Рицарят на Седемте кралства

– Мислех, че си като мен – каза той. – Може и да си. Само че не както си го мислех.

– Все пак и двамата сме от Кралски чертог – каза момчето с надежда.

Дънк се изсмя.

– Да де, ти от върха на Хълма на Егон, а аз от дъното.

– Не е много далече, сир.

Дънк отхапа от лука.

– Трябва ли да те наричам „милорд“ или „ваше величество“, или нещо такова?

– В двора – призна момчето. – Но иначе можете да продължите да ме наричате Ег, ако искате. Сир.

– Какво ще ми направят, Ег?

– Чичо ми иска да ви види. След като приключите с яденето, сир.

Дънк избута подноса настрани и стана.

– Приключих. Вече ритнах един принц в устата, не искам да карам друг да ме чака.

Лорд Ашфорд беше отстъпил покоите си на принц Белор, докато трае престоят му, тъй че Ег – не, Егон , трябваше да свикне с това – го поведе към дневната на лорда. Белор четеше на светлината на свещ от пчелен восък. Дънк коленичи пред него.

– Станете – подкани го принцът. – Ще желаете ли вино?

– Ако ваше височество благоволи.

– Сипи чаша от най‑сладкото дорнско на сир Дънкан, Егон – нареди принцът. – И се постарай да не го полееш, вече му причини достатъчно злини.

– Момчето няма да ме полее, ваше височество – каза Дънк. – Добро момче е. Добър скуайър. И не искаше да ми навреди, знам.

– Можеш да навредиш и без да го искаш. Егон трябваше да дойде при мен, когато е видял какво прави брат му на онези кукловоди. Но изтича при вас. Това не е добрина. Постъпката ви, сир… е, аз може би щях да направя същото на ваше място, но аз съм принц на кралството, не странстващ рицар. Никога не е разумно да удряте внук на краля в изблик на гняв, какъвто и да е поводът.

Дънк кимна мрачно. Ег му подаде сребърен бокал, пълен до ръба с вино. Той го взе и отпи дълго.

– Мразя Ерион – заяви Ег разгорещено. – И трябваше да изтичам за сир Дънкан, чичо, замъкът беше много далече.

– Ерион е твой брат – каза твърдо принцът, – а септоните казват, че трябва да обичаме братята си. Егон, сега ни остави, искам да поговоря със сир Дънкан насаме.

Момчето остави каната с вино и се поклони сковано.

– Както желаете, ваше височество. – Излезе и тихо затвори вратата.

Белор Копиетрошача се взря продължително в очите на Дънк.

– Сир Дънкан, позволете да ви запитам следното… колко добър рицар сте всъщност? Колко опитен сте с оръжията?

Дънк не знаеше какво да отвърне.

– Сир Арлън ме научи да боравя с меч и щит и как да удрям в кръгове и въртящи се мишени.

Отговорът като че ли притесни принц Белор.

– Брат ми Мекар се върна в замъка преди няколко часа. Намерил наследника си пиян в някакъв хан на един ден езда на юг. Мекар никога не би го признал, но вярвам, че тайната му надежда беше синовете му да засенчат моите в този турнир. Вместо това и двамата го засрамиха, но какво да направи? Те са кръв от неговата кръв. Мекар е ядосан и трябва на всяка цена да намери обект на гнева си. Избрал е вас.

– Мен ли? – попита Дънк отчаяно.

– Ерион вече наду ушите на баща си. А Дерон влоши нещата още повече. За да оправдае собствената си страхливост, каза на брат ми, че някакъв грамаден рицар разбойник, случайно срещнат на пътя, отвлякъл Егон. Боя се, че тъкмо вие сте били описан като този рицар разбойник, сир. Според версията на Дерон той е прекарал всичките тези дни в търсенето ви къде ли не, за да върне брат си.

– Но Ег ще му каже истината. Егон, искам да кажа.

– Ег наистина ще му каже, не се съмнявам – отвърна принц Белор. – Но за момчето също така се знае, че има навика да послъгва, както вие сам имахте повод да се уверите. На кой син ще повярва брат ми? Колкото до тези кукловоди, Ерион така ще изкриви историята, че ще излезе държавна измяна. Драконът е символът на кралския дом. Да показваш как убиват дракон, с дървени стърготини за кръв… е, невинно е, несъмнено, но доста неблагоразумно. Ерион го нарича „прикрита атака срещу дома Таргариен“, подстрекаване към бунт. Мекар вероятно ще се съгласи. Брат ми има обидчив нрав и е вложил най‑големите си надежди в Ерион, след като Дерон се оказа такова голямо разочарование. – Принцът отпи от виното си и остави бокала настрани. – Каквото и да вярва или да не повярва брат ми, едно е неоспоримо. Вие посегнахте на кръвта на дракона. За това оскърбление трябва да бъдете съден, осъден и наказан.

– Наказан? – Думата никак не му хареса.

– Ерион ще иска главата ви, със зъби или без зъби. Няма да я получи, обещавам ви, но не мога да му откажа съд. Тъй като баща ми, кралят, е на стотици левги оттук, трябва да ви съдим двамата с брат ми, заедно с лорд Ашфорд, чиито владения са тези, и лорд Тирел от Планински рай, комуто той е васален лорд. Последния път, когато един беше признат за виновен, че е ударил особа от кралския род, беше отсъдено да загуби ръката, с която е посегнал.

– Ръката ми?! – каза Дънк стъписан.

– И крака ви. Ритнахте го, нали?

Дънк загуби дар слово.

– Разбира се, ще подканя колегите си съдии да проявим милост. Аз съм Ръката на краля и наследник на трона, думата ми има известна тежест. Но на брат ми също. Там е рискът.