Разкриване

— Ами Мередит се оплака, че трябва да плаща издръжка на съпруга си, и сподели, че е ужасен в леглото. Думите й бяха: „Не търпя мъже, които не знаят какво правят.“

— Значи мислиш, че изразът „не мога да понасям докосването на онова копеле“ се отнася до мъжа й?

— Да.

— Аз пък не мисля така — каза Фернандес. — Двамата са се развели преди доста месеци. Разводът е бил много неприятен. Бившият й съпруг я мрази. Сега си има приятелка, която е завел в Мексико. Не вярвам да говори за мъжа си.

— Тогава за кого?

— Не зная.

— Може да е всеки — отбеляза Сандърс.

— Едва ли. Чуй записа пак. Чуй как звучи гласът й. Сандърс превъртя лентата и пак долепи касетофона до ухото си. След миг го остави.

— Звучи почти гневно. Фернандес кимна

— Бих употребила израза „с омерзение“. Насред епизода с теб говори за друг човек. „Копелето“. Сякаш иска да си го върне на някого. Точно в този миг си разчиства сметките.

— Не знам — каза Сандърс. — Мередит обича да приказва. Винаги говори за други хора Бивши гаджета, ей такива работи. В никакъв случай не е романтичка.

Спомни си как веднъж двамата лежаха на леглото в апартамента в Сънивейл, блажено отпуснати. Неделен следобед. Детска глъчка отвън на улицата Ръката му на изпотеното й бедро. И точно в този миг Мередит изтърси:

— Знаеш ли, ходих някога с един норвежец и членът му беше изкривен. Като меч, закривен на една страна, и той…

— За Бога, Мередит!

— Какво има? Истината ти казвам. Такъв беше.

— Не сега

В подобни случаи тя въздъхваше, сякаш принудително се примиряваше с прекалената му чувствителност.

— Защо мъжете все си въобразявате, че сте единствените?

— Нищо не си въобразяваме. Знаем, че не сме. Просто не говори сега, става ли? Тя пак въздъхна… В ресторанта Фернандес каза:

— Дори и да не е необичайно за нея да приказва по време на секс, дори ако е недискретна или иска да се дистанцира, за кого все пак говори тук?

Сандърс поклати глава.

— Не знам, Луиз.

— Казва, че не понася докосването му… сякаш няма избор. Споменава и тъпите му очила. — Фернандес погледна към Мередит, която вечеряше кротко с Гарвин. — Той ли е?

— Не вярвам.

— Защо?

— Всички така казват. Смятат, че Боб не я чука.

— Въпреки това може да грешат.

— Би било кръвосмешение — завъртя глава Сандърс.

— Сигурно си прав.

Донесоха поръчката. Сандърс почна да рови в спагетите и да вади маслините. Не беше гладен. До него Фернандес похапваше здравата Бяха поръчали едно и също.

Сандърс погледна към хората от „Конли-Уайт“. Никълс държеше чисто пластмасов калъф за 35-милиметрови диапозитиви. „За какво ли?“, зачуди се Сандърс. На носа на Никълс бяха кацнали очила с рамки само отгоре. Вниманието му бе изцяло погълнато. Седналият до него Конли погледна часовника си и каза нещо за времето. Останалите кимнаха. Конли погледна към Джонсън, после пак се задълбочи в документите.

Дейли говореше нещо:

— Имате ли тези цифри?

— Тук са — посочи Конли диапозитивите.

— Много е вкусно — обади се Фернандес. — Яж, докато не е изстинало.

— Добре.

Сандърс насила изяде една хапка. Яденето му се стори безвкусно. Остави вилицата.

Фернандес избърса брадичката си със салфетка.

— Знаеш ли, досега не си ми казал защо всъщност спря накрая.

— Приятелят ми Макс Дорфман твърди, че съм инсценирал всичко.

— Аха — каза адвокатката.

— И ти ли мислиш същото?

— Не знам. Само се питах какво чувстваше, когато се отдръпна.

Сандърс сви рамене.

— Просто не исках.

— Аха Стигна дотам и разбра, че не ти се ще, така ли?

— Не — каза Сандърс и добави: — Да ти кажа ли истината? Тя се изкашля.

— Изкашля се? — попита Фернандес.

Сандърс пак си представи стаята, смъкнатите до коленете панталони и Мередит под него на служебния диван. Тогава си мислеше: „Какво, по дяволите, правя?“ А тя обвиваше с ръце раменете му и го притискаше. „О, моля те… Не… Не…“

Точно в този момент Мередит извърна глава и се изкашля.

Кашлицата го спря. Тъкмо тогава той се вдигна, каза: „Права си“, и стана от канапето.

Фернандес се намръщи.

— Не мога да не кажа, че кашлицата не изглежда кой знае колко сериозна причина.

— Сериозна е. — Сандърс бутна чинията си. — Не може да кашляш в такъв момент.

— Защо? Да не би да ми говориш за някакво неизвестно за мен правило на поведение? На пангара кашлянето забранено.

— Нищо подобно. Изразявам се съвсем буквално,

— Извинявай, не те разбрах. Какво значи кашлянето? Сандърс се поколеба

— Разбираш ли, жените винаги си въобразяват, че мъжете нямат понятие какво става. Мислят си, че мъжете не могат да намерят мястото, не знаят какво да правят и какво ли не още. Изобщо че мъжете са много глупави по отношение на секса.

— Не мисля, че сте глупави. Какво значи кашлянето?

— Значи, че мислите ти са другаде. Фернандес вдигна вежди.

— Е, увличаш се.

— Факт.

— Не знам. Мъжът ми страда от бронхит. Кашля непрекъснато.

— Но не и в последния момент, сигурен съм. Тя млъкна и се замисли.

— Е, поне веднага след това кашля. Получава пристъп. Винаги се шегуваме как се получава.

— Веднага след това е различно. Но в мига, в най-напрегнатия миг никой не кашля, повярвай ми.