Разкриване

През мислите му се завъртяха още образи. Зачервени бузи. Шията или гърдите на петна. Отпуснатите зърна. Отначало бяха твърди, сега вече не. Очите й потъмняват, понякога се зачервяват отдолу. Устните подпухват. Дишането се променя. Внезапен прилив на топлина. Потръпващи бедра, смяна на ритъма, напрежение, но различно, разлято. Намръщено чело. Премигване. Хапане. Толкова различни начини, но…

— Никой не кашля — повтори той.

После изведнъж се притесни, придърпа чинията и взе една хапка. Търсеше повод да не говори повече, защото смяташе, че е нарушил правилата, че има област на познанието, която уж не съществува…

Фернандес го гледаше любопитно.

— Чел ли си го някъде?

Той поклати глава, както дъвчеше.

— Мъжете говорят ли си за такива неща? Сандърс отрицателно завъртя глава.

— Жените си говорят.

— Знам. — Той преглътна хапката — Както и да е, тя се изкашля и затова спрях. Мислите й бяха другаде и аз много… се ядосах, така ми се струва. Нали разбираш: лежеше задъхана, пъшкаше, но всъщност беше безучастна. Почувствах се…

— Експлоатиран ли?

— Нещо подобно. Манипулиран. Понякога си мисля, че ако не се беше изкашляла тъкмо тогава.. — Сандърс сви рамене.

— Може би трябва да я питам — каза Фернандес и кимна към Мередит.

Сандърс вдигна очи и забеляза, че тя се приближава до тяхната маса.

— О, по дяволите!

— Спокойно, спокойно. Всичко е наред. Мередит дойде с широка усмивка.

— Здравей, Луиз. Здрасти. Том! — Сандърс понечи да се изправи. — Моля те. Том. не ставай. — Тя сложи ръка на рамото му и лекичко го стисна. — Идвам само за минутка.

Усмихваше се лъчезарно. Приличаше точно на самоуверен шеф, който се спира да поздрави колеги. Сандърс забеляза, че Гарвин урежда смел ката за двамата. Зачуди се дали и той няма да дойде.

— Луиз. исках само да потвърдя, че нямам никакви лоши чувства — каза Мередит. — Всеки си върши работата Разбирам го. Освен това смятам, че целта беше постигната, атмосферата се прочисти. Само се надявам, че всичко оттук нататък ще тръгне добре.

Стоеше зад стола на Сандърс. Той трябваше да извърти врат и глава, за да я гледа

— Не искаш ли да седнеш? — покани я Фернандес.

— Може би само за минута.

Сандърс стана, за да й предложи стол. Мислеше, че всичко изглежда съвсем в реда на нещата от позицията на хората от „Конли“. Шефът не желае да се натрапва и чака настоятелна покана от сътрудниците си. Той донесе стол, погледна настрани и забеляза, че Никълс ги наблюдава над очилата си. Младият Конли също ги следеше.

Мередит седна Сандърс й държа стола.

— Искаш ли нещо? — осведоми се Фернандес.

— Току-що привърших, благодаря.

— Кафе? Нещо друго?

— Не, благодаря. Сандърс седна Мередит се наведе.

— Боб ми разказа за плановете да обособи акционерно дружество. Много е вълнуващо. Всичко върви с пълна скорост. Сандърс я гледаше изумен.

— Има цял списък с предложения за име на новата фирма, когато се отдели догодина. Как ви се струват? „Спийд Кор“, „Спийд Стар“, „Прайм Кор“, „Тааисан“ и „Тензор“. Според мен има фирма „Спийл Кор“, която произвежда части за автомобили. „Спийд Стар“ е много търговско, чак нагло. „Прайм Кор“ е по-скоро за взаимоспомагателна каса. Какво ще кажете за „Талисан“ и „Тензор“?

— Тензорът е вид лампа — обади се Фернандес.

— Добре. Но „Талисан“ е хубаво според мен.

— Смесеното дружество на „Епъл“ и „Ай Би Ем“ се казва „Талиджент“ — възрази Сандърс.

— О, прав си. Много си приличат. Ами „Майкро Дин“? Не е лошо. Или пък „Ей Ди Джи“ от първите букви на „Нови графични режими“? Стават ли, какво ще кажете?

— „Майкро Дин“ не е лошо.

— И аз така мисля. Има още едно… „Ано Дин“.

— Това е болкоуспокояващо — обясни Фернандес.

— Какво?

— Анодинът е болкоуспокояващо средство. Наркотик.

— О! Остави го тогава И последното, „Син Стар“.

— Като за трафиканти на наркотици.

— Така е. Имаме обаче цяла година да измислим нещо по-добро. „Майкро Дин“ не е лошо като начало. Съчетава „микро“ с „динамо“. Създава положителни асоциации, нали?

Още преди да й отговорят, тя бутна назад стола.

— Трябва да вървя. Реших, че е добре да сте в течение. Благодаря за помощта Лека нощ, Луиз. Том, до утре.

Подаде ръка и на двамата, после прекоси ресторанта, за да иде при Гарвин. Двамата се приближиха до масата на хората от „Конли“, за да ги поздравят.

Сандърс гледаше след нея.

— Положителни асоциации — повтори той. — Господи! Обсъжда имена за фирмата, без дори да знае с какво ще се занимава.

— Голямо представление беше.

— Разбира се — съгласи се Сандърс. — Бива я по представленията Но то нямаше нищо общо с нас. Беше предназначено за тях.

Той кимна към хората от „Конли-Уайт“, седнали в другия край на ресторанта. Гарвин се здрависваше с всеки поотделно, Мередит разговаряше с Джим Дейли. Очевидно й каза някаква шега, защото тя се засмя и отметна глава, показвайки дългата си шия.

— Единствената причина да разговаря с нас беше да създаде впечатление, че ако утре ме уволнят, тя няма пръст в тая работа.

Фернандес плати сметката.

— Искаш ли да вървим? — предложи тя. — Трябва да проверя още няколко неща.

— Така ли? Какво?

— Алън може да ни е приготвил нещичко. Не е изключено.