Разбойнически керван

— Какво ще направиш, за да го спасиш?

— Първо трябва да размисля. Сихди Емир при Баб ал Гуд ли е?

— Да, там ни очаква. Но тъй като не знае кога ще дойдеш, възможно е за кратко време да се е отдалечил.

— Дали керванът ще стигне до Портата на дюните?

— Не. Кабирът ще го отведе настрани сред дюните, където ще го нападнат.

Имах основателни причини да се съглася с това предположение и започнах да търся най-сигурния начин, по който да спася кервана и да заловя разбойниците.

Разбира се, можех просто да застрелям кабира и шейха ал джемали, но така, първо, нямаше да постигна истинската си цел и второ, заради останалите араби това бе твърде опасно, преди безспорно да се докаже, че са съюзници на Хеджан Бей. Трябваше да заловя Бея, за да освободя Рено Латреомон и да се стремя да се срещна с Емери, преди да предприема подобна решителна крачка, и то без тя да е абсолютно наложителна.

Междувременно Йосиф и Хасан ни догониха. Наредих им да скрият за нас един от меховете, а останалата вода да разпределят между керванджиите. Твърде скоро великият Хасан се сприятели с тях, започна да се хвали и да величае името си, а както забелязах, правеше и какви ли не опити да им внуши полагаемата ми се възможно по-голяма почит.

По едно време водачът спря своята камила, пропусна кервана да мине покрай него и когато двамата останахме сами, ме попита:

— Сихди, знаеш ли името на човека, който ти подари тази хеджина?

— Християнинът помага на ближния си, без да го пита как се казва.

— Тогава значи не знаеш какъв е той?

— Той е такъв, какъвто си и ти.

— А също и ти, сихди. Ти притежаваш неговия алама и си длъжен да направиш за него всичко, каквото ти заповяда. Известен ли ти е пътят, по който ви водя?

В случая този човек изказваше едно мнение, което не съвпадаше съвсем с моите възгледи. Значи заради аламата трябваше да съм техен съучастник! Но аз ни най-малко не изпитвах подобно желание. „Ти притежаваш неговия алама“, беше ми казал той. Дали думата „неговия“ не Означаваше, че онзи, от когото бях получил кораловото късче, не беше самият Бей? В такъв случай наистина бях изпуснал чудесен улов. Едва сега тази възможност ми се стори твърде вероятна, защото някой от подчинените му бандити едва ли щеше да има пълномощията да раздава аламата и едва ли щеше да разполага с такива средства, че да подарява толкова ценни животни като бишаринхеджината. Трябваше да поразпитам кабира.

— Известен ми е. Той не води към Гат, а към Баб ал Гуд.

— Няма да стигнем чак до Баб, а още днес след залез слънце ще спрем да бивакуваме сред Пясъчното море. И тогава ще дойде Бея.

— Бея ли? А той не чака ли в онзи далечен дуар, където беше попаднал под лапите на Господаря с голямата глава?

— Не ти ли каза, че съществуват двама Хеджан Бея, които са братя?

Това беше значи обяснението за факта, че разбойникът се появяваше с такава бързина в най-различни местности! Бях имал възможност да заловя единия от братята и го бях изпуснал. Но затова пък трябваше с толкова по-голяма сигурност да сложа ръка на другия!

— Нямахме време за много приказки — отвърнах аз. — Бея знае ли къде ще намери този кафила?

— Той го очаква вече от няколко дни. Когато всичко живо заспи, той ще се приближи, за да говори с мен и да му кажа какъв е броят на керванджиите. Джумът е силен, сихди, и Хеджан Бей няма да срещне съпротива. Но възможно е да се появи един враг, който е по-страшен от всяка друга опасност. Ще ни подкрепиш ли с десницата си и срещу него?

— По всяко време ръката ми е готова да помогне на моите приятели — отговорих двусмислено аз. — И кой е този върл враг?

— Пехливан Бей. Чувал ли си за него, сихди?

— Кой е той?

— Никой не знае. Тръгни да яздиш през Серира, през Белад ал Гуд, Страната на дюните, през Сахела, и навсякъде ще видиш костите на нашите хора, убити от неговите куршуми. Той се появява навсякъде и въпреки това никой не го вижда. Неговата джемел има осем крака и четири крила, бърза е като светкавицата и не оставя никакви следи. Той не се нуждае нито от храна, нито от вода, а въпреки това е великан, висок колкото трима обикновени мъже. Той е самият шейтан, той е Иблис, непокорният ангел, отказал да се хвърли пред нозете на Адам, и ето че сега броди по земята, за да убива душите на правоверните.

Забавно ми беше да слушам с какви небивали качества кичеше суеверието, а и нечистата съвест на тези араби, моят добър приятел Ботуел, но, разбира се, внимавах много да не оспоря мнението на кабира дори и с една-единствена дума. Името му беше Пехливан Бей, Героя на героите, което показваше достатъчно какво огромно уважение си бе спечелил Емери сред обитателите на пустинята.

— Мислиш ли, че ще се появи? — попитах аз.

— Не знам. Той идва винаги когато са готови куршумите му, отлети в геената. Той познава всяко животно и всеки човек от джума, знае всички наши кладенци и места за почивка. Все още не е бил само в Ал каср (Замък. Б. нем. изд.), защото един благочестив марабут (мюсюлмански отшелник. Б. пр.) го е направил неуязвим срещу всякакви зли духове.