Разбойнически керван

— Ти се наричаш Хасан ал Кебир и Джесар Бей, Удушвача на хора? До ухото на моята джемел никога не е достигало подобно име. Ами как се казва племето и феркатът ти?

— Аз съм кабаш от ферката ен Нураб. Ние убихме мъжката пантера заедно с жена й, както и Асад Бей, Удушвача на стада. А ти кого си убил? Ти си Бащата без синове и тебусът без смелост и геройски подвизи. Аз ще водя моя сихди, а ти ще се държиш за опашката на моята джемел!

И към тази обида тебусът остана безразличен.

— Какво име имаш? — попита го той.

— То е по-голямо от броя на роднините ти и е по-дълго от твоята памет. Казвам се Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули.

— Е, добре, Хасан Бен Абулфеда Ибн Хаукал ал Уарди Юсуф Ибн Абул Фослан Бен Исхак ал Дули, слез от твоята джемел, защото искам да си поговорим!

След тези думи тебусът скочи на земята, извади ножа си и седна на пясъка.

Арабски двубой! Бях очаквал нещо подобно и затова останах спокоен и не се намесих в тази малка свада. Знаех, че великия Хасан го очакваше голямо унижение. Той също забеляза каква заплаха надвисна над главата му и недоволно промърмори:

— Кой ти позволи да слизаш от камилата? Не знаеш ли, че тук има право да заповядва единствено този сихди, който бърза час по-скоро да стигне до Баб ал Гуд?

— Хасане, разрешавам ви да слезете от седлата — кимнах му аз. — Ти си храбър кабаш ен Нураб и имаш остър нож. Защити честта си!

— Но сихди, ние нямаме никакво време! Сенките стават все по-дълги.

— Точно затова слизай и побързай!

Той вече нямаше друг изход. Скочи на земята, седна срещу тебуса и също извади ножа си.

Без да си губи времето в излишни приказки, тебусът вдигна единия си крачол нагоре, допря острието на ножа в прасеца и после го заби до дръжка в месото. След това погледна Хасан нямо и очаквателно.

За да спаси честта си, кабашът трябваше да направи същото. По този начин двама съперници често пронизват различни мускули от телата си, без да им мигне окото, въпреки извънредно болезнените рани. Побеждава онзи, който издържи най-дълго. Синовете на дивата пустиня смятат за голям позор, ако някой отстъпи пред болките.

Бавно-бавно Хасан разголи своя прасец и допря острието на ножа си до кожата. Ала още при съвсем лекия опит да си забие острието, Джесар Бей, Удушвача на хора, забеляза, че това е много болезнено. Той направи ужасена физиономия и вече се накани да остави настрана оръжието, когато изведнъж се случи нещо, което той най-малко очакваше. Междувременно Йозеф Корндьорфер също беше слязъл от камилата си, за да може по-удобно да наблюдава двубоя, и беше застанал съвсем близо зад гърба на кабаша и когато разбра, че великанът се кани да се откаже от двубоя, следвайки импулса на моментен гняв, той бързо се наведе и с юмрук удари дръжката на ножа толкова силно, че острата стомана прониза целия прасец и излезе чак от другата му страна. С ужасен вик Хасан скочи на крака.

— Бием иллахи — в името на Бога! Негоднико, полудя ли? Какво общо имаш ти с моя крак? Да не би този прасец да е твой бе,4 гнида такава, въшка, бълха, таралеж, баща на таралеж, братовчед и чичо на дядо таралеж? Да не би да съм ти дал на заем моя крак, че за сметка на прасеца ми да искаш да докажеш колко си храбър, гяур такъв, син и внук на гяурка, ти… ти… ти Юсуф Ко ер дарб Бен Ко ер дарб Ибн Ко ер дарб Абу Ко ер дарб ал Ка ал брун?

Това беше страшен изблик на ярост, но аз наистина не успях да се сдържа и се разсмях на глас при тази полутъжна, полуразвеселяваща гледка, която великанът, който с все още забития в прасеца си нож изпълняваше най-причудливи скокове на един крак и въпреки че се беше страшно разлютил, не смееше да се нахвърли върху моя сънародник.

— Машаллах, че засрами се до дъното на душата си, о, Джесар Бей, ти Удушвачо на хора! — отвърна му Крондьорфер. Във всеки случай той бе имал намерение само малко да го бодне по крака, но неговата физическа сила му бе изиграла тази лоша шега. — Я си дай крака, трябва веднага да извадя ножа!

Той хвана здраво кабаша и под подновените крясъци на „Удушвача“ измъкна ножа от раната. Веднага щом видя рукналата кръв, Хасан се просна на пясъка с цялата си великанска сила и дойде в съзнание едва след като кракът му беше вече превързан.

Естествено, Йозеф получи сериозно смъмряне, което той обаче прие без особено разкаяние. После отново продължихме пътуването си, прекъснато по толкова странен и неочакван начин.

Привечер спряхме между дюните. Опънахме шатрите, постлахме рогозките, нахранихме животните и след скромна вечеря, състояща се от шепа брашно, няколко фурми и чаша вода, легнахме да спим.

Както винаги, от предпазливост реших през цялата нощ да се редуваме да стоим на пост. Както обикновено, Хасан помоли да му определим последния пост. Надеждата в най-скоро време да се срещна с Емери ме накара да се събудя по-рано от обикновено. Станах и излязох от шатрата, за да си плисна на лицето шепа вода от меха.