Разплата

Рейчъл кимна. В следващия миг се обърна към вратата — на прага се появи чернокожа жена на средна възраст във вълнен костюм, с шал на червени, сини и зелени райета. Щом се усмихна, Рейчъл разбра, че пред нея стои Люсил Паркър.

Люсил внимателно огледа кабинета, преди да пристъпи към Рейчъл и да я прегърне.

— Логан никога не ми беше споменавал, че си толкова млада. — Люсил я изгледа, докато Рейчъл носеше лаптопа към вратата. — Какво става тук?

— Скинър се е заел да пораздруса конкурентите от ЦРУ. Опитва се да сложи ръка на всички файлове в компютъра на Инженера. Искаше да се добере до данните от досието му, но не успя. Дори снимките му бяха изтрити.

— В Лангли винаги са се грижили за своите хора — поклати глава Люсил и протегна ръка към телефона. — Долу ме чака отряд, специално обучен за кризисни ситуации. Да видим какво ще ни съобщят по горещата линия.

Заслушана в разговора, Рейчъл забеляза как чертите на Люсил се изкривиха от гняв.

— Скинър се е насочил насам — обясни тя на Рейчъл. — В Лангли с нищо не са му помогнали и той е бесен.

— Мисля, че в този момент Инженера е на борда на някой самолет — замислено промърмори Рейчъл. — Не мога да допусна, че не е разполагал с план за бягство.

— Но за къде е отлетял?

— Не зная. Само логиката може да ни помогне. Вероятно планът за отстъпление е бил разработен доста отдавна. Разбира се, Скинър нищо не е намерил за този план в компютрите на ЦРУ, защото Инженера е успял да го изпревари. Притежавал е високо ниво на достъп до всички компютърни файлове, така че не е имал никакви затруднения.

— Нищо чудно да е имал подготвени три, дори четири фалшиви комплекта от паспорти, служебни и кредитни карти.

— Имаш ли някаква представа къде може да се скрие?

Рейчъл поклати глава.

— Ролинс трябваше да подскаже нещо на Скинър. Името на Инженера е Сам Питърсън или поне така е записан в регистрите на ЦРУ. Отговарял за тяхната програма за защита на свидетелите, с кодовото име „Лупа“. Преди години е действал в Хонконг. Повечето му агенти са били от Китай. Но после нещо се е случило и той е трябвало да напусне Югоизточна Азия.

Рейчъл се замисли. Каква ирония на съдбата!

— Задачата му е била да организира канали за укриване на бегълците от чужбина. Нямало по-добър от него. А ето че сега трябва да се погрижи за своето прикритие.

— Именно той е убил генерал Грифин Норт по настояване на Памела Естърхаус — продължи тя. — Как ти се струва това обяснение?

— Разкажи ми повече подробности — помоли я Люсил.

Рейчъл я запозна с всичко, до което се бе добрала, но наблягаше предимно на доказаните факти — ненаситната жажда на Памела Естърхаус да отмъсти на бившия си любовник, опитите й да използва Инженера като оръжие, любовта на Саймън Естърхаус като причина да защитава жена си до смърт, като фалшифицира данните от разследването на сенатската комисия относно гибелта на Норт, така че истината да не излезе на бял свят.

— Ако съдията не беше предал Стивън Коупланд и ако Стивън не беше решил да го накара да съжалява горчиво за подлата си постъпка, досега всичко щеше да е затихнало.

— Но нали на сцената се появява сержант Дън — напомни й Люсил.

— Това е може би единственият случай, когато Инженера не е действал безупречно — отговори Рейчъл. — Дън е трябвало да загине, защото той е подготвил саботажа със самолета на генерала. На всичкото отгоре бил доста приказлив. Инженера е трябвало да го отстрани тихомълком, но вместо това той решил да заложи на алчността на Дън. Анонимното обаждане до полицията в Балтимор е работа на Инженера. Знаел е, че полицаите ще притиснат сержанта до стената, той ще окаже съпротива и по всяка вероятност ще бъде застрелян. Преди да издъхне, Дън успя да изпее, че е замесен в заговора срещу Норт, но признанието му не можеше да послужи като доказателство. Ръцете на Моли обаче си оставаха вързани без бележките на съдията Естърхаус, до които се бяха добрали Коупланд и Ъндъруд.

— И така, следите те отведоха до Инженера, който е въздавал „правосъдие“ във времето, свободно от задълженията му към Лангли — довърши вместо нея Люсил.

Рейчъл кимна.

— Каквото и да е вършел в Хонконг, справял се е много добре. От онези години е придобил навици, които и досега не са му изневерили.

Люсил се приближи към прозорците от армирано стъкло и погледна към часовниковата кула на старата сграда на пощата.

— И ти си уверена, че той е взел някой самолет?

Рейчъл се доближи до нея. В далечината се виждаше следата от реактивен самолет, излитащ от летище „Дълес“.

— Нищо чудно да е излетял тъкмо с този самолет — замислено процеди тя.

— Скинър ще претърси летищата в трите щата. Дори и най-малките. По-главните, като „Дълес“, „Нешънъл“ и „Бостън Вашингтон Интернешънъл“ вече са пълни с негови агенти. Няма да му позволят да се изплъзне.

— Блокирането на летищата ще свърши работа само ако той не е променил външността си — отбеляза Рейчъл. — Ще го изпуснат, дори и да разполагат с компютърния портрет, за който ми изпратиха онази жена. Не можеш да си представиш, Люсил, колко ловък е този тип!

— Не забравяй, че сама успях да се убедя в това.