Разплата

— Ще го открием. Обявено е общонационално издирване. Не всеки бандит получава привилегията за тревога с код единица. Няма начин да се измъкне.

Рейчъл се вгледа в напрегнатите му зеници.

— Не го познавате!

— И той не ни познава.

Рейчъл обърна глава. На няколко метра встрани лежеше Памела Естърхаус. Рейчъл се сепна и се спря тъй рязко, че агентът зад нея едва не я блъсна.

— Нищо не можем да сторим.

Рейчъл се наведе и притича към приземилия се хеликоптер. Един мъж от екипажа й протегна ръка и й помогна да се качи в кабината. Закопча й колана и я загърна с одеяло. Рейчъл усети как съдържанието на стомаха й се надига към гърлото едновременно с устремното издигане на хеликоптера.

От височината се виждаха като на длан черните фигурки на маскираните мъже, разпръснати навред из парка. Всички изходи бяха блокирани от колите на отряда за бързо реагиране. Рейчъл вдигна ръка към тавана на кабината и придърпа слушалките. Нагласи ги на ушите си и се заслуша в оживения радиообмен. Още го търсеха. Минутите се изнизваха в мъчително очакване, ала от Инженера нямаше и следа. В гърдите й неумолимо пропълзя кошмарното усещане за поражение и пустота.

Рейчъл се обърна към агента на задната седалка — оказа се същият мъжага, който я бе прикрил с тялото си долу на тревата. Той отмести слушалките от главата си.

— Трябва ми полиетиленов плик за веществени доказателства — извика Рейчъл.

Агентът измъкна малък сак изпод седалката и извади от него полиетиленов плик. Подаде го на Рейчъл и тя постави в него листата, които бе получила от Саймън Естърхаус. Мастилото се бе размазало по измокрените страници, но тя не се обезпокои — онези магьосници от лабораториите на ФБР ще възстановят всяка буква. Не се съмняваше, че завещанието на съдията ще бъде съхранено.

На хеликоптерната площадка на покрива на сградата на ФБР я очакваше медицински отряд. Агентите от специалния отряд за бързо реагиране, охраняващи площадката, разблъскаха санитарите, за да помогнат на Рейчъл да слезе и веднага я поведоха по стъпалата два етажа надолу. Тя се озова в просторна зала, а след нея в обширно помещение, обзаведено по-луксозно дори от апартаментите в най-скъпите хотели.

— Банята е там — посочи агентът надясно. — Дрехите са в този гардероб. Ще намерите нещо подходящо за вашия размер. — Той я огледа изпитателно: — Сигурна ли сте, че не ви е нужен лекар?

— Искам само да ми съобщите веднага щом го заловите. Или след като се убедите, че е мъртъв.

— Лично аз ще ви съобщя. Но сега трябва да побързате, защото директорът вече е изгубил търпение. От половин час очаква да се срещне с вас.

— Откъде е разбрал, че съм негов тип?

Агентът се ухили.

— След всичко, което съм чувал за вас, не изгарям от желание да останем насаме.

— Ще отнесете ли тези листа в лабораторията?

— Лично аз ще ги предам.

Рейчъл се втурна в банята и започна да смъква мокрите дрехи, още преди да е чула бравата да изщрака зад гърба й. Водата беше гореща, парата — гъста, а сапунът и шампоанът — от най-скъпите. Не й се искаше да излезе изпод душа, но нетърпението, което я изгаряше, я принуди най-после да спре струята.

Загърната в плътна хавлия, тя пристъпи към гардероба. Намери вътре камуфлажни комбинезони, мъжки и дамски фланелки, дори бельо, както и маратонки от различни размери. Щом се облече, Рейчъл се върна в банята и без да затваря вратата зад себе си, се зае да подсуши косата си.

На дългата маса в предното помещение, обзаведено като всекидневна, съгледа четири телефонни апарата. Веднага щом се отпусна в удобния фотьойл, тя набра номера в Лос Анджелис.

— До мен достигна слухът, че са те настанили в директорския кабинет — бяха първите думи на Люсил.

— Там ли съм попаднала?! — удиви се Рейчъл.

— Големият шеф го използва само по време на кризисни ситуации, и то когато обстоятелствата не му позволяват да напуска сградата.

— Не мога да отрека, че кабинетът е много удобен. Имаш ли някакви новини?

— Онова копеле е изчезнало като привидение. Никакви следи от него, но колегите продължават да го издирват, без да пестят усилия.

— О, Люсил, ще се скрие вдън земя…

— Не, няма да успее. Директорът на ФБР вече е уведомил президента, който, както трябваше да се очаква, е доста изненадан. Дори шокиран… Чух още, че специалните служби са вдигнати по тревога. От Белия дом са предупредили шефовете на ЦРУ да се подготвят за най-лошото. Очаква се да разпердушинят „Уандърленд Тойс“. Дори и да се опита да се измъкне, Инженера няма да стигне далече. Имаме почерка му, снимките му, цялото му досие.

Рейчъл се замисли за казаното от Люсил. След няколко секунди внезапно смени темата:

— Какво става с Логан?

Гласът на Люсил веднага омекна.

— По всичко изглежда, че ще се възстанови. Бил е на крачка от смъртта, но след операцията е започнал да се подобрява. Според лекарите, сега се нуждаел само от почивка.

Очите на Рейчъл се навлажниха и тя извърна глава.

— Толкова се радвам…

— Трябва да прекъсвам, скъпа. Вече сме към края на проклетото преследване.

Рейчъл се сепна.

— Но аз си мислех, че…