Разбойнически керван

— Не сме извършили нищо лошо — каза кабирът.- и няма да позволим да ни съди неверник. Ако ни обвинявате в нещо, тогава ни изправете пред кадията и неговия адул (Съдебен заседател, съветник, помощник. Б. нем. изд.). Ще отговаряме на него, но не и на вас.

— Ти ще отговаряш на мен — отсякох аз, — иначе камшикът ми ще ти отвори устата.

— Нямаш право да биеш един правоверен!

— Че кой ли ще ми попречи? Нима камшикът ми не шибна дори и Удушвача на кервани?

— Тези хора няма да го допуснат. Те са мюсюлмани.

— Те са мюсюлмани и знаят закона, който гласи: „кръв за кръв“. Ти искаше да ги отведеш на сигурна смърт. Животът ти им принадлежи.

— Водих ги по верния път. Нима не го потвърди и Хеджан Бей?

— А не ми ли каза ти самият, че джумът ще се появи още тази нощ, след като всички заспят?

— Нищо не съм казвал. Ти си неверник и искаш да ни погубиш.

— Не лъжи, кабир! Смъртта протяга ръката си към теб, а Пророкът ни учи: „Ако никога не казваш истината, то кажи я, когато умираш, за да те види Аллах неопетнен!“ Ние сме близо до Баб ал Гуд, а Гат се намира на север оттук. Ти чу, че аз съм брат на Пехливан Бей, който е по-могъщ от джума. И той, и аз притежаваме един дух, който ни казва всичко, каквото пожелаем да знаем. Ето, виж го! Той живее в тази малка кутийка и аз ще го попитам: къде се намира Гат?

С тези думи извадих компаса си.

Обитателите на пустинята са изключително суеверни и предварително знаех, че непознатият предмет щеше да им направи много по-силно впечатление от всякакви предупреждения и заплахи.

— Виждаш ли как сочи на север? Вижте го и вие, мъже! Накъдето и да завъртя жилището му, той показва все същата посока.

Всички оглеждаха компаса боязливо, с учудване и страхопочитание. Даже и исполинът Хасан, който досега не му бе обръщал внимание, не успя да скрие смайването си.

— Сихди, ти си велик вълшебник! Никой не може да ти се противопостави!

— Кабир, ти виждал ли си такъв дух у някой правоверен? — продължих аз. — Християните са по-мъдри и по-могъщи от мюсюлманите и ако не ми се подчиняваш, ще изтръгна духа ти от тялото и ще го затворя в още по-малка кутийка. На времето ей този тук също беше такъв вероломен кабир като теб и ще си остане пленен во веки веков, за да показва пътя на керванджиите.

— Питай ме, сихди, и ще ти казвам самата истина! — увери ме разтрепераният от страх човек.

— Признаваш ли, че двамата с шейха ал джемали сте от хората на Хеджан Бей?

— Да.

— И джумът трябваше още тази нощ да нападне този кафила?

— Да.

— При което всички мъже щяха да бъдат убити?

— Да — колебливо отговори той.

— Колко души наброява джумът?

— Не знам, сихди, дали са се събрали всички, или не. На различни места джумът разполага с различни хора.

Тези думи хвърлиха допълнителна светлина върху загадката за голямата бързина и подвижност на разбойническия керван. Хеджан Бей яздеше сам от място на място и навсякъде го очакваха готови за грабеж хора и тъй като бяха двама братя, то всички оставаха с впечатление, че ужасният бандит и неговата шайка наистина са вездесъщи.

— Познаваш ли младия френец, когото Бея държи в плен?

— Да. Той се намира в Ал каср.

— Колко входа има замъкът?

— Единият е през портата, сихди, а другият е по подземните стъпала, които водят надолу към шота.

— А джумът къде ще изчака този кафила?

— Ако тръгнеш сега срещу изгрев слънце, ще го видиш пред себе си, когато сянката ти стане два и половина пъти по-дълга от твоята височина.

— Нали Бея се канеше да те потърси, за да разговаряте преди нападението. Къде щяхте да се срещнете?

— Той ще забележи приближаващия се керван и ще разбере къде ще нощува. Щом всички заспят, ще се разнесе зовът на хиената и така ще знам къде да го намеря.

— Това първият керван ли е, който водиш към гибел? Туарегът замълча.

— Кабир, ти си голям грешник, но ако ми се подчиняваш и ме заведеш до замъка, няма да бъдеш убит.

— Ремаллах — опазил Бог! — извика тебусът. — Сихди, ти виждал ли си синовете ми и сълзите в моите очи? Почувствал ли си мъката на сърцето ми и чул ли си клетвите на душата ми? Заклех се в осемте небеса на Аллах и в седемте пъкъла на шейтана, в устата на Озаир (Езра. Б. нем. изд.) и в главата на Сейида Йайа (Св. Йоан. Б. нем. изд.), като дадох обет, че ще умре всеки, който е в съюз с убиеца. Ед дем б’ед дем, ен нефс б’ен нефс! Кръв за кръв, живот за живот! Ще ми дадеш ли тези мъже, сихди?

— Аз не се разпореждам със живота им и не мога да го подарявам.

— Е, добре, значи е мой!

Преди да успея да му попреча, той прониза с копието си гърдите на кабира, а още в следващия миг преряза гърлото на шейха ал джемали.

— Хамдулиллах — слава на Бога, който съди справедливо и на небето, и на земята! — ликуващо извика той. — Отмъщението ми ще продължава да изяжда убийците, докато целият джум отиде в геената!

Не можех да осъдя постъпката му, макар че двамата убити сигурно щяха да ми бъдат полезни. Наказанието, сполетяло ги толкова бързо и неочаквано, несъмнено бе заслужено особено ако човек помислеше за жертвите, които са изпратили на гибел в ръцете на Хеджан Бей.