Рицарят на Седемте кралства

– Милорди – извика им той, – никой ли от вас не помни сир Арлън от Пенитрий? Аз бях неговият скуайър. Служихме на мнозина от вас. Ядохме на трапезите ви и спахме в замъците ви. – Видя Манфред Дондарион, седнал на най‑високата тераса. – Сир Арлън беше ранен в служба на лорд баща ви. – Рицарят каза нещо на дамата до себе си, без да слуша. Дънк се принуди да продължи: – Лорд Ланистър, сир Арлън ви свали от коня веднъж на турнир. – Сивия лъв оглеждаше ръкавиците си и отказа да вдигне очи. – Той беше добър мъж и ме научи да бъда рицар. Научи ме не само на меча и пиката, но и на чест. Един рицар защитава невинните, каза ми той. Само това направих. Трябва ми още един рицар, който да се бие до мен. Един, само това. Лорд Карън? Лорд Суан? – Лорд Суан се изсмя тихо, щом лорд Карън зашепна в ухото му.

Дънк спря пред сир Ото Бракън и продължи тихо:

– Сир Ото, всички ви познават като велик шампион. Присъединете се към нас, моля ви. В името на новите богове и на старите. Каузата ми е справедлива.

– Може – изръмжа Звяра на Бракън, който поне благоволи да му отвърне, – но си е твоя кауза, не моя. Не те познавам, момче.

Дънк обърна Гръм и със свито сърце подкара напред‑назад пред терасите, пълни с равнодушни, хладни мъже. Отчаянието го накара да извика:

– НИКАКВИ ИСТИНСКИ РИЦАРИ ЛИ НЯМА СРЕД ВАС?

Отвърна му гробно мълчание.

От другия край на полето принц Ерион се изсмя и подвикна:

– Драконът не търпи подигравки!

А после отекна друг глас:

– Аз ще взема страната на сир Дънкан.

От речните мъгли излезе черен жребец с черен рицар на гърба. Дънк видя щита с дракона и лъскавия червен гребен на шлема му, с трите ревящи глави. „Младия принц. Богове милостиви, наистина ли е той?“

Лорд Ашфорд направи същата грешка.

– Принц Валар?

– Не. – Черният рицар вдигна забралото си. – Не мислех да излизам на арената на Ашфорд, милорд, тъй че не донесох бронята си. Синът ми бе така добър да ми заеме своята. – Принц Белор се усмихна почти тъжно.

Обвинителите изпаднаха в смут, забеляза Дънк. Принц Мекар пришпори коня си напред.

– Братко, да не си си изгубил ума? – Посочи с метален пръст към Дънк. – Този мъж нападна сина ми.

– Този мъж защити слабите, както трябва да постъпи всеки рицар – отвърна принц Белор. – Нека боговете отсъдят дали бе прав, или съгреши. – Плесна с юздите, обърна големия черен кон на Валар и подкара в тръс към южния край на полето.

Дънк спря Гръм до него и другите защитници се сбраха около тях. Робин Ризлинг и сир Лайънъл, двамата Хъмфри. „Добри мъже до един, но дали са достатъчно добри?“

– Къде е Раймън?

– Сир Раймън, моля. – Раймън спря коня си и мрачна усмивка огря лицето му под гребенчатия шлем. – Моля за извинение, сир. Наложи се да направя малка промяна на герба си, за да не ме бъркат с непочтения ми братовчед. – Показа на всички щита си. Лъскавото златно поле си оставаше същото, както и ябълката на Фосоуей, но тази ябълка бе зелена, не червена. – Боя се, че все още не съм узрял… но по‑добре зелен, отколкото червив, а?

Сир Лайънъл се изсмя, а Дънк неволно се ухили. Дори принц Белор одобри шегата.

Септонът на лорд Ашфорд беше излязъл пред трибуната и вдигна кристала си, за да призове множеството за молитва.

– Слушайте ме, всички – заговори тихо Белор. – Обвинителите ще бъдат въоръжени с тежки бойни копия за първата атака. Копия от ясен, осем стъпки дълги, обковани да не се цепят и увенчани със стоманен връх, толкова остър, че да прониже бронята с тежестта на бойния кон зад него.

– Ще използваме същото – рече сир Хъмфри Бийзбъри. Зад него септонът призоваваше Седемте да гледат отгоре, да отсъдят този спор и да дарят с победа мъжете, чиято кауза е справедлива.

– Не – заяви Белор. – Ще се въоръжим с турнирни пики.

– Турнирните пики са направени да се чупят – възрази Раймън.

– Но също така са направени дванайсет стъпки дълги. Ако върховете ни улучат, техните не могат да стигнат до нас. Целим се в шлем или в гърдите. В един турнир е галантно да счупиш пика в щита на противник, но тук като нищо може да означава смърт. Ако успеем да ги смъкнем от конете и да се задържим на седлата си, предимството е на наша страна. – Озърна се към Дънк. – Ако сир Дънкан бъде убит, приема се, че боговете са отсъдили, че е виновен, и състезанието се прекратява. Ако двама от обвинителите му бъдат убити или оттеглят обвиненията си, в сила е същото. Иначе всичките седем от едната страна трябва да загинат или да отстъпят, за да свърши съдът.

– Принц Дерон няма да се бие – каза Дънк.

– Няма да се бие добре, най‑малкото – засмя се сир Лайънъл. – За сметка на това имаме трима от Белите мечове, с които да се оправяме.

Белор го прие спокойно.

– Брат ми сгреши, когато настоя Кралската гвардия да се бие за сина му. Клетвите им забраняват да наранят принц от кръвта. За щастие, аз съм такъв. – Усмихна се леко. – Задръжте другите настрана от мен достатъчно дълго и ще се оправя с Кралската гвардия.

– Принце, а благородно ли е това? – попита сир Лайънъл Баратеон, докато септонът привършваше молитвата си.

– Боговете ще ни кажат – отвърна Белор Копиетрошача.