Разкриване

— Пред вас ли госпожа Джонсън е отправяла тези обвинения? Защото, като изключим господин Сандърс. присъствала е единствено тя.

— Нямам право да ви кажа. Знам за случилото се от много добре информирани източници.

— Във или извън фирмата?

— Наистина не мога да ви кажа.

— Госпожо Уолш — не отстъпваше Фернандес, — ще забраня на господин Сандърс да разговаря с вас. Препоръчвам ви да се посъветвате с юрисконсултката на вестника, преди да разпространявате безпочвени обвинения.

— Не са безпочвени. Имам много надеждни…

— Ако юрисконсултката ви има някакви съмнения, помолете я да позвъни на господин Блакбърн: той ще й обясни какво е правното ви положение по този въпрос.

Уолш се усмихна мрачно.

— Господин Сандърс, искате ли да кажете нещо?

— Поговорете с юрисконсултката, госпожо Уолш — настоя Фернандес.

— Ще поговоря, но това няма значение. Не можете да го потулите. Господин Блакбърн също не може да го потули. А лично аз не разбирам как се наемате да защитавате подобна позиция.

Фернандес се наведе към журналистката, усмихна се и каза:

— Защо не се дръпнем настрани, за да ви обясня нещо.

Двете се отдалечиха на няколко метра в двора. Алън и Сандърс продължиха да стоят на същото място. Алън въздъхна и попита:

— Не те ли мъчи любопитството какво си приказват сега?

— Няма значение какво ми говорите — не се предаваше Кони Уолш. — Няма да издам източника си.

— Не ви питам кой е вашият източник. Просто ви уведомявам, че версията ви е невярна…

— Че какво друго можете да кажете?

— Има документирани доказателства, че е невярна. Журналистката млъкна и се намръщи.

— Документирани доказателства ли? Фернандес бавно кимна.

— Точно така. Уолш се замисли.

— Не е възможно — изрече тя. — И вие го казахте. Били са само двамата в стаята. Разполагаме единствено с техните твърдения. Няма документирани доказателства.

Фернандес само поклати глава, без да казва нищо.

— За какво става дума? За запис ли? Адвокатката лекичко се усмихна.

— Наистина не мога да ви кажа.

— Дори и да има, какво може да е записано? Че тя го е ощипала отзад ли? Че се е шегувала ли? И какво от това? Мъжете се държат така от векове.

— Тук въпросът не е…

— Почакайте. Значи някой го ощипва и той вдига шум до Бога Това не е нормално мъжко поведение. Очевидно този тип мрази и презира жените. Та то е пределно ясно, само. го погледнете. Освен това няма съмнение, че по време на срещата я е ударил. Фирмата е трябвало да повика лекар, за да установи дали няма сътресение. Няколко надеждни източника ми разказаха, че и преди е бил склонен към физическо насилие. Двамата с жена си имат проблеми години наред. Всъщност тя е напуснала града с децата и ще подаде молба за развод.

Уолш внимателно гледаше Фернандес, докато говореше. Адвокатката само сви рамене.

— Така е. Жена му е напуснала града — сухо повтори Уолш. — Неочаквано. Отвела е децата. Никой не знае къде е отишла. Хайде сега ми обяснете какво значи всичко това.

— Кони, мога да ви кажа единствено като адвокат на господин Сандърс, че документираните доказателства противоречат на твърденията на вашите източници за обвинението в сексуален тормоз.

— Ще ми покажете ли доказателствата?

— В никакъв случай.

— Тогава откъде да съм сигурна, че съществуват?

— Отникъде. Знаете само, че съм ви казала за тях.

— Ами ако не ви повярвам? Фернандес се усмихна.

— Журналистите трябва да умеят да вземат решения.

— Искате да кажете, че ще стигнем до безразсъдно нехайство.

— Ако продължавате с вашата версия, да. Уолш отстъпи назад.

— Виж. Може би тук има някакви правни основания, а може и да няма. Но мен ако питате, вие просто сте поредната жена от малцинствата, която се мъчи да пробие в патриархалния свят, като пада на колене. Ако поне мъничко уважавате себе си, нямаше да им вършите мръсната работа.

— Всъщност, Кони. не друг, а тъкмо вие сте в патриархалния капан.

— Глупости — възкликна Уолш. — И още нещо ще ви кажа. Не можете да избягате от фактите. Той я е подвел и после я е набил. Бивш любовник, изпълнен с желание да отмъсти, склонен към насилие. Типичен мъж. Честно ви казвам, още преди да го наредя добре във вестника, той ще проклина дните си.

— Ще продължава ли с публикациите? — попита Сандърс. — Не — отвърна Фернандес и погледна към Джонсън, Хелър и Блакбърн в другия край на двора. Кони Уолш се бе приближила до Блакбърн и му говореше нещо. — Не се разсейвай. Това не е важно. Основният въпрос е какво ще правят с Джонсън.

Миг по-късно към тях се запъти Хелър и каза:

— Обсъдихме нещата от наша гледна точка, Луиз.

— И?

— Стигнахме до извода, че няма смисъл от по-нататъшно посредничество, и засега се оттегляме. Вече уведомих съдия Мърфи, че няма да продължим.

— Така ли? Ами записът?

— Нито госпожа Джонсън, нито господин Сандърс са знаели, че се записва Законът изисква една от страните да знае, че разговорът се записва. Затова лентата не може да бъде смятана за доказателство.

— Но, Бен…