Разбойнически керван

— Познаваш ли ме? — попита той, без какъвто и да е поздрав, като пронизващият му поглед заплашително се спря върху мен.

— Познавам те — отвърнах спокойно и студено.

— Моят алама е все още в теб, нали?

— Да.

— Върни ми го!

Подхвърлих му кораловото късче. Той го улови във въздуха и го прибра.

— Ти ме спаси от лъва, а аз ти подарих моята най-хубава хе джина. Сега сме квит!

— Добре! Значи животът ти не е по-ценен от една камила. Наистина си прав, ние сме квит!

В очите му се появиха гневни мълнии. После той посочи към пратеника и попита:

— Познаваш ли този човек?

— Познавам го.

— Ти си го ударил така, че за известно време духът му го е напуснал. Дошъл е като пратеник, а вие сте го пленили. Коранът казва, че гяур, който удря един правоверен, загубва дясната си ръка. Ти ще си понесеш наказанието.

— А Библията, свещената книга на християните, казва, че ще бъде пролята кръвта на онзи, който пролива човешка кръв. Ти ще си понесеш справедливото наказание, Хеджан Бей!

Сякаш гръм падна сред керванджиите при споменаването на това име. От преумора, жажда и лишения те бяха съвсем изтощени и обезкуражени и сигурно бе, че нямаше да им е възможно да се противопоставят на джума, щом като само пред едно-единствено име кажи-речи изпопадаха от седлата.

Уад слиманът също бе изненадан. Той нямаше как да знае, че кабирът се беше раздрънкал. Ала разбойникът видя какво въздействие оказа името му, видя се заобиколен от петима храбри мъже, несъмнено знаеше, че брат му е наблизо с целия джум. Всичко това му придаде дързостта да си признае, че действително той е човекът, чието име бях споменал.

— Аллах керим — Бог е милостив, а аз съм Хеджан Бей. Този кафила ще стигне до Гат по живо по здраво, ако ми предаде френеца заедно със слугите му. Гяурино, слизай от джемела и ми целуни обувките!

Всички араби отстъпиха назад от нашата група, толкова голям бе страхът им от този човек.

— Въпреки това ти ще унищожиш кервана — възразих най-спокойно. — Този кабир е предател. Той го е повел към Баб ал Гуд, където още тази нощ джумът ще го нападне.

— Лъжеш! — с гръмовен глас извика той.

— Човече, само да си посмял още веднъж да ме наречеш лъжец и ще…

— Агреб — скорпион! Езикът ти е истинска отрова — прекъсна ме той, изпаднал в ярост. — Лъжеш!

Камилата ми стоеше съвсем близо до неговата. Едва бе изрекъл последната дума, когато камшикът ми, изработен от кожа на хипопотам, изплющя във въздуха и шумно го шибна през лицето така, че от носа, устата и страните му рукна кръв. Още в същия миг избягалият пратеник, който се намираше до него, вдигна пушката си и се прицели в мен, но аз го изпреварих — насочвайки револвера си към челото му, натиснах спусъка.

— Познат ли ти е този изстрел на два-три пръста над основата на носа, Удушвачо на кервани? Ти си братът на Хеджан Бей, а аз съм братът на Пехливан Бей. Върви в геената и съобщи на шейтана, че джумът ще те последва!

Вторият ми изстрел улучи и него право в челото. Третият ни противник бе съборен от камилата си от куршума на Корндьорфер, а пък гърдите на четвъртия бяха пронизани от копието на тебуса.

Всичко това ни отне само две-три секунди, тъй че останалите двама, кабирът и шейхът ал джемали, изобщо не намериха време да използват оръжията си. Насочих револвера към тях.

— Предайте оръжията си, иначе куршумът на Пехливан Бей ще ви изяде!

Един знак, даден на Корндьорфер, се оказа достатъчен. Той се приближи до тях и ги обезоръжи.

— Вържи ги, за да не могат да избягат!

Моят сънародник изпълни нареждането ми, а те изобщо не се възпротивиха. „Пехливан Бей“ оказа върху тях същото съкрушително въздействие, каквото има и „Хеджан Бей“ върху керванджиите. Сега вече можех да започна да ги разпитвам.

— Хей, мъже, слезте от животните и внимателно слушайте как един френец умее да съди разбойниците и предателите на пустинята!

Хората се подчиниха и образуваха кръг около мен и двамата обвиняеми. До този момент Хасан ал Кебир се беше крил зад другите, но ето че сега смелостта му се възвърна. Той извади своята дълга сарас, която изглежда произхождаше от оръжейния арсенал на Метусаил, със заплашителен израз на лицето се изтъпанчи пред пленниците и с гръмовития си бас ги предупреди:

— Чуйте гласа ми и изслушайте думите ми, разбойници такива, убийци, негодници, подлеци, гадна паплач, синове на паплач, потомци и бащи на паплач! Аз съм кабаш от прочутото феркат ен Нураб, а името ми е Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули. Потомците на храбреците ме наричат Джесар Бей, Удушвача на хора, и направите ли нещо, което да не ми хареса, ще ви удуша и смажа. Аллах ви изпрати в ръцете ми и ще наредя да бъдете съдени от този сихди от Алмания, който уби Господаря на земетресението, както и мъжката черна пантера, заедно с нейната жена. Отворете устата си и говорете истината, иначе ще бъдете смазани от гнева ми и унищожени от яростта ми, защото аз съм Хасан ал Кебир!