Разплата

На отсрещната страна на басейна се виждаха внушителни дървета, засадени в полукръг. Мястото беше закътано, встрани от оживените алеи, и рядко посещавано от туристи. Ето там, до пейката до басейна се показа женска фигура в елегантен костюм, с наведена глава. Тя ровеше в дребния чакъл, с който беше настлана пътеката около басейна с върха на обувката си. Жената беше съвсем на открито — чудесна мишена за снайперист.

В съзнанието на Рейчъл като моментен стопкадър изплува образът на Логан Смит в мига, в който куршумът го застигна отзад. В движение, тя дръпна ципа и бръкна в джоба, но реши да не изважда револвера. Когато видя, че Памела Естърхаус вдигна глава към нея, измъкна служебната си карта и я стисна пред гърдите си. До ръба на басейна оставаха броени метри.

Задъхана, с дробове, изнемогващи от недостиг на кислород, Рейчъл най-после стигна до пейката, без да откъсва очи от чакащата я жена. Нямаше и помен от шикозната елегантност на високопоставената дама. Изисканият й костюм висеше като на закачалка. Сълзите бяха размазали грима й. Тя вдигна зачервените си очи и измери Рейчъл от глава до пети. Обаче нещо необяснимо в погледа й накара Рейчъл да застане нащрек.

Памела Естърхаус взе служебната карта на Рейчъл и внимателно я разгледа.

— Да, това обяснява защо размахвате този револвер пред лицето ми — промърмори тя. — Обяснява също много други загадки. Наистина се справяте много добре.

— Госпожо Естърхаус, нека да се отдалечим малко по-нататък, към онези дървета. Тук, на открито, сте изложена на опасност.

— За каква опасност става дума, следовател Колинс?

— Моля ви, госпожо!

— Не. Първо ми обяснете за какво е цялото това дебнене и какво общо има със смъртта на съпруга ми. Или с убийството, ако така предпочитате.

— Вашият съпруг ми разкри името на убиеца. Трябва да хвърля един поглед на бележника ви с телефоните.

— Какво?

— Той ми спомена още, че винаги носите със себе си малък бележник с телефонни номера и адреси. Кожен бележник, май че така каза. Дайте ми го и аз ще ви обясня какво имам предвид.

Памела Естърхаус се поколеба, но бръкна в дамската си чанта, която бе оставила на пейката. Бележникът наистина беше кожен — изящна изработка, от „Хермес“. Рейчъл набързо прелисти страничките. Имената бяха изписани с четлив, изящен почерк. Очите на Рейчъл засмъдяха от взиране.

— Следовател Колинс, моля ви, ще бъдете ли така любезна да ми покажете дланите си? И на двете ръце.

Имаше нещо неприятно, нещо смрадливо в този глас — напомнящ тежкото ухание на лилии, нахвърляни върху труп в незатворен ковчег — престорено благ, като на нехаен минувач, предлагащ шоколадче на просещо дете. Но въпреки това Рейчъл се подчини. Бележникът с телефонните номера се изплъзна от пръстите й.

Памела Естърхаус се наведе, грабна го и веднага се дръпна настрани.

— Убий я! — заповяда тя.

Рейчъл светкавично се обърна. Той беше точно зад гърба й — висок, с черна, леко къдрава коса. На фланелата му се виждаше емблемата на „Червенокожите“. Искаше й се да може да види очите му, скрити зад тъмни очила. Ръката му беше насочила към гърдите й колт 22-ри калибър.

— А сега ви моля да извадите револвера си. Излишно е да ви обяснявам как точно трябва да го направите.

С палеца и показалеца на лявата си ръка Рейчъл изтегли булдога от джоба си и го пусна на пътеката.

— Застреляй я! — повтори Памела Естърхаус, този път по-истерично.

— Тя те притеснява, така ли? — небрежно подхвърли Инженера. — Е, и мен ме притеснява, не мога да го отрека. Знаеш ли, Памела, че тя вече те беше набелязала?

Памела се обърна към него.

— Какво? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

Инженера заговори, без да откъсва очи от Рейчъл:

— Защо, според теб, й трябваше твоят бележник? Не търсеше някакво име там, нали, Рейчъл? Защото съдията не ти е споменал такова. Иначе веднага щеше да се втурнеш по следите ми. Помисли малко, Памела. Тя е искала само да сравни почерка ти, да провери дали съвпада с почерка от страниците, които е получила от Саймън. Познах ли, госпожице Колинс?

Рейчъл погледна към Памела Естърхаус, чието лице се сгърчи в гневна гримаса.

— Е? Съвпадат ли почерците?

— Да — сухо изрече Рейчъл.

— Успяхте ли да прочетете документите?

— По-голяма част от тях.

— Какво узнахте, Рейчъл?

Рейчъл отново се обърна към Памела Естърхаус, но този път с твърдото решение да не я щади:

— Твоят съпруг не е имал нищо общо с убийството на Норт, поне в началото. Ти си била тази, която е жадувала смъртта на генерала. Предполагам, че всичко може да се обясни с това, че той е бил твой любовник, и то не за месец-два. Но е решил да те изостави. Саймън Естърхаус е знаел за авантюрите ти. Трябвало е да прочетеш записките му. Много е изстрадал. Въпреки изневерите, въпреки срама, въпреки студенината ти, той никога не е спрял да те обича… Дори и когато си опръскала ръцете си с кръв.

Рейчъл млъкна, пое си дъх и продължи още по-бързо. Опасяваше се, че не й остава много време.