Разплата

— Може да не успея да изпълня желанието ти. Събитията се развиват прекалено бързо. Смит и Колинс вече са на път. Кацат след два часа. Но преди да си казал каквото и да е, не забравяй, че Смит нямаше да държи толкова силен коз в ръцете си, ако навремето ти се бе отървал от онези архивни материали.

Естърхаус чу само изщракването в слушалката, а след него — сигнала за свободна линия. Остана вцепенен, стиснал слушалката в ръка, но иззад гърба му се протегна една ръка с изрядно поддържани нокти. Фините пръсти стиснаха китката му и я насочиха надолу, за да остави слушалката на мястото й. После го уловиха за раменете и го завъртяха към себе си.

— Саймън, време е да ми разкажеш всичко. Но първо за Финикс. Без да се опитваш да скриваш дори и най-маловажните подробности.

Инженера завъртя стола си и се загледа през прозорците на кабинета си към купола от зелено стъкло. Както винаги в неделните дни и днес паркингът изглеждаше пуст. Залязващото слънце нежно багреше в червено и кафяво последните есенни листа. Величествената гледка го успокои и изтри като с магическа пръчка горчивите следи от гнева и разочарованието, наслоени в душата му. Утеши и тревогите му, както се отлагат фините утайки в старото вино.

Самолетът на компанията „Уандърленд Тойс“ едва беше прелетял над величествената сребърна лента на Мисисипи, когато Инженера, след превъзходната закуска, поднесена му от миловидната стюардеса, неочаквано се сепна и забрави за всичко останало — в слушалките прозвуча шокиращо съобщение. Една от 45-те радиостанции, излъчващи от Финикс, описваше експлозията и последвалия пожар в Кеърфрий. Четирима загинали: двама федерални агенти на партера, заедно с един мъж и една жена — в спалнята на горния етаж. Инженера се поздрави мислено за добре изпипаната операция и пъхна още едно зърно грозде в устата си. Дотук всичко вървеше добре — но само след миг водещият добави, че макар и доста овъглени, полицаите са успели да разпознаят двата трупа от спалнята — някакъв работник от местната строителна компания и келнерка от близкия бар. Собственик на компанията бил Рой Ъндъруд. Дъщеря му, Бети, обитавала тази къща през последната седмица, но тази нощ й хрумнало да се премести в дома на родителите си. Щастливата госпожица Ъндъруд веднага била отведена за разпит във ФБР Финикс. За съжаление, допълни репортерът, ченгетата засега категорично му отказали повече информация по случая.

Инженера въздъхна, надигна се и се приближи към вратата на частния си асансьор. Погледна още веднъж към купола от зелено стъкло, смръщи вежди и прекоси откритата зона. В дъното на паркинга го очакваше седан последен модел. Не беше трудно да се досети какво преследваше Смит. Ясно беше, че Бети Ъндъруд му беше обяснила къде точно може да го намери. Знаеше също с каква стръв ще се спусне Рейчъл Колинс по следата. Абсурдно беше да се надява, че тя ще позволи на Логан Смит да я отстрани от разследването. Сега и двамата, макар и изтощени от преумора, вероятно са още по-настървени и решени да заловят убиеца.

Инженера вдигна очи към небето. В далечината отекнаха невидими църковни камбани, призоваващи вярващите за литургията. Представи си същите тези камбани, бучащи в главите на Смит и Колинс, докато бързаха към Балтимор. Без да подозират, че бързат към среща със смъртта.

Пилотът за трети път позвъни на Логан Смит. Вятърът, макар и попътен, се оказа много по-силен от очаквания, така че щяха да кацнат в Балтимор по-рано от часа, предвиден в разписанието. Оставаха още четиридесет минути полет.

Рейчъл се помръдна на седалката, после протегна ръка и вдигна сенника. Слънцето все още беше ниско над хоризонта, но блясъкът му я заслепи. След излитането Смит й бе предложил приспивателно, но тя бе отклонила предложението му. Искаше да е в добра форма, за да може пълноценно да се включи в разследването.

Почти през целия полет факс апаратът не престана да бълва лист след лист — с карти, чернови, архитектурни скици. Всички подробности от конструкцията на сградата бяха огледани най-внимателно. Бяха взети под внимание дори и външни фактори — височините на околните сгради, ширината на улицата, вероятния брой автомобили, които се очакваше да паркират пред сградата в този час от деня. Накрая, за сетен път повториха поредицата от действия по проникването и претърсването на обекта. Нито един детайл не беше оставен на сляпата воля на случайността.

Смит се върна и застана на пътеката, надвесен над седалката й, с кутия портокалов сок в ръка. Тя изпи сока от чашата си на един дъх, а после поднесе празната чаша към ръката му, за да я напълни още веднъж. Докато й наливаше сок, младата жена се вгледа в очите му, опитвайки се да отгатне мислите му, но не успя. Въпросът, напиращ на устните й, измъчващ я още от летището във Финикс, беше прекалено тревожен за нея, за да го спести.

— Защо не повикаш на помощ специалния отряд на ФБР?

Смит упорито гледаше към чашата й. Ръката му, стискаща картонената кутия с портокалов сок, не трепна дори за миг.

— Защо мислиш, че е редно да ги повикам?