Разплата

— Сега във Вашингтон е почти пет часът. Естърхаус ще бъде на крака след два или три часа. И след още час, най-много два, ще започне да се безпокои, когато разбере, че не съм се свързал с него.

— А в това време ще започнем търсенето на папката с данните за генерал Норт. За да може да го изненадаш точно от тази страна, откъдето той изобщо не очаква атака.

— Не го подценявай — предупреди я Смит и посочи с кимване към вратата на банята, която беше непосредствено до кабинета на Рой Ъндъруд. — Имаш две минути да се измиеш и преоблечеш. Сега е наш ред да започнем наново разследването. Нямаме право да отлагаме повече.

— А какво ще стане с Бети?

— Кажи й, че засега не бива да напуска къщата на родителите си. Федералните агенти от Финикс ще се погрижат тук да не стъпва крак на журналист от нито един вестник, от нито една телевизионна компания.

Рейчъл грабна сака си — един от агентите го беше донесъл от колата на Смит. Влезе в банята и затвори вратата, когато зърна отражението на лицето на Смит в огледалото над мивката. Той отново разговаряше по телефона, подпрял глава с ръка. Рейчъл чу само думите „мъртви“ и „военен транспортен самолет“ и разбра, че Логан обясняваше на Люсил да не го очаква сред групата, която ще придружава останките от телата на загиналите колеги от тактическата група на ФБР.

21.

Трапезарията на президентската двойка се намираше в задната част на Белия дом, между салона за официалните вечери и залата, в която президентът приемаше новоназначените посланици.

Първата дама беше наредила да се обнови изцяло мебелировката в тази трапезария, но според Памела Естърхаус прехвалените специалисти по вътрешно обзавеждане бяха постигнали само едно — безвкусна имитация на зала за хранене от провинциален английски замък от късното средновековие. Тапетите на зелени и бели ивици бяха нагъсто обсипани с fleur-de-lis14. Всички мебели — голямата маса в средата, креслата и бюфетът до стената откъм коридора бяха от черешово дърво, с потъмняла политура заради многократното лакиране. От масивните вази от кована мед в ъглите надничаха огромни фикуси. Крайният ефект от усилията на първата дама и нейните декоратори беше доста отблъскващ — посетителят оставаше с впечатлението, че е попаднал в дамски будоар, така подреден, че височайшата обитателка да може да приеме подноса със закуската, излежавайки се още в леглото, заобиколена от верните си придворни дами.

Голямата маса беше удостоена само с едно плато с подгряваща подставка, пълно с някакво ястие с неясен произход, но съдържащо предимно овесени ядки. До него бяха подредени чинийки с тънки филийки препечен хляб, оскъдно намазани с мед или конфитюр, кана с леденостуден портокалов сок и кафе в сребърен поднос. Стюардите във военноморски униформи мълчаливо и неохотно сервираха, но по-късно се оттеглиха, като оставиха президента, началника на президентската канцелария, съдията Естърхаус и съпругата му да се обслужват сами.

Памела Естърхаус вече беше преживяла няколко подобни аудиенции в същата трапезария. Президентът беше от ранобудните личности — дори и в неделя той имаше навика да урежда срещи с най-незаменимите си сътрудници в тези умопомрачително ранни часове. Може би затова Памела нито веднъж досега не помнеше първата дама да ги е удостоявала с присъствието си на масата. Темата на днешния разговор беше засилващата се тенденция да се отклоняват от военна служба синовете на най-видните личности в страната.

— Министърът на отбраната ми докладва, че Пентагонът има доста затруднения с тези момчета — започна президентът. — След като се нагълтат в университетите с илюзии, че бъдещето принадлежало единствено на новите технологии, на генетиката и на компютрите, блясъкът на пагоните и униформите изобщо не ги привлича.

С крайчеца на окото си Памела улови как съпругът й зачовърка венеца с върха на езика си. Вероятно трошици от препечените филийки пак се бяха втъкнали между венеца и протезата на горната му челюст. Много по-възпитано би било, ако се беше извинил и бе отишъл да си изплакне венците в банята, вместо да издува бузата си с език.

— Господин президент — каза тя, — не се съмнявам, че Пентагонът има право да изисква тези младежи да изпълнят дълга си пред нацията. Но от друга страна, всеки от тях, като свободен индивид, притежава различна социална и психологическа нагласа, която може да се окаже в конфликт, и то с особена сила, когато се сблъска със закостенялото мислене на военните. Защо не обмислите алтернативен вариант — например, да им разрешите да се занимават с цивилни професии? Може би като преподаватели по компютърни науки в Академията в „Уест Пойнт“ или дори в Пентагона? Така ще бъде по-лесно да се наблюдава с какво се занимават. Ще се облекчи разкриването на двойни агенти, успели, въпреки проверките, да се промъкнат при кандидатстване за пост в Пентагона.

Президентът я изгледа замислено. Ръката му застина за миг във въздуха, заедно с лъжичката с овесена каша.

— Изглежда, че не вярвате много на нашите секретни служби?