Разкриване

— А Мередит?

— Никой не я е виждал.

Сандърс се облегна на стола. Пак обърна очи към прозореца От компютъра се разнесоха три последователни звукови сигнала

30 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

ОТ: А. КАН

ДО: Т. САНДЪРС

Обаждаше се Кан. Сандърс се усмихна мрачно. През вратата надникна Синди.

— Търси те Артър.

— Виждам.

15 СЕКУНДИ ДО ПРЯКАТА ВИДЕОВРЪЗКА: ДК/М-ДК/С

Сандърс намести настолната лампа и се облегна. Екранът светна, трептенията спряха Появи се Артър в завода.

— О, Том. Радвам се. Надявам се, че не съм закъснял.

— Закъснял за какво? — попита Сандърс.

— Знам, че днес има съвещание. Трябва да ти кажа нещо.

— Какво е то, Артър?

— Ами боя се, че не бях достатъчно откровен с теб, Том. Става дума за Мередит. Преди шест-седем месеца тя въведе някои промени в производството и се кани да прехвърли вината върху теб. Вероятно на днешното съвещание.

— Разбирам.

— Много ми е неприятно, Том — наведе глава Кан. — Не знам какво да кажа.

— Не казвай нищо, Артър. Кан се усмихна извинително.

— Исках да те предупредя. Честно. Но Мередит все разправяше, че те няма. Не знаех как да постъпя. Тя твърдеше, че ще има битка и е най-добре да застана на страната на победителя.

— Заложил си на губещия, Артър — каза Сандърс. — Уволнен си.

Той протегна ръка и изключи телевизионната камера пред себе си.

— Какво говориш?

— Уволнен си, Артър.

— Не можеш да постъпиш така с мен… — проплака Кан. Образът му почна да избледнява и да се свива. — Не можеш…

Екранът угасна.

След четвърт час в кабинета влезе Марк Луин, като подръпваше нервно яката на черната си риза с къс ръкав марка „Армани“.

— Излязох голям глупак — измънка той.

— Да. Така е.

— Само… Не разбрах какво става.

— Да де, не разбра.

— Какво ще правиш сега?

— Току-що уволних Артър.

— Господи! Какво друго?

— Не знам. Ще видим какво ще стане.

Луин кимна и притеснен излезе. Сандърс реши да го остави известно време да се тревожи. В края на краищата дружбата им щеше да се възстанови. Адел и Сюзан бяха добри приятелки. А и нямаше с кого да замени талантливия Марк. Можеше обаче да го накара да се поизпоти — щеше да му се отрази добре.

В един часа влезе Синди.

— Казват, че преди малко Макс Дорфман е отишъл да разговаря с Гарвин и Мардън.

— А Джон Конли?

— Излязъл е. Сега е при счетоводителите.

— Добър признак.

— Носят се слухове, че Никълс е уволнен.

— Защо смятат така?

— Преди час е хванал самолета

След петнайсет минути Сандърс видя Ед Никълс по коридора и отиде до бюрото на Синди.

— Нали ми каза, че Никълс е излетял.

— Така чух — обясни секретарката. — Направо да полудееш. Знаеш ли какво говорят за Мередит?

— Какво?

— Че остава.

— Не вярвам — възрази Сандърс.

— Бил Евъртс казат на секретарката на Стефани Каплан, че няма да уволнят Мередит Джонсън и че Гарвин изцяло я подкрепял. Фил щял да опере пешкира за случката в Малайзия, но Гарвин още вярвал, че Мередит е млада и не бива да бъде обвинявана Затова тя остава на работа.

— Не вярвам.

Синди сви рамене.

— Така разправят.

Той се върна в кабинета и погледна през прозореца Мъчеше се да си внуши, че това са само слухове. След малко из-бръмча вътрешната уредба

— Том? Току-що се обади Мередит Джонсън. Вика те веднага в кабинета си.

През големите прозорци на петия етаж струеше ярко слънце. Секретарката я нямаше на бюрото пред кабинета на Мередит. Вратата беше открехната Той почука.

— Влизай — обади се Мередит Джонсън. Стоеше права, облегната на ръба на бюрото със скръстени на гърдите ръце. Чакаше го. — Здрасти, Том.

— Здравей, Мередит.

— Влизай. Не хапя.

Сандърс не затвори вратата зад себе си.

— Трябва да призная, че сутринта надмина себе си, Том. Изненадах се колко много си успял да научиш за толкова кратко време. И подходът ти беше доста изобретателен.

Той мълчеше.

— Да, отлично си се справил. Горд ли си със себе си? — стрелна го с поглед тя.

— Мередит…

— Смяташ, че най-накрая сме си разчистили сметките? Е, имам новина за тебе, Том, изобщо не си наясно какво става.

Тя се дръпна от бюрото. Сандърс забеляза, че до телефона има кашон. Мередит заобиколи бюрото и започна да прибира в него снимки, документи и комплект писалки.

— Всичко беше идея на Гарвин. От три години търси купувач. Все не намираше. Накрая прати мен и аз изпълних задачата. Обиколих двайсет и седем различни фирми, докато стигнах до „Конли-Уайт“. Те проявиха интерес и аз се спазарих добре. Нищо не пропуснах. Гледах сделката да върви на всяка цена. На всяка цена.

Тя ядно метна някакви листове в кашона. Сандърс я наблюдаваше.

— Гарвин беше доволен, че му поднасям Никълс на тепсия — продължи Джонсън. — Не придиряше как съм го постигнала. Дори не се интересуваше. Искаше само да се свърши работата. Съдрах се да я оправя, защото новата длъжност предлагаше големи възможности за кариера. Защо да не я получа? Аз изпълних задачата. Аз уредих сделката. Заслужих си повишението. Победих те в честен двубой.

Сандърс не пророни дума.