Рицарят на Седемте кралства

— Не, милорд — каза Бенис. — Случайно не я знаем. Малкия лъв ли казахте? Какво, той джудже ли е бил, или нещо такова?

— Ни най-малко. — Мустакът на стария рицар потрепери. — Сир Уилбърт е бил висок и силен мъж, велик рицар. Така са го нарекли в детството му, като най-малкия от петима братя. По негово време в Седемте кралства все още имало седем крале и Планински рай и Скалата често са били във война. Тогава са ни управлявали зелените рицари, Градинарите. Били са от кръвта на стария Грат Зелената ръка и зелена ръка на бяло поле е било кралското им знаме. Джайлс Трети взел знамената си на изток, за да воюва срещу Краля на Бурите, и всички братя на Уилбърт тръгнали с него, защото по онова време пъстрият лъв винаги се е веел до зелената ръка, когато кралят на Предела тръгвал на битка.

— Но станало тъй, че докато крал Джайлс го нямало, кралят на Скалата видял шанса си да откъсне залък от Предела, тъй че събрал войнство западняци и ни нападнал — продължи сир Юстас. — Озгри били пазители на Северните покрайнини, тъй че на Малкия лъв се паднало да ги срещне. Ланистърите ги предвождал четвъртият крал Лансел, струва ми се, или петият. Сир Уилбърт преградил пътя на крал Лансел и му заповядал да спре. „Не идвай повече — казал му. — Не си желан тука. Забранявам ти да стъпваш на Предела.“ Но Ланистър заповядал на знамената си да настъпят.

— Половин ден продължил боят им, на златния лъв и пъстрия. Ланистър бил въоръжен с валирианска стомана, на която никоя обикновена стомана не може да устои, тъй че Малкия лъв бил здраво притиснат, щитът му бил разбит. Накрая, плувнал в кръв от десет тежки рани и със счупения меч в ръка, той се хвърлил стремглаво срещу врага си. Крал Лансел почти го посякъл на две, според певците, но докато умирал, Малкия лъв намерил пролука в бронята на краля под мишницата и забил там камата си. Когато кралят им издъхнал, западняците се оттеглили и Пределът бил спасен. — Старецът погали с нежност разбития щит все едно, че беше дете.

— Да, милорд — изграчи Бенис, — мъж като него щеше да ни е от полза днес. Двамата с Дънк огледахме потока ви, милорд. Сух е като кокал, и не от сушата.

Старецът остави щита настрана.

— Кажете ми.

Седна и подкани и тях да направят същото. Щом кафявият рицар подхвана разказа си, заслуша напрегнато, с вдигната брадичка и изпънати назад рамене, прав като копие.

В младостта си сир Юстас Озгри трябваше да е бил самото олицетворение на рицарската галантност, висок, едър и чаровен. Времето и скръбта бяха наложили волята си над него, но все още не се беше огънал — мъж с едър кокал, широк в раменете и със силни и остри черти като на стар орел. Късо подстриганата му коса беше станала бяла като мляко, но дебелият му мустак, който скриваше устата му, оставаше пепелявосив. Веждите му бяха със същия цвят, очите под тях — с малко по-светъл оттенък на сивото и изпълнени с тъга.

Станаха сякаш още по-тъжни, когато Бенис стигна до яза.

— Този поток е известен като Пъстра вода от над хиляда години — отрони старият рицар. — Ловях риба там като момче, и синовете ми също. Алисан обичаше да шляпа в плитчините в горещи дни като този. — Алисан беше дъщеря му, умряла през пролетта. — На бреговете на Пъстра вода за първи път целунах момиче. Братовчедка беше, най-малката дъщеря на чичо ми, от Озгри от Листатото езеро. Всички тях вече ги няма, дори и нея. — Мустакът му потрепери. — Това не може да се понесе, господа. Онази жена няма да има водата ми. Няма да има моята пъстра вода.

— Язът е построен здраво, милорд — предупреди го сир Бенис. — Твърде здраво, за да можем двамата със сир Дънк да го съборим за час, дори с помощта на плешивото момче. Ще ни трябват въжета, кирки и брадви, и десетина мъже. И то само за работата, не и за бой.

Сир Юстас се загледа мълчаливо в щита на Малкия лъв.

Дънк се покашля.

— Милорд, колкото до това, когато се натъкнахме на копачите, ами…

— Дънк, не занимавай милорд с дреболии — прекъсна го Бенис. — Дадох урок на един глупак, нищо повече.

Сир Юстас го изгледа рязко.

— Какъв урок?

— С меча ми, какъв. Малко кръвчица на бузата, нищо повече, милорд.

Старият рицар го изгледа продължително.

— Това… било е необмислено, сир. Онази жена има сърце на паяк. Уби трима от съпрузите си. И всичките й братя умряха в повои. Петима май бяха. Или шестима, не помня. Пречеха й да вземе замъка. Тя е готова кожата да съдере от бой на всеки селянин, който я ядоса, не се съмнявам, но ти да порежеш някого… не, такова оскърбление няма да понесе. Не се заблуждавай. Ще дойде за теб, както дойде за Лем.

— Дейк, милорд — каза Бенис. — Моля да ме извините, милорд, познавахте го, а аз не, но името му беше Дейк.

— Ако благоволи милорд, бих могъл да ида до Златна дъбрава и да кажа на лорд Роуан за този яз — намеси се Дънк. Старият рицар беше васал на Роуан. Червената вдовица беше сложила ръка и на земя на лорда.