Разкриване

— Тогава нищо не разбирам. Променихте версията си. Казвате, че вече в по-голямата част сте съгласна с разказа на господин Сандърс. Но не сте съгласна, че той има основание за претенции?

— Не, ваша чест. Както казах, според мен всичко е плод на недоразумение.

— Недоразумение — повтори Мърфи с невярващо изражение.

— Да, ваша чест. Недоразумение, в което господин Сандърс изигра много активна роля.

— Госпожо Джонсън, според господин Сандърс вие сте започнали да го целувате въпреки възраженията му. Вие сте го бутнали на канапето въпреки възраженията му. Вие сте разкопчали ципа на панталоните му и сте извадили пениса му въпреки неговите възражения. Вие сама сте се разсъблекли въпреки възраженията му. Тъй като господин Сандърс е ваш подчинен и работата му зависи от вас, ми е трудно да приема, че това не е ясна и недвусмислена проява на сексуален тормоз от ваша страна.

— Разбирам, ваша чест — спокойно отвърна Мередит Джонсън. — Съзнавам, че промених разказа си. Но твърдя, че е станало недоразумение, защото бях убедена, че господин Сандърс търси интимна среща, и затова се държах така

— Не сте съгласна, че сте упражнили сексуален тормоз.

— Не, ваша чест. Понеже мислех, че има очевидни физически доказателства за доброволното участие на господин Сандърс. В определени моменти той поемаше инициативата Затова сега се питам защо го направи, а после внезапно се отдръпна Нямам представа за причините. Но съм убедена, че и той носи отговорност за случилото се. Затова ми се струва, меко казано, че става дума за истинско недоразумение. Искам да добавя, че много съжалявам — искрено и дълбоко съжалявам — за своята роля в него.

— Съжалявате. — Мърфи огледа залата безпомощно. — Някой ще ми обясни ли какво става тук? Господин Хелър?

Хелър разпери ръце.

— Ваша чест, доверителката ми сподели какво възнамерява да направи. Намирам постъпката й за много смела. Тя е истинска радетелка за истината.

— О, да не прекаляваме — каза Фернандес. Съдия Мърфи се обърна към нея:

— Госпожо Фернандес. с оглед на коренно различното изявление на госпожа Джонсън желаете ли да направим почивка, преди да продължим с вашите въпроси?

— Не. ваша чест. Готова съм да ги задам още сега — отговори адвокатката.

— Разбирам — озадачено промърмори Мърфи. — Добре тогава.

Съдия Мърфи очевидно бе усетила, че всички в залата знаят нещо, което не й е известно.

Сандърс продължаваше да се чуди откъде ли Мередит е научила за записа. Погледна Фил Блакбърн, седнал в края на масата, и мобифона пред него. Той нервно го потриваше.

„Проверка на телефона, помисли Сандърс. Най-вероятно.“

Сигурно „Диджи Ком“ бе наела някого — може би Гари Босак — да провери телефонните разговори на Сандърс, за да намери нещо против него. Босак несъмнено бе прегледал всички разговори по клетъчния телефон. Бе открил разговор от понеделник вечерта, продължил четирийсет и пет минути. Беше очебийно — такава продължителност и сметка. Вероятно Босак бе проверил кога се е състоял разговорът и се е досетил какво е станало — в понеделник вечерта Сандърс не е говорил по телефона през онези четирийсет и пет минути. Затова оставаше едно-единствено обяснение. Свързал се е с телефонен секретар, което означаваше запис. Джонсън знаеше за него и затова бе променила версията си.

— Госпожо Джонсън — поде Фернандес, — нека първо уточним няколко фактически въпроса Сега твърдите ли, че наистина сте пратили секретарката за вино и презервативи, наистина сте й казали да заключи вратата и наистина сте отменили срещата си за седем часа в очакване на интимно преживяване с господин Сандърс?

— Да.

— Иначе казано, преди излъгахте.

— Представих своята гледна точка.

— Но тук не говорим за гледни точки. Говорим за факти. И при сегашните факти ми е интересно да узная защо според вас господин Сандърс поделя отговорността за случката във вашия кабинет в понеделник вечер.

— Защото ми се стори… Стори ми се, че господин Сандърс е дошъл в кабинета ми с ясното намерение да правим секс, а по-късно той го отрече. Почувствах се излъгана. Първо ме подведе, после ме обвини, въпреки че не бях направила нищо повече, освен просто да откликвам.

— Смятате, че ви е подвел?

— Да.

— И затова ли според вас отговорността е обща?

— Да.

— По какъв начин ви подведе?

— Ами струва ми се, че е очевидно. Нещата бяха много напреднали, когато той изведнъж стана от канапето и заяви, че няма да продължи. Според мен това е подвеждане.

— Защо?

— Защото не можеш да стигнеш чак дотам и после да спреш ей така. Това явно е враждебна постъпка с цел да ме постави в неудобно положение и да ме унижи. Разбирате ли… то е ясно.

— Добре. Да разгледаме по-подробно конкретния момент — каза Фернандес. — Доколкото разбрах, говорим за времето, когато сте били на канапето с господин Сандърс, и двамата разсъблечени донякъде. Господин Сандърс бил коленичил, пенисът му бил изваден, вие сте лежали по гръб без бельо и с разтворени крака, така ли?

— В общи линии, да. — Мередит поклати глава. — Звучи толкова… недодялано.

— Но нали точно такава е била ситуацията?

— Да.