Разбойнически керван

И тогава пред очите ми се откри много странна гледка. При струпания на едно място багаж с гръб към мен седеше исполинският кабаш, долепил до устата си … моето буренце с винен спирт. Грижливо увито в рогозка от лико, аз го носех със себе си, за да събирам в него и да пазя от разложение в спирта какви ли не животинки, определени за колекцията ми. Освен голямото разнообразие от насекоми и най-различни земноводни вътре имаше отровни змии, скорпиони, степни саламандри, крастави жаби и ето че сега Хасан, правоверният мюсюлманин, беше седнал на земята и смучеше гадната течност, в която плуваха тези животни. Пиеше я с такова наслаждение, сякаш бе попаднал на любимото питие на боговете от Олимп. Същевременно забелязах, че това жертвено пийване, на което се беше отдал, не беше първото, защото му се налагаше да надига буренцето твърде нависоко, за да се добере до още някоя глътка през отвора му. Сега вече изведнъж ми стана ясна причината за неговото редовно умопомрачение в последно време. Изглежда то не беше нищо друго освен обикновено… пиянство.

Промъкнах се до него и го тупнах с длан по рамото. От уплаха той подскочи и изпусна буренцето. Попитах го:

— Какво правиш тук?

— Пия, сихди! — отвърна ми с несигурен глас.

— И какво пиеш?

— Ма ал Зат.

Мюсюлманите, които тайничко си посръбват вино и други спиртни напитки, ги наричат с най-различни имена само и само за да успокоят съвестта си. Според начина им на мислене виното вече не е вино, ако му дадеш някакво друго име.

— Ма ал Зат — вода на Провидението? Кой ти е казал името на питието, което се съдържа в този съд?

— Знам го, сихди! Едно време, когато хората били тъжни, Провидението пуснало върху земята една „катра“, една капка на веселието. Тя напоила страната и оттогава по нея виреят най-различни растения, в чиито сок се съдържа частица от онази капка. Ето защо питието, което развеселява хората, се нарича Ма ал Зат, вода на Провидението.

— Аз пък ти казвам, че това не е никаква Ма ал Зат, а е винен спирт, който има много по-лошо въздействие и от виното, което ти поначало също не бива да пиеш.

— Но аз не пия нито вино, нито спирт. Опитах само споменатите Катрат ал Зат.

— Обаче на теб и тези капки са ти забранени!

— Лъжеш се, сихди, мюсюлманинът може да ги пие.

— Ти не си ли чувал думите на Пророка: „Кулу мускирюн харам“ — всичко, което опива, е забранено?

— Сихди, ти си по-мъдър от мен, ти знаеш дори Илм ат таухид, учението за единния Бог, както и законите на благочестивия Шафи, обаче аз имам право да пия Ма ал Зат, защото тя не ме опива.

— Тя ти размътва разсъдъка вече от доста дни, а и сега душата ти е в плен на духа на спирта.

— Душата ми е свободна и бодра, сякаш съм пил от земземийе.

— Тогава ми кажи сурата Ал кафирун!

Това е сто и деветата сура на Корана, която мохамеданите често използват по твърде странен начин. Когато смятат някой мюсюлманин за пиян, те го карат да каже наизуст именно този текст. Отделните стихове се различават само по това, че едни и същи думи в тях си сменят местата и пияният много рядко ще успее да не ги обърка. В превод тази сура гласи: „Изговори: о, вие неверници, аз не почитам това, което вие почитате, и вие не почитате това, което аз почитам, и аз няма да почитам това, което вие почитате, а вие никога няма да почитате онова, което аз почитам. Вие си имате вашата вяра, а аз — моята“. Но правилното възпроизвеждане на този текст на арабски е много по-трудно, отколкото си личи в този превод.

— Сихди, ти нямаш право да искаш от мен да казвам наизуст сурата Ал кафирун, защото не си мюсюлманин.

— Но ти и не си в състояние да я кажеш. Мислиш си, че един мюсюлманин не бива да се подчинява на някой християнин. А защо тогава стана мой слуга? Не считаш за престъпление пиенето на Ма ал Зат, но че си я откраднал от мен, това не можеш да отречеш. Коранът наказва крадците и ти също ще си получиш наказанието!

— Сихди, нима можеш ти да накажеш един правоверен? Върви при кадията!

— Не ми трябва никакъв кадия!

Хасан беше само наш водач и понеже Корндьорфер имаше задачата да надзирава багажа ни и товарите, то добрият кабаш нямаше никаква представа, че освен спирт буренцето съдържа и други неща. Взех ножа си. За броени секунди отстраних горните обръчи, с един удар отворих дъното и тикнах под носа на Удушвача на хора отвратително изглеждащите и още по-отвратително смърдящите гадини.

— Ето ти твоята Ма ал Зат, Хасане!

Той се разкрачи широко, вдигна ръце и разпери срещу мен и десетте си пръста, като същевременно направи такава гримаса, в която ми се стори, че виждам отразено цялото отвратително съдържание на буренцето.

— Бием иллахи, сихди, какво съм пил само! Аллах инхал ал рушар — Аллах да погуби туй буре, защото чувствам как в гърлото ми нещо е заседнало, сякаш съм погълнал цялата геена с всичките й десет милиона дявола и джинове!

— Това е само едната част от наказанието ти, а другата нека бъде раната, която вчера Юсуф ти направи с ножа. Значи с него сте квит!

— Сихди, раната нищо не е в сравнение с тази Ма ал Зат. Ти само гледай, тя ей сегичка ще ме убие!