Разплата

Следващите му действия останаха неясни за нея. Само чу изстрела, отекнал през заглушителя като лек пукот. Памела Естърхаус подскочи като улучена от мълния. Нещо остро убоде Рейчъл по бузата и едва сега тя осъзна, че това бе парченце от предни зъби. Инженера беше издебнал мига, когато Памела бе отворила уста, за да заговори, и бе пуснал куршума право в устата й. Оловото бе заседнало дълбоко в тила й.

Памела издъхна, още преди тялото й да се стовари на тревата.

Рейчъл беше предусетила какво ще се случи миг преди той да натисне спусъка. Шансът й да оцелее се оказа притиснат в интервала от милисекунди между фокусирането на очите му в устата на Памела и моментът, когато пръстът му натисна спусъка.

Рейчъл отскочи рязко, изпъна крайници и се гмурна в басейна. Водата беше много студена. Дълбочината беше малка — метър, най-много метър и тридесет. Но Инженера разполагаше само с пистолет 22-ри калибър, чиито патрони не бяха така точни във вода, както във въздуха.

Помогна й началният тласък от ръба на басейна, но всъщност я спаси тинята по дъното, защото й послужи като прикритие. Тя продължи с бясна скорост напред, очаквайки всеки момент да бъде пронизана от следващия куршум. Очевидно страхът и инстинктът за самосъхранение й бе вдъхнал неподозирани сили, защото изплува, едва дишаща, чак на другия край на басейна.

Инженера беше на десетина метра, вперил очи в нея. Вместо пистолета сега той държеше в ръка револвера на Рейчъл. Тя се улови за каменния ръб и излезе на пътеката, трепереща от студ, без да откъсва поглед от него.

— Ти сбърка — извика той. — Имаше още две мишени. И ти го знаеше. Може би искаше да й спестиш последния шок?

Рейчъл не отговори. Само вдигна глава към небето, откривайки пред него гърлото и гърдите си. Знаеше, че той ще оцени този жест — застигнатият дивеч, останал без сили, заклещен в гъсталака, се подчинява на волята на ловеца. Запита се само дали ще разбере безсилния й гняв, че трябваше да умре точно когато бе разкрила целия заговор.

В небето над Вашингтон хеликоптерите не са редки птици. Инженера не обърна внимание на звука, докато не го чу съвсем близо, прекалено ниско и силно, за да принадлежи на някоя от туристическите агенции. Пукотът долетя от снайпериста, седящ на отвора на кабината. Куршумът откърти част от каменната облицовка на басейна, само на метър от него. Вторият беше малко по-точен. Инженера отлично знаеше какво предстои. Пилотът не можеше да поддържа хеликоптера на постоянна височина, затова стрелецът беше принуден да се прицелва от нестабилната платформа.

Той погледна през рамо, после отново извърна поглед към Рейчъл, която преди малко беше там, напълно открита и готова да умре. Но сега отново се бе гмурнала под водата, възползвайки се от скъпоценните секунди, подарени й от съдбата. Инженера изпразни целия барабан на булдога. Куршумите вдигнаха яростни пръски във водата.

Хеликоптерът се сниши. Инженера захвърли оръжието в басейна и изчезна сред дърветата. Той прекрасно познаваше процедурите, към които се придържаха всички отряди за бързо реагиране — щяха да го притиснат от въздуха, но това не го лишаваше от шанса да се спаси.

25.

Отривистият плясък на куршумите във водата й напомни звука на гаснещи изгорели заряди от фойерверки. Водата погълна куршумите и омекоти скоростта им. Тя напрегна мускулите си в очакване на неизбежното, но нищо не усети. В първия миг отказа да повярва, че дори не е ранена. Повярва го едва когато пукотът от изстрелите заглъхна над повърхността на водата.

„Не, това не са специални патрони…“

За щастие, преди срещата с Памела Естърхаус пред сградата на Конгреса, Рейчъл бе сменила патроните в барабана на револвера. Ако Инженера беше изстрелял срещу нея откос от специално обработени патрони, те щяха да я разкъсат безпощадно, като шрапнели.

Рейчъл се вкопчи в ръба на каменната облицовка на басейна, с отчаяно усилие се надигна от водата и се отпусна на плочите. Сепна я бумтенето на ротора на хеликоптера. Изправи се, олюлявайки се, и тогава видя трите фигури в черно, насочили автомати към нея. Единият агент й даде знак с дулото на автомата си да залегне на тревата, веднага се метна отгоре й и я закри с тялото си. Останалите двама коленичиха и насочиха цевите на смъртоносните си оръжия към дърветата.

— Ранена ли си?

Рейчъл отвори уста, за да отговори, но тя бе пълна със стръкчета трева.

— Не ме улучи. Позволи ми да стана!

Не й разрешиха, защото и тримата бяха залегнали в очакване. Тя чу зад гърба си трополене на ботуши и викове. Пристигаше подкрепление.

— Зоната е чиста! — изкрещя властен глас.

Едва тогава тежестта се свлече от плещите й. Нечия ръка в черна ръкавица й помогна да се изправи. На сантиметри пред лицето й се изпречи якият врат на охраняващия агент. Тя го изпревари и се взря в лицето му, но зърна само очите в прорезите на черната маска.

Агентът махна с ръка към хеликоптера, увиснал над върховете на дърветата на тридесетина метра над тях.

— Готова ли си?

— Ще го пипнете ли? Избяга натам…