Разбойнически керван

Това беше за мен извънредно важно сведение. Оказа се, че аламата има далеч по-голяма власт и сила, отколкото можех да си представя. Доверявайки се на кораловото късче, непредпазливият кабир се увлече да ми разкрие такива неща, които бяха много опасни за неговия повелител.

Древните римляни са навлизали по-навътре в Сахара, отколкото обикновено се приема. Докато войнствените орди на халифите са връхлитали през Суецкия провлак, пустинята е била залята от едно истинско преселение на народите. В онези древни и средновековни времена в не един и два усамотени оазиса, както и в много отдалечени и по-безопасни yap, са били издигнати различни постройки, изоставени по-късно от хората, тъй че постепенно са били засипани от летящия пясък или пък от тях са останали само развалини, които все пак са доста подходящи за скривалища на разбойническата паплач от пустинята. Вече бях виждал няколко такива кусур (Мн. ч. от каср. Б. нем. изд.) и винаги бях откривал, че между зидовете им или пък наблизо имаше кладенец или някакъв друг водоизточник.

Ако джумът разполагаше тук с някакво подобно убежище, то едва ли се намираше в Баб ал Гуд, а несъмнено трябваше да се търси нейде в Серира и с доста голяма сигурност можеше да се очаква, че никъде другаде, а само там държаха в плен Рено Латреомон. Затова казах:

— Искам да отида при бея в Ал каср. Колко време е нужно на моята хеджина, за да стигне дотам?

— Застанеш ли при Баб ал Хаджар, при Портата на камъните, сихди, и ако оттам продължиш да яздиш право в посоката, накъдето пада сянката ти, веднага щом при изгрев слънце тя стане два пъти по-дълга от цевта на пушката ти, тогава привечер на следващия ден ще стигнеш до Джебел Серир, върху която се издигат зидовете на нашия каср.

Искаше ми се да продължа да го разпитвам, обаче присъствието на водача при кервана изведнъж се оказа твърде необходимо, понеже Хасан Велики беше забъркал голяма каша. Въпреки нареждането ми на първо време да не се обяснява на хората, че пътуват в погрешна посока, той се беше раздрънкал и с шейха ал джемали беше започнал шумен спор, за чието заглаждане извикаха кабира.

— Ти не каза ли, че си от племето на кабабишите? — опитваше се да се защити предводителят на камиларите. — Техните дуари са в Кордофан. Как тогава ще знаеш по-добре пътя за Гат от един туарег, който стотици пъти е яздил по него? Думата кабабиши означава овчари. Те пазят овцете си, разговарят с овцете си, ядат овцете си и дори се обличат в кожите и вълната на овцете си. Ето защо в края на краищата сами са се превърнали в овце, които нямат нито разум, нито душа и само блеят глупости като собствените си животни. Дръж си устата затворена, кабаш, и се засрами!

Хасан се наежи и тъкмо се канеше да му даде пиперлив отговор, когато се случи нещо, което го накара да си замълчи и изцяло погълна вниманието на останалите.

В пълен галоп зад нас се зададоха четирима ездачи, които, щом зърнаха спрелия керван, дръпнаха поводите на животните си, и след като ни наблюдаваха известно време, най-сетне се приближиха. Те седяха върху бишаринхеджини и аз веднага познах … уелад слимана, подарил ми своята джемел, както и пратеника, когото бяхме пленили в Алжир. По някакъв начин явно му се беше удало да се освободи. Сигурно се беше върнал в дуара край планините Аурес и единият от братята разбойници незабавно го беше взел и заедно с другите си хора беше тръгнал на път, за да съобщи за провала на неговата мисия. Може би те знаеха целта на моето пътуване. Но дори и да не беше така, в момента очевидно се намирах в голяма опасност и затова направих знак на Йозеф и на тебуса да не се отделят от мен.

— Ес селям алейкум — поздрави уелад слиманът със силен глас, без да забележи нито мен, нито Йозеф, защото се прикривахме зад другите. — Кой е кабирът на този кафила?

— Аз — отвърна туарегът, като в очите му се появиха лукави искрици.

— Накъде сте се отправили?

— Бием иллахи, това е добре. Аз също съм тръгнал за Гат и ще яздя заедно с вас.

В думите му не се съдържаше нито въпрос, нито молба. Този човек не си губеше времето. Той гледаше вече на кервана като на своя собственост.

Ето че в този миг той зърна великанския Хасан, който стърчеше с една глава над всички други. Разбойникът веднага смуши камилата си и се приближи до него.

— Ти беше заедно с френеца, който уби лъва, нали?

— Да.

— Къде е господарят ти?

— Ей там! — отвърна кабашът, посочвайки към мен. Беят ме видя, а после се обърна към пратеника:

— Този ли беше?

— Да, той ме повали с юмрука си.

Последван от другите трима, Бея насочи животното си към мен. Кабирът и шейхът ал джемали също се приближиха. Срещу себе си имах шестима добре въоръжени мъже, без да се смятат хората от кервана. Корндьорфер взе пушката си в ръка, а тебусът държеше в свития си юмрук своето метателно копие от еластично балсово дърво. С лявата си ръка измъкнах под широкия бурнус револвера си от колана, докато в десницата си държах камшика. Така имах вид на човек, който не е подготвен да се защити срещу светкавично нападение.