Разплата

Навън хлапаците още не бяха стигнали до дъното на коридора, но Рейчъл вече чуваше отекващите им стъпки. Водачът на групата непрекъснато им нареждаше какво да правят, докато те подреждаха раниците си. Шумът от ученическата група я последва до кафенето. Там тя се настани на самотната маса в ъгъла и си поръча чаша кафе без мляко.

За миг остана напълно неподвижна, с притворени очи, разбърквайки кафето. Унесена в мислите си, не чуваше нищо от глъчката наоколо, освен потракването на лъжичката в чашата. Най-после отпи, извади папката с досието на Дън и го отвори на масата.

„Хайде, Моли, помогни ми да се оправя и този път. Какво би потърсила ти в тази папка?“

Рейчъл беше чела стотици подобни досиета. Знаеше, че винаги ги подреждаха по стандартния образец, сухо и еднообразно, както цялата документация в армията. Дори шестте препоръки на Дън от командирите му в различните поделения си приличаха като две капки вода.

Рейчъл прелисти набързо папката, после отново отпи от кафето, преди да започне повторното четене, този път много по-внимателно.

В произхода на Дън нямаше нищо интересно. Първороден син. Баща му притежавал малък железарски магазин. Самият Дън не можел да се похвали с някакви постижения в училище, но се отличавал с умението си да ремонтира автомобили. Освен това усърдно помагал в магазина на баща си. Подал документи за постъпване в армията на третия ден след завършване на училище.

Армията умееше по-добре от всяка друга институция да съсипва родените таланти и да ги изпраща където изобщо не им е мястото. Не беше изключение някой надарен фоторепортер да се озове в танка или способен готвач да се поти над сандъка с артилерийски снаряди. Но за разлика от тях Дън беше спечелил от постъпването си в армията. Веднага го изпратили на ускорени курсове за автомеханици — отначало за камиони от тиловите поделения, а после го прехвърлили в бронетанкова дивизия, където го използвали да ремонтира леки танкове „Брадли“. Отлично се справял и с физическото натоварване. На три пъти му предлагали да се яви на изпити, за да кандидатства за офицерско звание, но той неизменно отклонявал предложенията. Рейчъл се запита каква би могла да бъде причината. Единственото логично обяснение беше пълната липса на амбиции да получи по-висок чин. Или още оттогава си е бил потаен и лукав кучи син, решен на всяка цена да се добере до интендантските части. Може би, за да натрупа повече пари.

Навремето, когато постъпи във Военната прокуратура, Рейчъл остана изненадана от факта, че в армейските центрове за обучение по работата с компютри постъпваха предимно сержанти и редници, а не офицери. „Много любопитно явление — беше споделила Моли с нея. — Повечето от момчетата идват направо от улицата. С помощта на тази дяволска електронна машинария те ще могат да навлязат в тайните на счетоводството, складовата документация, покупко-продажбите и трансферите, които все по-мощно се компютризират. Край на моливите и калкулаторите, на ръчно попълнените фактури и складова документация. Момчетата трябва да научат как стават тези работи в модерния свят. А някои от тях, които са по-амбициозни, ще се научат да използват компютрите и за свои цели — за да трупат печалби.“

През последните години Рейчъл беше прекарала много часове пред екрана и сега работеше с компютъра много по-добре от всички сержанти във военните складове, които с натискането на няколко клавиша можеха да направят така, че да изчезнат от военните наличности във Форт Бенинг четиристотин автомата М-16, за да се появят по-късно, сякаш с магическа пръчка, в ръцете на наркотрафиканти — например, чак в Хуарес, Мексико.

С нещо подобно се беше занимавал сержант Дън в своя склад, само че в по-скромен мащаб. Но този Дън не е бил само крадец. Той е бил опитен, способен автомеханик — в рапортите си началниците му не бяха пестили похвалите си. Някой го е харесал и го е избрал за своите цели. Очевидно Дън е разполагал с нещо, което е предложил на този някой. Но с какво?

Рейчъл погледна часовника. Представи си как в този момент Стивън Коупланд също брои часовете, с поглед, прикован в телефона в хотелската си стая. Трябваше да побърза, но да не му позволи да действа безразсъдно.

Един психологически профил може да помогне, обаче в досието на Дън такъв липсваше. Никога не го бяха подлагали на психологически тестове, може би защото не бе допускан до секретни поделения.

„Може би затова няма данни от проверки дали не е членувал в някоя екстремистка групировка.“