— Ако използвате пароли на служебния си компютър, променете ги. Всички лично в електронните файлове трябва да изчезне.
— Добре.
— Не ги прехвърляйте на друго място. Изтрийте ги без възможност за възстановяване.
— Добре.
— Не е лошо да направите същото у дома — чекмеджета, материали, компютър.
— Добре.
Сандърс се замисли: у дома ли? Наистина ли щяха да влязат и в къщата му?
— Ако имате важни материали, които искате да запазите, донесете ги тук на Ричард — каза Фернандес и посочи младия адвокат. — Той ще ги прибере в сейф и ще ви ги пази. На мен не казвайте нищо. Не искам да знам каквото и да било.
— Добре.
— Сега да поговорим за телефона. Отсега нататък за важните разговори не използвайте служебния, клетъчния или домашния телефон. Обаждайте се от автомат, и то без фонокарта, дори личната. Запасете се с монети по четвърт долар и пускайте тях.
— Наистина ли смятате, че се налага?
— Знам го. А сега има ли нещо в досегашното ви поведение във фирмата, за което може да се каже, че излиза извън общоприетото? — Фернандес го гледаше над очилата.
— Едва ли — сви рамене Сандърс.
— Нищо ли? Не сте ли преувеличили квалификацията, си, когато сте подавали молба за постъпване на работа във фирмата? Не сте ли уволнявали внезапно някой подчинен? Правени ли са анкети за поведението или решенията ви? Подлаган ли сте някога на вътрешно разследване във фирмата? И дори отговори ге да са отрицателни, смятате ли, че никога не сте извършили нещо нередно, колкото и незначително да е на пръв поглед?
— Господи! — каза Сандърс. — Това са цели дванайсет години.
— Помислете, докато разчиствате. Трябва да зная всичко, което фирмата може да използва срещу вас. Стига да са в състояние, ще се хванат и за най-дребното.
— Добре.
— И още нещо. От разказа ви останах с впечатлението, че на никого във фирмата не му е съвсем ясно защо Джонсън се издига толкова бързо.
— Точно така.
— Разберете.
— Няма да е лесно — изрече Сандърс. — Всичко говорят за това, но май никой не знае истината.
— Но за всички останали то е просто клюка, а за вас е жизненоважно — натърти Фернандес. — Трябва да знаем какви връзки има тя и защо. Тогава ще имаме шанс да разплетем историята. В противен случай, господин Сандърс, вероятно ще ни разкъсат.
Върна се в „Диджи Ком“ в шест часа. Синди подреждаше бюрото си и се канеше да си тръгва.
— Някой да ме е търсил? — попита той, преди да влезе в кабинета си.
— Само един — отвърна секретарката с напрегнат глас.
— Кой?
— Джон Левин. Каза, че е важно.
Левин беше един от шефовете във фирмата, доставяща твърдите устройства. Каквото и да искаше, то можеше да почака.
Сандърс погледна Синди. Тя изглеждаше изнервена, още малко, и да избухне в плач.
— Има ли нещо?
— Не, просто тежък ден. Свиване на раменете, престорено безразличие.
— Имаш ли да ми казваш нещо?
— Не. Беше спокойно. Никой друг не се е обаждал. — Синди се поколеба. — Том, само искам да знам. Не вярвам на приказките им.
— Какво говорят? — попита той.
— За Мередит Джонсън.
— Какво по-точно?
— Че си я подложил на сексуален тормоз.
Синди изстреля последните думи и зачака Очите й шареха по лицето на Сандърс. Явно не беше сигурна. Сандърс се почувства неудобно, че жената, с която бяха работили толкова години заедно, сега открито се съмнява в него.
— Не е вярно, Синди — отсече той.
— Добре. Така си и знаех. Но всички приказват…
— Пълна лъжа.
— Хубаво. — Синди кимна и сложи бележника в едно чекмедже. Видимо й се искаше да си върви. — Трябва ли да остана?
— Не.
— Довиждане, Том.
— Довиждане, Синди.
Сандърс влезе в кабинета и затвори вратата зад себе си. Седна зад бюрото и набързо го огледа. Като че нищо не беше пи пано. Включи монитора и почна да рови в чекмеджетата Чудеше се какво да извали. Обърна се към монитора, където мигаше знакът на електронната поща Сандърс небрежно я включи.
БРОЙ НА ЛИЧНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ: 3. ИСКАТЕ ЛИ ДА ГИ ПРОЧЕТЕТЕ?
Сандърс натисна клавиша Миг по-късно се появи първото съобщение.
ЗАПЕЧАТАНИТЕ УСТРОЙСТВА „ТУИНКЪЛ“ СА ПРАТЕНИ ДНЕС ПО „ДИ ЕЙЧ ЕЛ“. УТРЕ ТРЯБВА ДА ГИ ПОЛУЧИТЕ. ДАНО НАМЕРИТЕ НЕЩО… ДЖАФАР ОЩЕ Е ТЕЖКО БОЛЕН. КАЗВАТ, ЧЕ МОЖЕ ДА УМРЕ.
АРТЪР КАН
Пак натисна клавиша и зачете второто съобщение.
ДОСАДНИЦИТЕ ОЩЕ СЕ МОТАЯТ ТУК. ИМА ЛИ НОВИНИ?
ЕДИ
Сандърс не беше в състояние да се тревожи за Еди точно в този момент. Натисна клавиша за третото съобщение.
СИГУРНО НЕ СИ ЧЕЛ СТАРИТЕ БРОЕВЕ НА „КОМЛАЙН“ ОТПРЕДИ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПРИЯТЕЛ
Сандърс се втренчи в екрана. „Комлайн“ беше името на фирмения бюлетин — месечно издание от осем страници с новини за назначения, повишения и раждания на деца в семействата на служителите. Летният график на отбора по софтбол. Ей такива неща. Сандърс не му обръщаше внимание и не проумяваше защо трябва да го прави точно сега.
И кой беше този „приятел“?
Натисна клавиша ОТГОВОР. На екрана се появи надпис:
НЕ МОЖЕ ДА СЕ ОТГОВОРИ — НЯМА АДРЕС НА ПОДАТЕЛЯ.
Тогава Сандърс избра клавиша ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОДАТЕЛЯ. Обикновено чрез него се получаваха името и адресът на подателя на съобщението по електронната поща. Вместо тях обаче излезе гъста поредица от знаци:
ОТ UU5.PSI.COMIUWA.PCM.COM.EDU! ШАРЪН ВТ 16
ЮНИ