— Третата записка — не спираше Сандърс — обобщава икономиите, реализирани от сектор „Контрол върху проектите“. Ще видите, че в нея се говори за единайсетпроцентно намаляване на разходите. Тези икономии отдавна са се стопили поради забавяния в производството, да не говорим за забавените доставки на пазара. Дори да възстановим линията незабавно, единайсетте процента икономия ще доведат до увеличаване на производствените разходи от порядъка на седемдесет процента. Или сто и деветдесет процента увеличение през първата година.
— Ето и следващия документ — каза Сандърс. — Той обяснява какво е наложило мерките за намаляване на разходите. През есента, по време на преговорите за сливането между господин Никълс и госпожа Джонсън, тя е заявила, че може да докаже възможността за намаляване на разходите при внедряването на високи технологии, тъй като господин Никълс изразил загриженост за големите вложения по време на срещата им в…
— О, за Бога! — извика Ед Никълс, втренчил поглед в материала.
Мередит скочи пред Сандърс.
— Извинявай, Том — поде твърдо тя. — Налага се да те прекъсна Със съжаление трябва да отбележа, че не можеш да измамиш никого с тази закачка — Мередит описа широк кръг с ръка. — Както и с така наречените доказателства — Тя повиши глас. — Не присъстваше, когато най-добрите умове във фирмата вземаха тези управленски решения. Не разбираш аргументацията им. Сега излизаш с престорени пози, с разни паметни записки, с които се мъчиш да ни убедиш… Никого няма да убедиш. Том. — Тя го изгледа съжачително. — Скалъпена история. Нелепи приказки, кухи фрази. По същество ти си само външност без никакво съдържание. Въобразяваш си, че можеш да се явиш тук и да подлагаш на съмнение работата на управленския екип. Длъжна съм да заявя, че това е недопустимо.
Гарвин рязко се изправи.
— Мередит…
— Искам да довърша — каза, почервеняла от гняв, Джонсън. — Защото е важно, Боб. Това е същината на проблемите в направлението. Да, някои решения могат да бъдат оспорени със задна дата Да, опитахме някои новаторски методи, с които може би сме се изхвърлили. Но те едва ли извиняват поведението, на което сме свидетели днес. Виждаме хладно пресметната инсинуация, организирана от човек, който е способен на всичко — абсолютно всичко, — за да наложи себе си за сметка на останалите, да смаже всеки, застанал на нейния — тоест на неговия път. Каква безскрупулност… Не можеш да ни заблудиш, Том. Нито за миг. Караш ни да приемем най-долнопробна лъжа. Криви са ти сметките. Как ли пък не! И ще си понесеш последствията. Съжалявам. Не можеш да си разиграваш коня както ти скимне. Не става, не се постъпва така. Това е всичко.
Мередит спря да поеме дъх и се огледа Всички мълчаха, без да помръдват. Гарвин продължаваше да стои прав, изглеждаше потресен. Мередит бавно осъзна, че нещо не е наред. Заговори с по-спокоен тон.
— Надявам се, че съм… че точно изразих общото настроение. Такова беше намерението ми. Пак последва мълчание.
— Мередит — обади се накрая Гарвин, — би ли напуснала залата за няколко минути.
Тя изумено загледа Гарвин, после изрече:
— Разбира се, Боб.
— Благодаря ти.
Излезе от залата с високо вдигната глава. Вратата щракна зад нея.
Джон Мардън се надигна от мястото си и каза:
— Господин Сандърс, моля, продължете изказването си. Колко време според вас ще е нужно, за да се възстанови производството и да заработи с пълна мощност?
Беше пладне. Сандърс седеше в кабинета си с крака върху бюрото и гледаше през прозореца. Над сградите на площад Пайъниър грееше ярко слънце. На ясното небе нямаше нито едно облаче. Влезе Мери-Ан Хънтър в строг костюм.
— Не разбирам — каза тя.
— Какво?
— Записа на новините. Мередит сто на сто е знаела за него. Защото е била там, когато са снимали.
— О, знаела е, но не е допускала, че ще се добера до записа Смятала е, че няма да я покажат в новините, че ще снимат само Фил. Мюсюлманска страна, нали разбираш. Когато отразяват вести от деловия свят, обикновено показват само мъже.
— Аха. И какво?
— Но трети канал е държавен — продължи Сандърс. — Новината тогава е била, че правителството е постигнало само частичен успех в преговорите за промени в завода на „Диджи Ком“ поради неотстъпчивостта на чуждата страна и нежеланието й да се споразумее. Замисълът е бил да се защити доброто име на финансовия министър Саяд. Затова са насочили камерите към Мередит.
— Защото…
— Защото е жена.
— Дяволът, преоблечен като чужденка в делови костюм? С жена феринджи не можеш да се споразумееш.
— Нещо от този род. Както и да е, новините всъщност са се въртели около нея.
— И ти намери записа.
— Да.
Хънтър кимна.
— Е, нямам нищо против — каза тя и излезе от кабинета. Останал сам, Сандърс пак се загледа през прозореца. След малко влезе Синди.
— Най-новото е, че сливането отпада.
Сандърс сви рамене. Чувстваше се изтощен, изцеден. Не го интересуваше.
— Гладен ли си? Да ти донеса ли нещо за обяд?
— Не ми се яде. Какво правят сега?
— Гарвин и Мардън разговарят.
— Продължават ли? Мина повече от час.
— Току-що при тях влезе Конли.
— Само Конли? Никой друг ли?
— Не. Никълс напусна сградата.