Ридание

      Върху купчина изпочупени дъски със стърчащи гвоздеи и останки от декори, боядисани в грозно зелено, лежеше захвърлено полуголо тяло. Въпреки че не исках да виждам нищо повече, погледнах по-отблизо към тъмните изцапани дънки, към покритите с кървави петна гърди и израненото лице на Джеймс под разпилените кичури коса. Потиснах желанието си да повърна.

      –  Мисля, че горкото нещо си е пробило белия дроб – чу се звънлив, искрящ глас над мен. – Спря да диша веднага след като го донесох тук.

      Погледнах към красивото лице на Елинор, която се взираше доброжелателно в мен. Елегантната й бяла рокля беше цялата изпръскана с кръв. Тя огледа за секунда изцапания си нокът, после го облиза внимателно, за да го изчисти. Светът ми се разлюля.

      –  О – каза Елинор с толкова красив глас, че ми се прииска да заплача, и погледна към купчината, която представляваше Джеймс. – Отново диша. Истински боец е, не си ли съгласен, Одан?

      До мен Джеймс потръпна и си пое дъх, а след една прекалено дълга пауза, и още един.

      –  Кучка! – изкрещях аз. Искаше ми се да знам по-лоша дума.

      Елинор се намръщи кокетно и размени поглед с Одан.

      –  Винаги забравям колко лесно се ядосват.

      В гърдите ми се надигна ярост и се смеси с нощта, която вече беше завладяла сърцето ми. Имах чувството, че гневът вътре в мен ще избухне и цялото ми тяло ще се пръсне. Луничавия перко се протегна отново, за да ме докосне, и аз се втурнах напред и замахнах към него с ръка и с всичко, което се беше събрало вътре в мен. Той буквално полетя по сцената и се заби в местата на оркестъра; не го чух да мърда оттам, но бях сигурна, че не е мъртъв.

      Елинор прикри превзето устата си с ръка.

      –  О. Ах, ах. Това не беше много мило. – Погледна ме и поклати глава. – О, скъпа, това въобще няма да й хареса. Тя ще прекрати цялото ни забавление по-рано, ако я предизвикваш така.

      Забавление. Не можех да се сетя какво да кажа. Как може да говориш със същество, което намира това за забавно?

      –  Диърдри Монахан. – Елинор произнесе високо името ми – от устата й то звучеше безкрайно изтънчено. – Съжалявам, че играта ни явно не ти е приятна.

      –  Не съм тук, за да си играя – изсъсках аз.

      –  О, вярно — засмя се Елинор и усетих как косъмчетата по ръцете ми настръхват. – Ти си тук, за да спасиш приятеля си от нашите лапи. И за да освободиш Люк Дилън от Нейните лапи. – Усмивката й беше победоносна. – В мига, в който те видях, разбрах, че си много амбициозно момиче.

      Пристъпи към мен и прокара пръст във въздуха край брадичката ми, толкова близо, че почти усетих допира й.

      –  Не съм убедена обаче, че си обмислила добре намеренията си. Би ли искала да ти помогна да решиш гатанката, която Тя ти постави?

      –  Благодаря, но не.

      Елинор се засмя, сякаш казах нещо много смешно, а после застана под светлината на прожектора. С вдигнатите си встрани ръце изглеждаше като разпъната на кръст кралица на красотата, червените линии кръв по роклята й допринасяха за драматичния ефект. Проговори с тържествен глас:

      –  Целият свят е сцена. Би било жалко да не използваме тази, нали? Нека да разиграем нашето малко представление. Одан, надигни се, имаме нужда от теб.

      Одан явно нямаше нужда от насърчение – вече беше станал и се качваше по стълбите към подиума. Моят яростен изблик очевидно не бе успял да размести дори един от модно подстриганите му кичури.

      –  Виж – каза Елинор, – дори си имаме и реквизит. Светлини, моля! – Плесна с ръце. Звукът отекна в залата и малки, блещукащи като светулки светлинки се появиха между дланите й. Тя дъхна срещу тях и те полетяха, виейки се, към задната част на сцената.

      Арфата ми. Смаях се от появата й. Те са били в дома ми. Взели са арфата ми. Представих си как Дилия се усмихва и им отваря вратата.

      –  Никое представление не е завършено без добър реквизит. –Елинор ми направи жест да седна зад арфата. – Ще ни посвириш ли, Диърдри?

      Отвърнах през стиснати зъби:

      –  Предпочитам да гледам.

      –  Много добре. Тогава аз ще играя Диърдри. – Постави длан на гърдите си и изведнъж усетих как някак успя да изтегли от мен огромна струя енергия. И след миг пред мен стоеше друга Диърдри, но говореща с гласа на Елинор. – Одан, би ли играл злощастния и обречен Люк Дилън?

      –  Прекалено съм хубав за тази роля. Но – тук той погледна многозначително към мен – да бъдеш Люк Дилън има и някои преимущества. – Този път бях подготвена и се противопоставих на опита да извлекат енергия от мен, но докато гледах как лицето на Одан приема чертите на Люк, видях как тялото на Джеймс се сгърчи върху купчината боклуци.

      Елинор се намръщи, цупенето й беше болезнено красиво дори върху моето лице.

      –  О, това беше доста егоистично. Ти имаш повече сила за споделяне от него. – Очите й пробягаха по сцената. – И тъй като не искаш да ни посвириш, а всички останали са навън и се наслаждават на слънце-стоенето, предполагам, че ще трябва да се задоволим с този труп, който да изиграе гайдаря. – Посочи небрежно към Джеймс. – Той се справя доста добре.

      Плесна с ръце още веднъж.