Разкриване

— Добре. И така, по време на срещата господин Сандърс се е държал колебливо. Той ни обясни защо: защото от него са искали да започне служебен роман със стара приятелка, която в момента е негова началничка. И защото е вече женен. Смятате ли, че тези причини за колебливостта му са основателни?

— Сигурно.

— И тъкмо в това състояние на колебливост господин Сандърс в последния момент е бил обзет от неудържимо нежелание да продължи по-нататък. Обяснил ви го е просто и без заобикалки. Защо тогава го квалифицирате като „подвеждане“? Според мен разполагаме с достатъчно доказателства, че е точно обратното — непресметната, доста отчаяна човешка реакция на едно положение, изцяло под ваш контрол. Не става дума за подновена връзка на бивши любовници, госпожо Джонсън, макар да ви се иска да я представите тъкмо така. Изобщо не става дума за среща на равноправни начала. Всъщност висшестоящият сте вие и сте направлявали срещата във всяко едно отношение. Посочили сте часа, купили сте виното, купили сте презервативите, заключили сте вратата и после сте обвинили подчинения си, когато е отказал да ви достави удоволствие. По същия начин продължавате да се държите и сега.

— А вие се опитвате да представите неговото поведение в благоприятна светлина — отвърна Джонсън. — Искам да кажа, че от практическа гледна точка много дразни да изчакваш до последната минута и чак тогава да спреш.

— Да — каза Фернандес. — Така се чувстват мнозина мъже, когато жените се отдръпват в последния миг. Но жените твърдят, че мъжът няма право да се сърди поради правото на жената да се оттегли по всяко време. Нали така?

Джонсън раздразнено забарабани с пръсти по масата

— Вижте — поде тя. — Тук се мъчите да представите случая едва ли не като за пред федералния съд, стремите се да замъглите основните факти. Какво чак толкова съм сгрешила? Отправих едно предложение, това е всичко. Ако господин Сандърс не е проявявал интерес, най-лесно е било да каже: „Не.“ Той обаче не го каза. Нито веднъж. Защото е смятал да ме подведе. Ядосвал се е, че повишението му се е разминало, и единственият начин да си отмъсти е бил да ме очерни. Това не е нищо друго освен партизанска война и грубо посегателство. Аз преуспявам в бизнеса, той се дразни от постиженията ми и се мъчи да ме хване в капана. А вие говорите какво ли не, само и само да избегнете този ключов и неотменен факт.

— Госпожо Джонсън, ключовият и неотменен факт е, че вие сте началник на господин Сандърс. И поведението ви спрямо него е било незаконно. Затова наистина случаят е за пред федералния съд.

Настъпи кратка пауза.

В залата влезе секретарката на Блакбърн и му подаде някаква бележка Той я прочете и я подаде на Хелър.

— Госпожо Фернандес! — обади се Мърфи. — Имате ли готовност да ми обясните какво става тук?

— Да, ваша чест. Излиза, че има лента със запис на срещата.

— Така ли? Вие чухте ли го?

— Да, ваша чест. Той потвърждава разказа на господин Сандърс.

— Знаете ли за записа, госпожо Джонсън?

— Не.

— Може би госпожа Джонсън и нейният адвокат също желаят да го изслушат. Може би всички трябва да го чуем — отбеляза Мърфи. вперила поглед в Блакбърн.

Хелър прибра бележката в джоба си и каза:

— Ваша чест, бих искал да помоля за десетминутно прекъсване.

— Добре, господин Хелър. Бих казала, че обстоятелствата го налагат.

Отвън на двора се виждаше притъмнялото небе. Заплашваше пак да вали. До фонтаните Джонсън шушукаше с Хелър и Блакбърн. Фернандес ги наблюдаваше.

— Просто не разбирам — чудеше се адвокатката. — Ето ги пак, продължават да си приказват. Какво чак толкова обсъждат? Доверителката им излъга и после промени версията си. Несъмнено Джонсън е упражнила сексуален тормоз. Разполагаме със запис. За какво тогава говорят?

Фернандес постоя известно време мълчалива и намръщена

— Знаеш ли, трябва да призная, че Джонсън е невероятно умна — проговори тя накрая.

— Да — съгласи се Сандърс.

— Бърза е и е хладнокръвна.

— Ъхъ.

— Шеметно се е издигнала по служебната стълбица.

— Да.

— Как тогава… е допуснала да се озове в подобно положение?

— Какво искаш да кажеш? — не разбра Сандърс.

— Виж какво прави: нахвърля ти се още на първия ден след идването си на новата работа И то много напористо. Излага се на толкова опасности. Защо? Прекалено е умна, за да го направи.

Сандърс сви рамене.

— Да не мислиш, че се дължи само на неудържимия ти чар? — подхвърли Фернандес. — С цялото си уважение към теб все пак се съмнявам.

Той се усети, че мисли за времето, когато срещна за пръв път Мередит: тя провеждаше демонстрации и имаше навик да кръстосва крака винаги когато й задаваха въпрос, на който не можеше да отговори.

— Винаги прибягваше до секса, за да отвлече вниманието на хората. Много я бива.

— Сигурно — съгласи се Фернандес. — И от какво е искала да ни отвлече вниманието този път?

Сандърс не знаеше отговора Инстинктивно обаче усещаше, че нещо му убягва.

— Никой не знае какво представляват хората в интимен кръг — изрече той. — Познавах някога една жена: приличаше на ангелче, но се възбуждаше от бой.