Разкриване

— Това е ясно. Не ми харесва и ако се повтори, си търсете друг адвокат. — Отново предишната студенина, внезапната студенина. — И така. Казали сте на Блакбърн. Какъв беше неговият отговор?

— Попита ме ще се съглася ли на посредничество.

— В никакъв случай — отсече Фернандес.

— Защо?

— Посредничеството винаги е в полза на фирмата.

— Той обясни, че няма да е обвързващо.

— Въпреки това. Все едно да им разкриете всичко. Няма никаква причина да го правите.

— Каза ми, че и вие можете да присъствате.

— Разбира се, че мога да присъствам, господин Сандърс. Това не е отстъпка от тяхна страна. Вашият адвокат трябва да присъства през цялото време, иначе резултатите от посредничеството са недействителни.

— Ето три имена на евентуални посредници, които той ми даде.

Сандърс извади списъка. Тя му хвърли бегъл поглед.

— Обичайните съмнителни типове. Но единият е по-добър от другите двама. И все пак не…

— Настоява да се срещна с него утре.

— Утре ли? — Фернандес го изгледа и се отпусна на стола. — Господин Сандърс, много държа проблемът да се реши своевременно, но това е нелепо. Не можем да се подготвим до утре. И както казах, не ви препоръчвам да се съгласявате с посредничество при никакви обстоятелства. Има ли нещо, което да не ми е известно?

— Да — призна той.

— Да го чуем. Сандърс се поколеба.

— Всичко, което ми съобщите, е строго поверително — обясни адвокатката.

— Добре. „Диджи Ком“ ще се слива с една нюйоркска фирма, „Конли-Уайт“.

— Значи слуховете са верни.

— Да — потвърди Сандърс. — Възнамеряват да обявят сливането на пресконференция в петък. Канят се също да представят в петък Мередит Джонсън за новия заместник-ръководител на фирмата.

— Ясно — каза Фернандес. — Значи затова бърза Фил.

— Да.

— А вашата жалба му мъти водата. Сандърс кимна.

— Да кажем, че се появява в много критичен момент. Адвокатката за миг млъкна и го изгледа иззад очилата за четене.

— Господин Сандърс, изглежда, съм ви подценила. Бях останал с впечатлението, че сте плах човек.

— Принуждават ме да постъпя така.

— Ясно. — Фернандес му хвърли преценяващ поглед, после натисна копчето на вътрешната уредба. — Боб, искам да проверя графика си. Трябва да изчистя някои неща. Помоли също да дойдат Хърб и Алън. Да оставят всичко, с което се занимават. Това е по-важно. — Тя отмести папките. — На разположение ли са всички посредници в списъка?

— Сигурно.

— Ще помоля за Барбара Мърфи. Съдия Мърфи. Няма да ви хареса, но ще свърши по-добра работа от другите. Ще се опитам да го насроча за следобед, ако е възможно. Трябва ни време. В най-лошия случай късно сутринта. Осъзнавате ли риска, който поемате? Предполагам, че да. Захванали сте се с много опасна игра. — Фернандес заговори по вътрешната уредба: — Боб? Отмени срещата с Роджър Розънбърг. Отмени Елън в шест часа. Напомни ми да се обадя на мъжа си и да го предупредя, че няма да се върна за вечеря. — Тя пак погледна Сандърс. — Вие също. Трябва ли да позвъните у дома?

— Жена ми и децата заминават довечера. Фернандес вдигна вежди.

— Казахте й всичко?

— Да.

— Наистина сте сериозен.

— Да, сериозен съм.

— Добре. Това ще ви потрябва. Нека бъдем откровени, господин Сандърс. Заели сте се с една процедура, която не е чисто юридическа. По същество ги притискате до стената.

— Точно така.

— Отсега до петък ще бъдете в състояние да окажете доста голям натиск върху фирмата.

— Правилно.

— А те са ви вдигнали мерника, господин Сандърс. Вярвайте ми.

В заседателната зала бе изправен лице срещу лице с петима души, които си водеха бележки. От двете страни на Фернандес седяха двама млади адвокати — жена на име Ейлийн и мъж на име Ричард. Освен тях имаше двама души. които се занимаваха с разследването, Алън и Хърб: единият висок и красив, другият пълничък, с белези от шарка но лицето и увиснал на врата фотоапарат.

Фернандес помоли Сандърс отново да разкаже историята с по-големи подробности. Често го прекъсваше, за да задава въпроси, да уточнява времето, имената и конкретните данни. Двамата адвокати не продумваха въпреки впечатлението на Сандърс, че жената не проявява никакво съчувствие към него. Двамата за разследването също мълчаха, освен когато питаха за конкретни подробности. Щом Сандърс спомена секретарката на Мередит, се обади Алън красавецът:

— Може ли още веднъж името й?

— Бетси Рос.

— На петия етаж ли е?

— Да.

— Кога си тръгва от работа?

— Вчера си тръгна в шест и петнайсет.

— Вероятно ще се срещна неофициално с нея. Мога ли да се кача до петия етаж?

— Не. Всички посетители са спирани във фоайето на партера.

— Ами ако нося пратка? И я повикам да я вземе?

— Не, пратките отиват в централната приемна.

— Добре. А цветя? Те лично ли се предават?

— Като че да. Питате за цветя за Мередит ли?

— Да — потвърди Алън.

— Предполагам, че тях можете да предадете лично.

— Чудесно — каза Алън и си отбеляза нещо. Прекъснаха го още веднъж, когато разказа за чистачката, която бе видял на излизане от кабинета на Мередит.

— „Диджи Ком“ наема фирма за почистване, така ли?

— Да. „Ей Ем Ес“ — „Америкън Мениджмънт Сървисиз“. Седалището й е на..

— Знаем. На улица Бойл. Кога чистачките влизат в сградата?