Разкриване

— Обикновено около седем.

— Не познавате онази жена Бихте ли я описали?

— Около четирийсетгодишна. Чернокожа. Много слаба посивяла, леко къдрава.

— Висока? Ниска? Каква? Сандърс сви рамене. — Средна на ръст.

— Не е кой знае колко — отбеляза Хърб. — Можете ли да добавите още нещо?

Сандърс се поколеба. Замисли се.

— Не. Всъщност не я разгледах.

— Затворете очи — каза му Фернандес. Той я послуша.

— Сега поемете дълбоко дъх и се отпуснете. Представете си, че е вчера вечерта Били сте в кабинета на Мередит, вратата е затворена повече от час, вече се е случило онова което разказвате, излизате от кабинета тръгвате си… Как се отваря вратата — навън или навътре?

— Навътре.

— Значи дърпате вратата, отваряте… излизате… Бавно или бързо?

— Вървя бързо.

— Намирате се в секретарската стая… Какво виждате?

През вратата. В предната стая, асансьорите са точно отпред. Обезумял, изгубил самообладание, надяващ се, че никой няма да го види. Надясно е бюрото на Бетси Рос — чисто, отгоре няма нищо, столът е бутнат навътре. Бележник. Пластмасов калъф на компютъра. Лампата на бюрото още свети.

Погледът се завърта наляво. Чистачката е до бюрото на другата секретарка. До нея е голямата сива количка с принадлежностите за почистване. Чистачката вдига кошчето за боклук, за да го изпразни в найлоновия чувал, прикрепен от едната страна на количката. Жената застива, гледа го любопитно. Той не знае откога чистачката е в стаята и какво е дочула отвътре. От евтиния транзистор на количката долита музика.

„Ще те убия за това!“ — крещи Мередит след него.

Чистачката чува. Той извръща поглед притеснен и завързва към асансьорите. Изпаднал е почти в паника. Натиска копчето.

— Виждате ли жената? — пита Фернандес.

— Да. Но всичко стана толкова бързо… Пък и не исках да срещам погледа й — поклати глава Сандърс.

— Къде сте сега? При асансьора ли?

— Да.

— Виждате ли чистачката?

— Не. Не исках да я виждам повече.

— Добре, да се върнем назад. Не, не, не отваряйте очи. Ще повторим. Поемете дълбоко дъх и издишайте бавно… Добре… Този път ше видите всичко като в забавен кадър. Сега… излизате през вратата… кажете кога я зървате за пръв път.

Излиза през вратата. Всичко е бавно. Главата му се движи бавно нагоре-надолу при всяка стъпка. Вече е в стаята на секретарките. Бюрото отдясно е подредено, лампата свети. Отляво е другото бюро, чистачката вдига…

— Виждам я!

— Чудесно. Задръжте образа. Задръжте като на снимка.

— Добре.

— Разгледайте я. Сега вече можете спокойно да я разгледате.

Застанала е с кошчето за боклук в ръка. Гледа го с безизразно лице. Около четирийсетгодишна. Къса коса, къдрици. Синя престилка като на камериерка в хотел. Около врата има сребърна верижка… не, висят очила.

— Очилата й висят на метална верижка.

— Добре. Не бързайте. Спокойно. Огледайте я от глава до пети.

— Виждам само лицето й.

Гледа право в него. Безизразни очи.

— Отместете поглед от лицето. Огледайте я. Униформата. На кръста е вързала шише с почистващ препарат. Синя пола до коленете. Бели обувки. Като на медицинска сестра. Не. Гуменки. Не. По-плътни са — маратонки. Дебели подметки. Тъмни връзки. Има нещо във връзките.

— С… нещо като маратонки е. Нали знаете, каквито носят възрастните жени.

— Добре.

— Има нещо особено във връзките.

— Виждате ли какво е то?

— Не. Тъмни са. Има нещо особено… Не мога да кажа.

— Нищо. Отворете очи.

Сандърс изгледа петимата. Беше се върнал в стаята при тях.

— Много странно преживяване — каза той.

— Ако имаше време, щях да доведа професионален хипнотизатор, за да си спомните всичко — обади се Фернандес. — От опит знам, че е много полезно. Но сега нямаме време. Момчета? Пет часът е. Захващайте се за работа

Алън и Хърб събраха бележките си тръгнаха.

— Какво ще правят?

— Ако ще водим дело — обясни Фернандес, — имаме право да посочим потенциални свидетели — хора от фирмата, които евентуално знаят нещо по делото и които да бъдат разпитани. При сегашните обстоятелства нямаме право да разпитваме никого, защото като частно лице сте в процедура на посредничество. Но ако секретарка от „Диджи Ком“ иде да пийне нещо след работа с някой красив снабдител и разговорът се завърти около клюки за секс на работното място, нишката може да се разплете.

— Можем ли да използваме тази информация? Фернандес се усмихна.

— Да видим първо какво ще научим. Сега да се върнем към няколко момента от вашия разказ, особено когато решавате, че няма да имате сношение с госпожа Джонсън.

— Пак ли?

— Да. Най-напред обаче трябва да свърша някои неща. Трябва да се обадя на Фил Блакбърн, за да насрочим утрешните срещи. Трябва да проверя и други работи. Засега ще прекъснем и ще се срещнем след два часа Междувременно почистили ли сте кабинета си?

— Не — отговори Сандърс.

— Съветвам ви да го направите. Махнете всичко лично или уличаващо. Отсега нататък можете да очаквате, че ще претърсват чекмеджетата ви, ще се ровят в компютърните файлове, ще четат писмата ви, ще проверяват телефонните ви разговори. Всички страни от живота ви вече се излагат на показ.

— Добре.

— Затова проверете бюрото и компютъра. Махнете всичко от личен характер.

— Добре.