Рицарят на Седемте кралства

– Бих предпочела да съм приятелка на дракона. – Опита се да си сложи пръстена, но се оказа твърде голям дори за палеца й. – Дракон или не, трябва да получа Бенис от Кафявия щит.

– Не.

– Вие сте седем стъпки инат.

– Без четири пръста.

Тя му върна пръстена.

– Не мога да се прибера в Колдмоут с празни ръце. Ще кажат, че Червената вдовица е изгубила жилото си, че е твърде слаба да наложи правосъдие, че не е могла да защити крепостните си. Вие не разбирате, сир.

– Може и да разбирам. – „Повече, отколкото знаеш.“ – Помня как веднъж един дребен лорд в Бурните земи взе сир Арлън на служба, да му помогне да се бие с друг дребен лорд. Когато попитах стареца за какво се бият, той ми каза: „За нищо, момче. Просто някакъв пиклив спор.“

Лейди Роан го погледна стъписана, но това продължи само за миг, след което се усмихна широко.

– Чувала съм хиляди празни любезности през живота си, но вие сте първият рицар, който е казвал „пиклив“ в мое присъствие. – Луничавото й лице стана сериозно. – С тези пикливи спорове лордовете преценяват силата си и горко на всеки, който покаже слабост. Една жена трябва да „пикае“ два пъти по‑силно, ако се надява да властва. А ако се случи тази жена да е малка … Лорд Стакхаус ламти за моите хълмове Подковата, сир Клифърд Конклин има стари претенции за Листатото езеро, онези окаяни Дъруел преживяват от кражба на добитък… а под покрива си имам Дългия Инч. Всеки ден се будя с мисълта дали няма днес да ме вземе за своя жена насила. – Ръката й се стегна около плитката толкова силно, все едно беше въже, увиснало над пропаст. – Иска го, знам. Задържа го страхът му от моя гняв, също както Конклин, Стакхаус и Дъруел стъпват на пръсти, стане ли дума за Червената вдовица. Ако някой от тях си помисли дори за миг, че съм станала слаба и мекушава…

Дънк сложи пръстена на пръста си и извади камата си.

Очите на вдовицата се разшириха, щом видя оголената стомана.

– Какво правите? Ума си ли загубихте? Дванайсет арбалета са прицелени във вас!

– Искахте кръв за кръв. – Опря камата в бузата си. – Излъгали са ви. Не Бенис поряза онзи копач, аз бях. – Притисна стоманения ръб в лицето си и посече надолу. Когато тръсна кръвта от острието, опръска лицето й. „Още лунички“, помисли си. – Ето. Червената вдовица получи дължимото си. Буза за буза.

– Вие сте съвсем луд. – Пушекът бе напълнил очите й със сълзи. – Ако бяхте с по‑благородно потекло, щях да се омъжа за вас.

– Да, милейди. А ако прасетата имаха криле и люспи и дишаха огън, щяха да са дракони. – Дънк хлъзна камата в канията. Лицето му бе започнало да пулсира. Кръвта потече по бузата му и закапа по жакета. Усетил миризмата, Гръм изпръхтя и затупа с крак във водата. – Дайте ми хората, които запалиха гората.

– Никой не е запалил гората – отвърна тя. – Но ако го е направил някой от хората ми, трябва да е било, за да ме зарадва. Как бих могла да ви предам такъв човек? – Озърна се през рамо към ескорта си. – Най‑добре ще е сир Юстас просто да оттегли обвинението си.

– Прасетата по‑скоро ще задишат огън, милейди.

– В такъв случай трябва да потвърдя невинността си пред очите на богове и хора. Кажете на сир Юстас, че настоявам за извинение… или съд. Изборът е ваш. – Обърна кобилата и подкара обратно към хората си.

Потокът щеше да е бойното им поле.

Септон Сефтон нагази във водата и зареди молитва. Призова Отеца в Небесата да гледа отгоре тези двама мъже и да отсъди справедливо, помоли Воина да влее сила на онзи, чиято кауза е справедлива и истинна, помоли Майката за милост за лъжеца, та да може да бъде опростен за греховете си. Когато моленето свърши, се обърна към сир Юстас Озгри за сетен път.

– Сир. Моля ви още веднъж, оттеглете обвинението си.

– Няма – каза старецът и мустакът му потрепери.

Дебелият септон се извърна към лейди Роан.

– Добра сестро, ако сте направили това, изповядайте вината си и предложете на добрия сир Юстас някаква отплата за гората му. Иначе кръв трябва да потече.

– Моят поборник ще докаже невинността ми пред очите на богове и хора.

– Съдът с битка не е единственият изход – заяви септонът, беше във водата до кръста. – Нека отидем в Златна дъбрава, умолявам и двама ви, и да представим спора пред лорд Роуан, за да отсъди той.

– Никога! – каза сир Юстас.

Червената вдовица поклати глава.

Сир Лукас Инчфилд погледна лейди Роан, лицето му беше потъмняло от гняв.

– Ще се омъжите за мен, когато този фарс приключи. Както пожела лорд баща ви.

– Милорд баща ми изобщо не ви познаваше толкова добре като мен – отвърна тя.

Дънк се смъкна на коляно до Ег и сложи пръстена с печата в момчешката длан: четири триглави дракона, два по два, герба на Мекар, принц на Летен замък.

– Прибирай го в ботуша. Но ако се случи да умра, иди при най‑близкия от приятелите на баща си и го накарай да те върне в Летен замък. Не се опитвай да прекосяваш сам целия Предел. Гледай да не забравиш, защото призракът ми ще дойде и ще те перне през ухото.

– Да, сир – отвърна Ег. – Но бих предпочел да не умрете.

– Много е горещо за умиране.