Рицарят на Седемте кралства

– Благодаря ви, скуайър. Ще бъдете ли така добър?

Пейт Стоманата помогна на момчето. Ризница и шиен предпазител, наколенници и метални ръкавици, плъстено кепе под шлема и предпазител на слабините: превърнаха го в стомана, провериха всяка тока и всяка катарама по три пъти. Сир Лайънъл седеше и точеше меча си на брус, двамата Хъмфри си говореха тихо, сир Робин се молеше, а Раймън Фосоуей крачеше напред‑назад и се чудеше къде се е дянал братовчед му.

Дънк беше напълно снаряжен, когато сир Стефон най‑после се появи.

– Раймън – подвикна той, – ризницата ми, ако обичаш. – Беше се преоблякъл във ватиран жакет за под стоманата.

– Сир Стефон, а приятелите ви? – попита Дънк. – Трябва ни още един рицар, за да станем седем.

– Боя се, че ви трябват двама – отвърна сир Стефон. Раймън затегна ризницата отзад на гърба му.

– Милорд? – Дънк не разбра. – Двама?

Сир Стефон вдигна ръкавица от фина люспеста стомана, хлъзна лявата си ръка в нея и сви пръстите си.

– Виждам петима тук – каза, докато Раймън затягаше оръжейния му колан. – Бийзбъри, Ризлинг. Хардинг, Баратеон и вас.

– И вие – каза Дънк. – Вие сте шестият.

– Аз съм седмият – отвърна сир Стефон с усмивка, – но на другата страна. Бия се с принц Ерион и обвинителите.

Раймън се канеше да подаде шлема на братовчед си. Спря се стъписан.

– Не.

– Да. – Сир Стефон сви рамене. – Сир Дънкан разбира, сигурен съм. Имам дълг към своя принц.

– Каза му да разчита на теб. – Раймън беше пребледнял.

– Нима? – Стефон взе шлема от ръцете на братовчед си. – Несъмнено съм бил искрен за момента. Доведи ми коня.

– Вземи си го сам – каза ядосано Раймън. – Ако мислиш, че ще играя в това, значи си толкова тъп, колкото и подъл.

– Подъл? – Сир Стефон цъкна с език. – Мери си думите, Раймън. И двамата сме ябълки от едно и също дърво. А ти си мой скуайър. Или си забравил клетвите си?

– Не съм. А ти забрави ли своите? Закле се да бъдеш рицар.

– Ще бъда повече от рицар до края на този ден. Лорд Фосоуей. Добре ми звучи. – Усмихна се, навлече другата си ръкавица, обърна се и прекоси заграждението към коня си. Другите защитници го изгледаха с презрение, но никой не се опита да го спре.

Дънк се загледа след сир Стефон, който вече водеше коня си към другия край на полето. Ръцете му се свиха в юмруци, но гърлото му беше като раздрано и не можеше да отрони и дума. „Все едно, никакви думи не биха трогнали такива като него.“

– Направете ме рицар. – Раймън го хвана за рамото и го обърна. – Ще заема мястото на братовчед си. Сир Дънкан, направете ме рицар. – Смъкна се на коляно.

Намръщен. Дънкан посегна към дръжката на дългия си меч, но се разколеба.

– Раймън, аз… не бива.

– Трябва. Без мен сте само петима.

– Младежът е прав – каза сир Лайънъл Баратеон. – Направете го, сир Дънкан. Всеки рицар може да направи рицар.

– Съмнявате ли се в храбростта ми? – попита Раймън.

– Не. Не е това, но… – Все пак се поколеба.

Зов на тръби разцепи утринната мъгла. Ег дойде при тях бежешком.

– Сир, лорд Ашфорд ви призовава.

Смеещата се буря поклати нетърпеливо глава.

– Идете при него, сир Дънкан. Аз ще дам на скуайър Раймън рицарството му. – Измъкна меча си от ножницата и избута Дънк настрани. – Раймън от дома Фосоуей – заговори тържествено и опря острието на дясното рамо на скуайъра, – в името на Воина, задължавам те да бъдеш смел. – Мечът се премести от дясното рамо на лявото. – В името на Бащата, задължавам те да бъдеш справедлив. – Отново на дясното. – В името на Майката, задължавам те да защитаваш младите и невинните. – На лявото. – В името на Девата, задължавам те да защитаваш всички жени…

Дънк ги остави, толкова облекчен, колкото и гузен. „Все още сме с един по‑малко – помисли той, докато Ег държеше коня му, за да го яхне. – Къде ще намеря още един?“ Обърна коня си и подкара бавно към зрителската платформа, където лорд Ашфорд се беше изправил и го чакаше. Принц Ерион се приближи от северния край на арената и го пресрещна.

– Сир Дънкан – каза той весело, – май имате само петима защитници.

– Шестима – отвърна Дънк. – Сир Лайънъл ръкополага Раймън Фосоуей в рицарство. Ще се бием шестима срещу седем. – Някои бяха печелили при много по‑лошо съотношение.

Но лорд Ашфорд поклати глава.

– Това не е разрешено, сир. Ако не можете да намерите още един рицар на ваша страна, трябва да бъдете обявен за виновен в престъпленията, за които сте обвинен.

„Виновен. Виновен за един разклатен зъб и за това трябва да умра.“

– Милорд, моля ви за един момент.

– Имате го.

Дънк подкара бавно покрай оградата. Зрителската трибуна гъмжеше от рицари.