. Впрочем, както по някои негови вещи, така и по оръжията и бурнуса на шейха ал джемали забелязах издайническите инициали А. Л., които ми обясниха всичко останало.

Извадих от джоба си късчето корал и му го показах.

— Прибери си оръжието, иначе шейтанът ще получи твоята душа, а не моята! Ще се подчиниш ли, или не? Той видимо се изплаши.

— Аллах акбар, Бог е велик, сихди, а ти си под такава закрила, която е по-могъща даже и от силата на дявола. Виждам, че ми казваш истината, ти си спасил един правоверен от ноктите на лъва и затова той ти е дал своята хеджина. Можеш да яздиш с нас докъдето искаш!

Точно това желаех. Разрешението на водача ме правеше член на кервана и ми даваше право да говоря и да действам срещу кабира в името на общото спасение.

— Тогава да продължаваме нататък. Моите слуги ще ни догонят.

— Колко слуги пътуват с теб, сихди? — попита той, отново обзет от подозрения.

— Освен този още двама. Те присъстваха, когато убих Господаря на земетресението. Щом ни настигнат, ще можеш да видиш кожата му, а също и кожите на пантерите, улучени от моите куршуми.

— Каква работа имаш тук, в пустинята?

— Искам да убия Асад Бей, а и да си поговоря с някои други бейове.

Отговорът ми го задоволи и той направи знак на хората да продължат прекъснатата езда.

Заедно с тебуса останахме на опашката на бавно влачещия се керван.

— Аллах керим — Бог е милостив, сихди, той закриля правоверните. Но ти си християнин и рискуваш живота си, макар че не можеш да очакваш помощ от Аллаха.

— Аллах не е по-могъщ от моя Бог, който е на небето. Той е всевластен, а ние сме негови чада.

— Но никой мюсюлманин не би казал такива думи на кабира. Ангелът на смъртта витаеше над главата ти. Ти си силен и смел също като Сихди Емир, наричан още Пехливан Бей.

— Винаги може да се разчита повече на храбрец с голи ръце, отколкото на страхливец, въоръжен до зъби. Ти също си смел и верен човек и аз ще го спомена пред Сихди Емир. Ще намерим ли вода в Баб ал Гуд?

— Там има два тайни извора, от които могат да пият десет камили.

— В такъв случай този кафила може да издържи, докато му се притечем на помощ, в случай че преди това Хеджан Бей не го унищожи.