Разкриване

— Още не знам всички подробности — каза Блакбърн, — но по същество твърди, че вчера в кабинета си Мередит го е сваляла, той я отблъснал и сега тя искала да му отмъсти.

Гарвин въздъхна дълбоко.

— Идиотщини! Само това ни липсваше! Може да се превърне в катастрофа.

— Зная, Боб.

— Тя направила ли го е? — пак попита Каплан.

— За Бога! — отвърна Гарвин. — Никой не знае в подобни ситуации. Това е въпросът. — Той се обърна към Евъртс: — Идвал ли е при теб Сандърс по този повод?

— Не, още не. Но сигурно ще дойде.

— Всичко трябва да си остане вътре във фирмата — настоя Гарвин. — Много е важно.

— Важно е — кимна Каплан. — Фил трябва да се погрижи за това.

— Опитвам се — отговори Блакбърн. — Но Сандърс спомена, че щял да подаде иск до Комисията по правата на човека

— Официално ли?

— Да.

— И след колко време ще се разгласи?

— Вероятно до два дни. Зависи колко бързо ще обработят преписката в комисията.

— Господи! — не се стърпя Гарвин. — Два дни? Какво го прихваща? Осъзнава ли какво върши?

— Мисля, че да — каза Блакбърн. — Според мен е съвсем наясно.

— Шантажира ли ни?

— Е, по-скоро притиска.

— Говори ли с Мередит? — попита Гарвин.

— Днес не.

— Някой трябва да разговаря с нея. Аз ще го направя. Но как ще спрем Сандърс?

— Помолих го да задържи официалния иск пред Комисията по правата на човека, докато за трийсет дни приключим вътрешното разследване — отговори Блакбърн. — Той отказа. Заяви, че трябвало да разследваме случая за един ден.

— По дяволите, има това право — съгласи се Гарвин. — По куп причини е най-добре да приключим с това идиотско разследване за един ден.

— Боб, не зная дали ще е възможно — отбеляза Блакбърн. — Поемаме сериозен риск. Законът изисква фирмата да проведе щателно и безпристрастно вътрешно разследване. Не бива да прибързваме или…

— О, за Бога! — прекъсна го Гарвин. — Не ми се слушат адвокатски хленчове. За какво говорим: за двама души, нали? И няма никакви свидетели, така ли е? Значи остават само двамата. Колко време ни трябва да разговаряме с тях?

— Може да не се окаже чак толкова лесно. — Блакбърн огледа присъстващите многозначително.

— Ще ти кажа кое е лесно — ядоса се Гарвин. — Ето го. „Конли-Уайт“ трепери за репутацията си. Продават учебници на училищни настоятелства, които вярват в Ноевия ковчег. Продават детски списания. Тяхна дъщерна фирма произвежда витамини. Друга реализира здравословни и бебешки храни. Марка „Рейнбоу Мъш“ или нещо подобно. Сега „Конли-Уайт“ купува нашата фирма и по средата на сливането високопоставена служителка, която се очаква да поеме фирмата до две години, е обвинена, че търси сексуални услуги от женен мъж. Знаете ли какво ще направят, ако се разчуе? Ще избягат като попарени. Виждате, че Никълс се чуди как да се откачи. За него всичко ще се подреди по вода. Боже Господи!

— Но Сандърс вече постави под въпрос нашата безпристрастност — каза Блакбърн. — Освен това не съм сигурен колко души знаят за… ъъ… предишните въпроси, които ние…

— Доста — обади се Каплан. — Не стана ли дума на съвещанието миналата година?

— Проверете протоколите — нареди Гарвин. — Нали никой от сегашните служители не съди фирмата?

— Никой — отвърна Блакбърн. — Всичко е наред.

— А миналата година имаме ли напуснали от ръководството? Пенсионирани или преминали на друга работа?

— Не.

— Добре. Значи майната му. — Гарвин се обърна към Евъртс: — Бил, искам да прегледаш личните досиета и внимателно да провериш Сандърс. Виж дали е изпълнявал всичко както трябва. И ако не е, веднага ми съобщи.

— Добре — каза Евъртс, — но смятам, че е чист.

— Хубаво, да предположим, че е така — съгласи се Гарвин. — Какво може да накара Сандърс да се махне? Какво иска?

— Мисля, че иска да запази работата си, Боб — отговори Блакбърн.

— Не може.

— Точно в това е проблемът — поясни Блакбърн. Гарвин изсумтя.

— Каква отговорност поемаме, ако той евентуално стигне до съда?

— Ако съдим по случилото се в кабинета, позицията му не е силна. Най-уязвими ще бъдем, ако има основания да се твърди, че е нарушена процедурата за провеждане на щателно вътрешно разследване. Сандърс би могъл да спечели делото само заради това, ако не внимаваме.

— Значи ще внимаваме. Чудесно.

— А сега — допълни Блакбърн — се чувствам задължен да внеса още една предупредителна нотка. Изключителната деликатност на положението означава, че трябва да бъдем особено внимателни към подробностите. Както някога е казал Паскал: „Бог е в подробностите.“ А в този случай противоречивото съотношение на законните претенции ме кара да заявя, че не е съвсем ясно какво е най-добре…

— Фил — прекъсна го Гарвин, — стига глупости.

— Миес — обади се Каплан.

— Какво? — не разбра Блакбърн.

— Миес ван дер Рое е казал: „Бог е в подробностите.“

— Много важно! — изкрещя Гарвин и удари с юмрук по масата — Въпросът е, че Сандърс не може да спечели, ще ни хване за оная работа. И той го знае.

Блакбърн премигна

— Не бих се изразил точно по този начин, но…

— Нали сме точно в такова положение?

— Да.

Намеси се и Каплан:

— Знаете, че Том е умен. Малко наивен, но умен.