Разкриване

— Аха — подметна Фернандес. — Прекрасно. Но не важи за Джонсън. Защото тя ми прави впечатление със своето самообладание, а поведението й спрямо теб е било различно.

— Ти самата го каза, има определен модел.

— Да. Може би. Но защо още от първия ден? Защо веднага? Според мен има друга причина.

— Ами аз? — попита Сандърс. — Да не смяташ, че и аз съм имал друга причина?

— Така ми се струва — съвсем сериозно го изгледа адвокатката, — но за това ще поговорим после.

Алън дойде откъм паркинга, клатейки глава.

— Какво намери? — попита го Фернандес.

— Нищо хубаво. Навсякъде удряме на камък — отвърна той и запрелиства бележника си. — И така Проверихме адреса в „Интернет“. Съобщението идва от „Зона У“. „Приятел“ е някой си доктор Артър А. Френд. Професор по неорганична химия във Вашингтонския университет. Името говори’ли ти нещо?

— Не — каза Сандърс.

— Не се учудвам. В момента професор Френд е в Северен Непал като консултант на непалското правителство. Заминал е преди три седмици и няма да се върне до края на юли. Затова едва ли той е истинският подател на съобщенията

— Излиза, че някой използва адреса му в „Интернет“.

— Според неговата секретарка е невъзможно. Кабинетът му е заключен, него го няма, а ключ има само секретарката. Затова никой няма достъп до неговия компютърен терминал. Секретарката твърди, че влиза в кабинета веднъж на ден, за да отговори на съобщенията по електронната поща на негово име, през останалото време компютърът е изключен. Никой освен нея не знае кода. Затова нямам представа.

— Значи съобщението идва от заключен кабинет? — попита намръщен Сандърс.

— Не знам. Продължаваме проверката. Засега обаче е пълна мъгла.

— Добре — обади се Фернандес. — Ами „Конрад Компютърс“?

— В „Конрад“ заеха много твърда позиция. Ще предоставят информация само на работодателя, тоест на „Диджи Ком“. В никакъв случай на нас. Казват, че работодателят не е проявил интерес. Когато ги понатиснахме, от „Конрад“ се обадиха в „Диджи Ком“, откъдето заявиха, че не се интересуват от информацията им.

— Хмм.

— После съпругът — продължи Алън. — Говорих с един човек, който е работил в неговата фирма „Ко Стар“. Разправя, че съпругът й я мрази и дълго може да приказва против нея. Но тъкмо сега е в отпуска в Мексико с новата си приятелка и ще се върне следващата седмица.

— Много лошо.

— „Новел“ — каза Алън. — На разположение са сведенията само за последните пет години. Предишните данни се пазят в управлението им в Юта. Нямат представа какво би могло да излезе оттам, но са готови да ни предоставят информация, ако си платим. Ще ни трябват две седмици.

Фернандес поклати глава.

— Лоша работа.

— Така е.

— Убедена съм, че „Конрад“ крие нещо — каза адвокатката.

— Може би, но трябва да ги съдим, за да се доберем до него. Нямаме време. — Алън хвърли поглед към хората отсреща. — Какво става сега?

— Нищо. Не отстъпват.

— Все още ли?

— Да.

— Господи! — възкликна Алън. — Кой ли стои зад гърба й?

— Умирам от желание да разбера — каза Фернандес. Сандърс отвори клетъчния телефон и се обади в службата

— Синди, има ли съобщения?

— Само две, Том. Стефани Каплан попита може ли да се срещнете днес.

— Каза ли защо?

— Не. Но спомена, че не било важно. И Мери-Ан идва два пъти, търсеше те.

— Вероятно иска да ме скалпира — подметна Сандърс.

— Не вярвам. Том. Тя е почти единствената, която… много се тревожи за теб, така ми се струва.

— Добре. Ще й се обадя.

Той започна да набира номера на Мери-Ан, когато Фернандес го побутна с лакът в ребрата. Сандърс вдигна очи и забеляза слаба жена на средна възраст, която вървеше към тях през паркинга.

— Стегни се — прошушна адвокатката.

— Защо? Коя е тази?

— Кони Уолш — каза Фернандес.

Кони Уолш беше около четирийсет и пет годишна, с посивели коси и намусено изражение.

— Вие ли сте Том Сандърс?

— Да.

Тя извади касетофон.

— Кони Уолш от „Поуст Интелидженсър“. Може ли да поговорим за малко?

— В никакъв случай — намеси се Фернандес.

Уолш я изгледа.

— Аз съм адвокатът на господин Сандърс.

— Зная коя сте — сряза я журналистката и пак се обърна към Сандърс. — Пиша статия за сегашното дело за дискриминация в „Диджи Ком“. Източниците ми твърдят, че обвинявате Мередит Джонсън в полова дискриминация, вярно ли е?

— Той не коментира — заяви Фернандес и застана между Урлш и Сандърс.

Журналистката погледна през рамото й и продължи:

— Господин Сандърс, вярно ли е също така, че двамата сте бивши любовници и обвиненията ви са един вид разчистване на лични сметки?

— Той не коментира — повтори Фернандес.

— Аз пък мисля обратното — каза Уолш. — Господин Сандърс, не е нужно да я слушате. Можете да споделите нещо, ако желаете. А аз съм искрено убедена, че трябва да се възползвате от възможността да се защитите. Защото източниците ми твърдят също, че сте нападнали госпожа Джонсън по време на срещата. Обвиненията към вас са много сериозни и сигурно искате да им отговорите. Какво можете да кажете за нейните твърдения? Имало ли е физическо нападение?

Сандърс понечи да заговори, но адвокатката му хвърли предупредителен поглед и сложи ръка на гърдите му. После се обърна към Уолш: