Рицарят на Седемте кралства

— Роуан ли? Не, не търси помощ оттам. Сестрата на лорд Роуан се омъжи за братовчеда на лорд Виман, Вендел, тъй че е роднина на Червената вдовица. Освен това не ме обича. Сир Дънкан, на заранта трябва да обиколите всичките ми села и да вдигнете на крак всеки мъж, годен да държи оръжие. Стар съм, но не съм мъртъв. Тази жена скоро ще разбере, че пъстрият лъв все още има нокти!

„Два — помисли унило Дънк. — И аз съм единият.“

Земите на сир Юстас изхранваха три селца, всяко от които не повече от шепа колиби, кошари за овце и кочини. Най-голямото се гордееше с едностайна септа със сламен покрив, с груби рисунки на Седемте, надраскани по стените с въглен. Мъдж, изгърбен стар свинар, дошъл някога от Староград, водеше молитвите там всеки седми ден. Два пъти в годината наминаваше истински септон, да опрости грехове в името на Майката. Простолюдието се радваше на прошката, но въпреки това мразеше гостуванията на септона, защото трябваше да го храни.

Не изглеждаха по-зарадвани и когато видяха Дънк и Ег. Дънк беше познат в селата, макар и само като новия рицар на сир Юстас, но и чаша вода не му предложиха. Повечето мъже бяха по нивите, тъй че при идването им от колибите се измъкнаха главно жени и деца, както и няколко дядовци, твърде изнемощели за работа. Ег носеше знамето на Озгри, пъстрия лъв в зелено и златно, изправен на бяло поле.

— Дойдохме от Стендфаст с призива на сир Юстас — каза Дънк на селяните. — Заповядано е всички здрави мъже между петнайсет и петдесет години да се съберат при кулата утре заран.

— Война ли е? — попита една слаба жена с две деца, скрити зад полите й, и бебе, сучещо от гръдта й. — Черния дракон ли е дошъл пак?

— Няма дракони в това, нито черни, нито червени — каза й Дънк. — Между пъстрия лъв и паяците е. Червената вдовица е взела водата ви.

Жената кимна, макар да погледна подозрително, когато Ег смъкна шапката си, за да си направи вятър.

— Това момче няма никаква коса. Болно ли е?

— Обръснат съм — сопна се Ег. Сложи си шапката, обърна Майстер и бавно се отдалечи.

„Ег е в кисело настроение днес.“ Не беше казал и дума, откакто потеглиха. Дънк смуши Гръм и скоро настигна мулето.

— Сърдит си, защото не взех страната ти срещу сир Бенис вчера ли? — попита намусения си скуайър, докато яздеха към следващото село. — И на мен не ми харесва, но той все пак е рицар. Трябва да говориш вежливо с него.

— Аз съм ваш скуайър, не негов — отвърна момчето. — Той е мръсен, злобен и ме щипе.

„Ако имаше и най-малката представа кой си, щеше да се напикае, преди да ти е посегнал и с пръст.“

— И мен ме е щипал. — Дънк беше забравил за това, докато думите на Ег не му го напомниха. Сир Бенис и сир Арлън бяха от неколцината рицари, наети от един търговец от Дорн да го пазят от Ланиспорт до Принцовия проход. Дънк не беше по-голям от Ег тогава, макар и по-висок. „Щипеше ме под мишницата толкова силно, че оставяше оток. Пръстите му бяха като железни клещи, но никога не казвах на сир Арлън.“ Един от другите рицари беше изчезнал край Каменна септа и дрънкаха, че Бенис му разпрал корема в свада. — Ако пак те ощипе, кажи ми и ще сложа край на това. Дотогава няма да ти струва кой знае какво да се грижиш за коня му.

— Някой трябва да го прави — съгласи се Ег. — Бенис никога не го четка. Никога не му чисти яслата. Дори име не му е дал!

— Някои рицари изобщо не дават имена на конете си — каза му Дънк. — Така, когато загинат в битка, скръбта не е толкова тежка. Винаги ще се намерят други коне, но е тежко да загубиш верен приятел. — „Така поне казваше старецът, но изобщо не спазваше съвета си. Даваше име на всеки кон, който имаше.“ Дънк също. — Ще видим колко мъже ще дойдат при кулата… но дали ще са пет, или петдесет, ще трябва да го правиш и за тях.

Ег го погледна възмутено.

— Трябва да слугувам и на селяните?

— Не да слугуваш. Да помагаш. Трябва да ги превърнем в бойци. — „Стига Вдовицата да ни остави достатъчно време.“ — Ако боговете са добри, някои от тях ще са имали малко войнишка служба преди, но повечето ще са зелени като лятна трева, свикнали повече с мотиките, отколкото с копията. Все пак може да дойде ден, когато животът ни ще зависи от тях. На колко беше, когато за пръв път хвана меч?

— Малък бях, сир. Мечът беше от дърво.

— Селските момчета също се бият с дървени мечове, само дето техните са пръчки и отчупени клони. Ег, тези мъже може да ти се сторят глупави. Няма да знаят правилните имена за частите на бронята или гербовете на Великите домове, или кой крал е премахнал правото на лорда на първата нощ… но все пак се отнасяй уважително с тях. Ти си скуайър, роден с благородна кръв, но все още си момче. Повечето от тях ще са пораснали мъже. Един мъж си има своята гордост, колкото и скромен да е произходът му. Ти би изглеждал също толкова объркан и глупав в селата им. Ако се съмняваш, иди прекопай една леха и острижи една овца, и ми кажи имената на всички треви и диви цветя в Леса на Уат.

Момчето помисли малко.