Читаем Разкриване полностью

В дъното Мередит Джонсън вечеряше с Боб Гарвин. На две маси встрани Фил Блакбърн седеше със съпругата си Дорис — слаба жена с очила, която приличаше на счетоводителка. До тях Стефани Каплан се хранеше с млад човек на двайсетина години — вероятно сина й, студента, помисли Сандърс. А отдясно до прозореца хората от „Конли-Уайт“ очевидно бяха на работна вечеря — с разтворени на коленете куфарчета и пръснати но цялата маса документи. Ед Никълс седеше с Джон Конли от дясната му страна и Джим Дейли от лявата. Дейли говореше пред малък диктофон.

— Дали да не идем някъде другаде? — предложи Сандърс.

— Не — отсече Фернандес. — Вече ни видяха. Можем да седнем ей там в ъгъла.

Приближи се Кармин. — Господин Сандърс — кимна официално той.

— Бихме искали маса в ъгъла, Кармин.

— Да, разбира се, господин Сандърс. Седнаха един до друг. Фернандес гледаше Мередит и Гарвин.

— Би могла да му бъде дъщеря — каза тя.

— Всички така разправят.

— Поразително!

Сервитьорът донесе листа с менюто. Сандърс не беше гладен, но все пак поръчаха. Фернандес не откъсваше поглед от Гарвин.

— Той не се предава лесно, нали?

— Боб ли? Прочут е с тази своя черта Не си поплюва.

— Тя знае как да го върти на пръста си — каза Фернандес и извади няколко листа от куфарчето. — Това е договорът, който Блакбърн ми върна Всичко е наред с изключение на две клаузи. Първо, държат на правото да прекратят трудовите правоотношения с теб, ако се установи, че си извършил углавно престъпление при изпълнение на работата.

— Аха — Сандърс се зачуди какво искат да кажат.

— Втората клауза се отнася до правото да прекратят договора, ако работата ти „не отговаря на изискванията съгласно отрасловите стандарти“. Какво значи това?

Сандърс поклати глава.

— Явно са си наумили нещо.

Той й разказа за дочутия разговор в заседателната зала

Както обикновено Фернандес не реагира

— Възможно е — изрече тя.

— Възможно ли? Със сигурност ще ни извъртят номер.

— Имам предвид от правна гледна точка. Възможно е да имат подобни намерения. И ще успеят.

— Защо?

— При обвинение в сексуален тормоз се прави преглед на цялостната работа на жалбоподателя. Ако има някакви пропуски, все едно колко отдавна са допуснати и дали са незначителни, те могат да се използват за прекратяване на заведеното дело. Имах клиент, който бе работил за фирмата десет години. Но фирмата успя да докаже, че е излъгал при попълването на формуляра при постъпване, и искът не беше уважен. Уволниха го.

— Значи става дума за работата ми.

— Не е изключено. Да.

Сандърс се намръщи. Какво можеха да използват срещу него?

Тя също решава проблем. И така: какъв проблем решава?

Фернандес извади касетофона от джоба си.

— Хайде да уточним една-две подробности — каза тя. — Нещо става н началото на записа.

— Така ли?

— Чуй!

Адвокатката му подаде касетофона Той го притисна до ухото си.

Чу собствения си глас съвсем отчетливо: „… ще се оправяме тогава. Предадох й твоето мнение и тя точно в момента говори с Боб. Вероятно на утрешната среща ще се придържаме към тази позиция. Както и да е. Марк, ако има някакви съществени промени, ще ти се обадя преди съвещанието утре и…“ „Я зарежи този телефон“ — ясно каза Мередит и последваха шумолене като от плат, някакво изсъскване и глухото тупване на телефона. За миг изпращя статичното електричество.

Още шумолене. Последва тишина.

Дрезгав нечленоразделен звук. Шумолене.

Докато слушаше, Сандърс се мъчеше да си представи какво се е случило. Сигурно вече се бяха преместили на дивана, защото гласовете идваха от ниското и не бяха толкова отчетливи. Чу думите си: „Мередит, почакай…“

„Господи, цял ден те желая“ — каза тя.

Пак шумолене. Тежко дишане. Не беше ясно какво става Тя леко изпъшка. Още шумолене. После нейният глас: „О, Господи, толкова е хубаво! Не мога да понасям докосването на онова копеле. С тъпите му очила Ох! Цялата треперя, не съм имала свястно чукане…“

Шумолене. Изпращяване на статично електричество. Шумолене. И пак шумолене. Сандърс слушаше разочарован. Не си представяше какво става, а беше участвал в случката! Кого можеше да убеди записът? Почти през цялото време се чуваше неразличим шум. Прекъсван от дълги паузи.

„Мередит…“

„Ооох. Не говори! Не! Не…“ — На записа се чуваше пресекливото й дишане.

Последва тишина.

— Достатъчно — каза Фернандес.

Сандърс остави касетофона и го изключи. Тръсна глава.

— Оттук нищо не се разбира. Не е ясно какво точно става

— Достатъчно се разбира — успокои го адвокатката — Не се притеснявай за доказателствата. Те са моя работа. Нали обаче чу първите й думи? — Фернандес погледна в бележника си: там, където казва: „Цял ден те желая!“ И после: „О, Господи, толкова е хубаво! Не мога да понасям докосването на онова копеле. С тъпите му очила Ох! Цялата треперя, не съм имала свястно чукане…“ Чу ли тази част?

— Да.

— Добре. За кого говори? — За кого ли?

— Кое е онова копеле, чието докосване не понася?

— Предполагам, че е мъжът й — каза Сандърс. — Преди това говорихме за него. Преди да почне записът.

— Кажи ми за какво стана дума преди записа.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Путь хитреца
Путь хитреца

Артем Берестага — ловкий манипулятор, «специалист по скользким вопросам», как называет он себя сам. Если он берет заказ, за который не всегда приличные люди платят вполне приличные деньги, успех гарантирован. Вместе со своей командой, в составе которой игрок и ловелас Семен Цыбулька и тихая интриганка Элен, он разрабатывает головоломные манипуляции и самыми нестандартными способами решает поставленные задачи. У него есть всё: деньги, успех, признание. Нет только некоторых «пустяков»: любви, настоящих друзей и душевного покоя — того, ради чего он и шел по жизни на сделки с совестью. Судьба устраивает ему испытание. На кону: любовь, дружба и жизнь. У него лишь два взаимоисключающих способа выиграть: манипуляции или духовный рост. Он выбирает оба.

Владимир Александрович Саньков

Детективы / Триллер / Триллеры