Разкриване

— Защо не ми каза? Ако беше споделил снощи, можех да ти помогна.

— Тогава помогни ми сега.

— Е, сега не можем да направим кой знае какво — процеди Сюзан с горчив сарказъм. — Тя първа е отишла при Блакбърн и те е обвинила. С тебе е свършено.

— Не съм сигурен.

— Повярвай ми, нямаш избор — каза жена му. — Ако заведеш дело, три години ще живеем в ад и аз лично не вярвам, че можеш да спечелиш. Мъж обвинява жена в сексуален тормоз. В съда ще се пукнат от смях.

— Може би.

— Вярвай ми, точно така ще стане. Значи не можеш да заведеш дело. Какво друго можеш да направиш? Да отидеш в Остин ли? За Бога!

— Мисля си — каза Сандърс. — Тя ме обвини в сексуален тормоз, но няма официално да повдигне обвинения. Все се чудя защо.

— Има ли значение? — раздразнено махна с ръка Сюзан. — Може да има един милион причини. Фирмена политика. Или Фил я е разубедил. Или Гарвин. Причината е без значение. Том, осъзнай фактите: нямаш избор. Вече нямаш, глупако.

— Сюзан, успокой се!

— Майната ти, Том. Ти си нечестен и безотговорен.

— Сюзан…

— Женени сме от пет годили. Не заслужавам такова отношение.

— Успокой се! Точно това се мъча да ти обясня: имам избор.

— Том! Нямаш.

— Не си права — възрази Сандърс. — Имам, защото ситуацията е много опасна. Опасна е за всички.

— Какво значи това?

— Да предположим, че Луиз Фернандес ми е казала истината за съдебното дело.

— Сигурна съм. Тя е добър адвокат.

— Но не гледаше на случая от позицията на фирмата. Гледаше от позицията на ищеца

— Ами да, нали ти си ищецът.

— Не, не съм — настоя Сандърс. — Аз съм потенциалният ищец.

Настъпи тишина.

Сюзан го загледа изпитателно и се намръщи. Видимо обмисляше казаното.

— Ти се шегуваш.

— Не.

— Сигурно си полудял.

— Не. Виж какво е положението. „Диджи Ком“ е на път да се слее с много консервативна фирма от източното крайбрежие. Фирма, която веднъж се е отказала от сливане, защото около един служител се е вдигнал шум. Примерно е нагрубил секретарка на временен трудов договор при уволнението й и „Кон-ли-Уайт“ се отдръпва Много държат на доброто си име. А това означава, че никой в „Диджи Ком“ не иска съдебно дело за сексуачен тормоз срещу новата директорка.

— Том. Даваш ли си сметка какво говориш?

— Да.

— Ако го направиш, те ще побеснеят. Ще се опитат да те унищожат.

— Знам.

— Говори ли с Макс? Може би е хубаво да му кажеш.

— По дяволите Макс. Той е един побъркан старец.

— На твое място бих се посъветвала с него. Защото нещата не са в твои ръце, Том. Никога не си участвал във вътрешните боричкания. Не знам дали ще се справиш.

— Мисля, че ще успея.

— Ще бъде ужасно. След ден-два ще съжаляваш, че не си приел предложението за Остин. — Майната му.

— Ще стане много напечено, Том. Ще изгубиш приятелите си.

— Майната им.

— Значи си готов.

— Готов съм. — Сандърс погледна часовника си. — Сюзан, искам да заведеш децата при майка си за няколко дни. — Тъща му живееше във Финикс. — Ако веднага се прибереш и стегнеш багажа, ще успееш за полета в осем часа Запазил съм три места.

Сюзан се загледа в него, сякаш го виждаше за пръв път.

— Значи наистина ще го направиш… — бавно изрече тя.

— Да. Ще го направя.

— Божичко!

Сюзан се наведе, взе от пода дамската си чанта и извади бележника.

— Не искам вие с децата да се забърквате — обясни Сандърс. — Не искам никой да им пъха новинарска камера под носа, Сюзан.

— Само за минутка… — Жена му преглеждаше списъка на ангажиментите си. — Мога да отложа тази среща.. И… задочното съвещание… Да — Тя вдигна очи — Да, мога да отсъствам няколко дни. — После погледна часовника си. — А сега да се прибирам и да стягам багажа.

Сандърс също се изправи и двамата излязоха от ресторанта. Валеше, улицата беше сива и мрачна. Сюзан погледна нагоре и целуна мъжа си по бузата

— Успех, Том. Внимавай.

По лицето й се четеше уплаха. От това и той се уплаши.

— Всичко ще се оправи.

— Обичам те — каза тя и бързо се отдалечи под дъжда Сандърс почака, за да види дали няма да се обърне, но Сюзан продължи нататък.

Докато се връщаше в службата, Сандърс внезапно осъзна колко самотен се чувства. Сюзан заминаваше с децата. Той оставаше сам. Беше си въобразил, че ще му олекне, че ръцете му ще се развържат, но вместо това се чувстваше изоставен и изложен на опасност. Потръпна от студа и пъхна ръце в джобовете на шлифера.

Не се справи добре с разговора по време на обяда Сюзан щеше да замине и да си мисли за отговорите му.

Защо не ми каза?

Не намери подходящи думи, за да й отговори. Не можа да изрази смесените си чувства от случката предния ден. Вината, усещането, че е омъжен, че е сбъркал, макар да не бе сторил нищо лошо.

Можеше да ми кажеш.

Не беше направил нищо нередно, продължаваше да си повтаря. Защо тогава не беше споделил с нея? Нямаше отговор. Мина покрай магазин за графики, сетне покрай друг — за фаянс и порцелан с витрина в бяло.

Не си ми казал, защото не си искал.

Но това беше лишено от смисъл. Защо да не иска да й каже? В мислите му пак нахлуха образи от миналото: белият колан за жартиери… купа пуканки… витражът на вратата на апартамента

Стига глупости, Том. Това няма нищо общо с мене.