Разкриване

— Тъкмо в този момент новият заместник-директор отчита услугите, които ще бъдат възнаградени в бъдеще.

— Да, Мередит.

— Това е всичко.

Образите изчезнаха Останаха само бели линии, които също се стопиха, и екранът угасна.

— Доста ясно и сухо — отбеляза Фернандес. Сандърс кимна.

— Мередит е смятала, че промените няма да окажат влияние, защото не разбира от производството. Стремяла се е единствено към намаляване на разходите. Знаела е обаче, че някой ден промените в завода ще бъдат свързани с нейното име, затова е решила да се отърве от мен и да ме принуди да напусна фирмата. После е можела да стовари вината за проблемите в завода върху мен.

— Кан й е помагал. Сандърс кимна.

— Отървали са се от Джафар. Сандърс отново кимна.

— Кан е казал на Джафар да отиде за една седмица при братовчед си в Джохор, да се махне от града. За да не мога да се свържа с него. През ум не му е минало, че Джафар ще ми се обади. — Сандърс погледна часовника си. — Хайде, къде е?

— Кое?

От екрана долетя сигнал. Появи се красив тъмнокож журналист, очевидно в новинарска емисия, и бързо заговори на някакъв чужд език.

— Какво е това?

— Вечерните новини на трети канал от декември миналата година.

Сандърс стана и натисна копчето на видеоуредбата. Касетата изскочи.

— Какво има в тях?

Синди се върна от копирната с широко отворени очи. Носеше десетина добре подредени комплекта документи.

— Какво ще правиш с това?

— Не се притеснявай — отговори й той.

— Ужасно е, Том! Имам предвид постъпките й.

— Знам.

— Всички приказват — продължи Синди, — че сливането няма да стане.

— Ще видим — каза Сандърс.

С помощта на Синди започна да подрежда комплектите в еднакви кафяви папки.

— Какво точно се каниш да правиш? — попита Фернандес.

— Проблемът на Мередит е в това, че тя лъже — отвърна Сандърс. — Ловка е и се изплъзва. Цял живот е лъгала. Ще видя дали ще успея да я накарам да изтърси една много голяма лъжа.

Погледна часовника си. Беше девет без петнайсет.

До съвещанието оставаше четвърт час.

Заседателната зала беше претъпкана. От едната страна на масата седяха петнайсет души от ръководството на „Конли-Уайт“. От другата страна също петнайсет от „Диджи Ком“. Джон Мардън и Гарвин бяха по средата един срещу друг. Мередит Джонсън седеше в единия край и водеше заседанието.

— Сега давам думата на Том Сандърс. Том, би ли ни казал докъде сме стигнали с устройството „Туинкъл“. Какво е състоянието на производството?

— Разбира се, Мередит — отговори Сандърс. Сърцето му биеше лудо. Той излезе напред. — Първо, искам да уточня, че „Туинкъл“ е кодовото ни название за самостоятелно СД-РОМ устройство, което очакваме да направи революция. — Сандърс посочи към първата схема. — СД-РОМ е името на малък лазерен диск за съхраняване на данни. Производството му е евтино, а възможностите му за съхраняване на информация във всякаква форма са огромни: думи, образи, звук, видео и така нататък. Съдържанието на шестстотин книги може да се побере върху един-единствен малък диск. Благодарение на научните ни разработки можем да запишем на него видеофилм с продължителност час и половина. Както и различни съчетания. Например можете да направите учебник с текстова част, илюстрации, филмови сериали, анимационни поредици и други. Производствените разходи за една бройка скоро ще бъдат само десет цента.

Сандърс огледа хората около масата. От „Конли-Уайт“ проявяваха интерес. Гарвин се мръщеше. Мередит изглеждаше напрегната.

— За да бъде ефективен обаче СД-РОМ дискът, трябват две неща. Първо, преносимо възпроизвеждащо устройство. Като това. — Той вдигна устройството и го подаде на хората от „Конли-Уайт“, за да го разгледат. — Батерия за пет часа и отличен екран. Можете да го ползвате във влака, в автобуса, в класната стая — също като книга.

Хората го разглеждаха и въртяха в ръце. После пак обръщаха погледи към Сандърс.

— Другият проблем с технологията СД-РОМ е ниската й скорост — продължи той. — Много бавно се стига до тези прекрасни данни. Но устройствата „Туинкъл“, чиито прототипи направихме успешно, са два пъти по-бързи от всички други устройства в света. Като се добави паметта за разгъване и прибиране на образите, достигат скоростта на малък компютър. Очакваме в срок от една година да намалим единичната стойност до цената на видеоигра. В момента произвеждаме устройствата. В началото имахме проблеми, но сега ги преодоляваме.

— Можеш ли да ни разкажеш по-подробно за тях? — обади се Мередит. — От разговорите с Артър Кан оставам с впечатлението, че още не сме наясно откъде идват проблемите с устройството.

— Напротив, наясно сме — възрази Сандърс. — Излиза, че те изобщо не са толкова сложни. Очаквам да бъдат изцяло решени само след няколко дни.

— Така ли? — Тя повдигна вежди. — Значи сме разбрали каква е причината?

— Да.

— Прекрасна вест!

— Така е.

— Наистина чудесна новина — намеси се Ед Никълс. — Проектантски ли е проблемът?

— Не — каза Сандърс. — В разработения тук проект няма нищо нередно. Същото се отнася и за прототипите. Проблемът е чисто производствен и е свързан със завода в Малайзия.

— Какъв е по-точно?