Разплата

— Не става въпрос за доверие, сър. Прекалената предпазливост никому не е навредила. А що се отнася до правораздавателната ни система, ние постигнахме сериозни успехи при прилагането на Федералната програма за защита на свидетелите.

— Да, зная. Именно затова искам да се запозная с вашето мнение.

Президентът преглътна овесената каша и вероятно реши да е последната му за днес, после проми гърлото си с остатъка от кафето в сребърната си чаша и накрая се облегна назад.

— Слушам те, Памела — подкани я той.

Той сплете пръсти под брадичката си и за миг отклони поглед към прозореца, преди да се обади отново:

— Познаваш ли Сам Питърсън от ЦРУ?

— Той е водещ експерт по въпросите, свързани с дезертьорите от военна служба — отговори Памела. — Вече съм работила с него.

— Тогава ще можеш да го осведомиш за нашия разговор. — Президентът се обърна към съдията Естърхаус. — Саймън, искаш ли да ти дам името на моя зъболекар?

Езикът на Саймън Естърхаус замръзна в кухината под венеца. Президентът посрещна с усмивка смущението на съдията.

— Много съжалявам, сър, но понякога…

Президентът му махна с ръка да си спести извиненията.

— И брат ми има същия проблем. — Той погледна часовника си. — Имаме ли новини от Логан Смит?

— За днес нищо ново, сър.

Естърхаус задържа дъх в очакване да разбере дали новината за убийството в Атланта е стигнала до президента. Естествено, самият той беше премълчал за него. Според съдията, по-разумно би било първо да се посъветва с началника на президентската канцелария, и то чак когато бъде потвърдена смъртта на двамата информатори. Ако получи тази дългоочаквана вест, ще може с основание да заяви, че мисията на Логан Смит е изчерпана. Както и на останалите специални агенти. Защото ще бъде чиста авантюра с неясни политически последици да се продължава ровичкането в аферата около гибелта на генерал Норт, ако съдебната власт не разполага нито със свидетели, нито с каквито и да било доказателства. Ако обаче президентът и тогава не склони да бъдат погребани в архива папките за Норт, съдията беше готов да хвърли на зелената маса решаващия коз, че в хода на разследването са се добрали до ново, доста любопитно сведение — Моли Смит е била любовница на покойния генерал. Как може тогава да се вярва на нейните рапорти, очевидно повлияни от обзелата я скръб по любимия мъж?

Естърхаус очакваше президентът да се разпореди разследването незабавно да се прекрати. Но вероятно ще остане проблемът с Логан Смит. С него ще бъде по-трудно да се справи. Обаче съдията замисляше да го доведе в Белия дом и да предложи на президента да упражни правото си да прекъсне разследването, веднага щом бъде обявено за безперспективно. Естествено, на Смит това никак нямаше да му хареса. Сигурно ще започне да оспорва, да моли за отсрочка, но накрая ще се примири, за да запази службата си. Освен това, нали беше положил клетва?

— Искам да ме информирате веднага щом Смит приключи с проверката — рече президентът и се надигна от креслото. — Изглежда, че този проблем ще се уреди по един или друг начин, преди да пристъпим към процедурите по твоето одобряване за член на Върховния съд, Саймън.

Естърхаус тъкмо се канеше да изрази съгласие, когато един стюард се появи от страничната врата и безшумно се приближи към съдията, за да му подаде някаква бележка.

— Спешно повикване за мен, сър.

Президентът посочи телефона върху плота на бюфета.

— Вече закъснявам. Ще се наложи да те лиша от присъствието си, Саймън. Памела, имате ли нещо против да ме придружите?

— По-добре и аз да си тръгна, сър. — Тя завъртя кокетно очи. — Тази вечер сме поканени на коктейл, но още не съм сигурна дали Саймън ще може да присъства.

Естърхаус почака президентът да напусне трапезарията и едва тогава посегна към телефона.

— Смит, ти ли си?

— Иска ти се да е Смит, но ще се наложи да почакаш.

Естърхаус се обърна с гръб към жена си.

— Защо, по дяволите, ме търсиш тук? Полудял ли си? Откъде се обаждаш?

Гласът на Инженера се чуваше така ясно, сякаш се обаждаше от съседната стая. Разбира се, това беше абсурд…

— Излиза, че Смит още не ти е позвънил, така ли? — попита Инженера.

— Не. Чакам го от сутринта, но…

— Не мисля, че повече ще ти се обади. Струпа му се малко работа, така че никак не му е до разходки, и то чак до Вашингтон.

— Не те разбирам.

— Смит е по следите ти.

— Не може да бъде! — прошепна съдията. — Нали ми обеща, че…

— Във Финикс възникна неочакван проблем. Ъндъруд все още е жива. Но зная накъде се насочиха Смит и Колинс. Така че бъди спокоен — всичко ще се уреди.

Естърхаус окончателно изгуби дар слово.

— Когато Смит ти позвъни, поговори с него, но само за това, което той ще ти докладва. Което, между другото, няма да е много. Не забравяй, че той вече е разпитал Ъндъруд. Така че е наясно с твоя интерес към миналото на Норт, поне доколкото се простира осведомеността на Ъндъруд.

Съдията затвори очи. Дори не усети кога жена му се приближи към него.

— Обади ми се в кабинета — прошепна Саймън Естърхаус. — Ще бъда там след двадесет минути. Искам да знам какво се е случило във Финикс. И то, преди да се обади Смит.