Робинята

— Чудесно, Джордан. По-късно господарката ти ще те възнагради — прошепнах му,

докато галех задната част на бедрата му. — Няма ли да е чудесно?

Усетих напрежението му, а от члена му капна малка капка от течността, която се отделя

преди еякулация.

Завързах го към масата с черните кожени каиши. Отново важен бе контрастът. С

Джефри щях да използвам бели кожени каиши. Каква прекрасна двойка щяха да са.

Доволна, помолих господарката му да завърши бръсненето на топките и ануса му.

Докато нанасяше крема с четката за бръснене, тя подразни пулсиращия му отвор.

Безпомощен да се бори с усещането, Джордан изстена.

Завърших първите кадри. Бях впечатлена от сдържаността на Джордан и любопитна да

видя как щеше да се справи със снимките с изкуствените членове. Винаги обичам да

обмислям работата си предварително. И непрестанно се връщах към Джефри.

Господарката му го поддържаше в отлична форма, също както господарката на

Джордан. Вероятно щях да ги събера заедно за следващите снимки. Представих си в едър

план как членът на Джефри проникваше в съблазнителния задник на Джордан. Както казах,

най-важен е контрастът.

ТРОПИЧЕСКА ИЗКУСИТЕЛКА

СЕЙДЖ ВАЙ ВАНТ

Калдерата на вулкан Пакайа тлееше и кипеше под погледа на Лиана. Омагьосана, тя

стоеше толкова близо до ръба, колкото акрофобията3 й позволяваше.

— Ето я, пак живее опасно — закачи я Лио весело.

Той стоеше по-близо до туристическата група, на няколко метра от нея.

— Трябва да видиш това — каза тя през рамо, щом го чу да се приближава към нея. —

Не е ли невероятно?

Разбира се, беше повече от невероятно. Ярки шарки от оранжево, розово и златисто

създаваха зашеметяващ фон за гигантския кратер на вулкана. Природата парадираше с

могъщата си красота, която надминаваше човешкото въображение.

— Гледката си заслужава мизерната разходка дотук — отсъди Лиана, като обви ръце

около Лио.

Тя огледа групата и забеляза изтощението по лицата на членовете й. Какво им имаше на

тези хора? Това беше екскурзия за начинаещи, за бога! Повечето не бяха по-стари от нея и

Лио и липсата на издръжливост й се струваше странна. Тя бе единствената в групата с

достатъчно енергия и любопитство да надникне във вулкана.

— Загубена работа — прошепна. — Ще се приберат у дома и ще разказват, че са били

тук, но почти не загряват какво ги заобикаля.

— А ти щеше да се изкатериш по вулкана, ако можеше, нали? — засмя се Лио.

— Да, разбира се! — извика тя, като се отдръпна от него и се вгледа в лицето му. —

Въздухът тук не те ли ободрява? Не искаш ли да го погълнеш всичкия?

Лио беше много отстъпчив. Досега Гватемала очевидно му харесваше, но Лиана

забеляза объркването в очите му, когато му зададе почти риторичния си въпрос. Той винаги

подкрепяше нуждата й от приключения. Често я придружаваше на пътешествия, които не му

бяха съвсем по вкуса. Никога не й тежеше и бе нейната скала. Тя наклони глава, за да го

целуне.

Беше едва вторият им ден в Гватемала, но някакъв неясен глад бе проникнал под кожата

и в кръвта й веднага след пристигането им. Лиана имаше чувството, че я тормози лека

треска.

— Зашеметяващ е, но ти май имаш нужда от повече физически натоварване. Какво ще

кажеш за едно дълго колоездене утре? — предложи той, като я прегърна със силните си

ръце.

— И може би плуване с шнорхели, ако има време?

Шумен автобус спря малко по-надолу от тях, точно до скупчените пътешественици. По

лицата на екскурзиантите се изписаха облекчение и радост и те се надигнаха от земята и

забързаха към охладеното от климатика возило.

— О, не! Не автобус! — изстена Лиана. — Значи няма да се поразходим пеша надолу?

Двамата се отдалечиха от ръба на вулкана и пристъпиха към екскурзоводката.

— Може ли да се върнем пеша? — попита Лиана.

— Скоро ще се стъмни и пътеката няма да се вижда — отговори красивата гватемалка е

приятен акцент.

— Винаги си нося фенер — каза Лиана, като потупа раницата си.

— Опасна ли е пътеката нощем? — попита Лио.

— Не, просто много тъмна — отговори жената през рамо, като тръгна към автобуса. —

Моля, последвайте ме и ще ви дам формуляра.

— Лиана, защо не се качим в рейса? Няма смисъл да рискуваме да се разхождаме в

пълна тъмнина. Ами ако единият от нас падне и си счупи крака или нещо подобно? Не ми се

иска да прекарваме ваканцията в гватемалска болница.

— Не възнамерявах да се разхождам — ухили се Лиана и зарови из раницата си. — Ще

тичам! — извика тя и триумфално извади фенера си. — Няма проблеми, Лио. Не очаквам да

дойдеш с мен. Но аз трябва да направя нещо с енергията си и мисля, че три километра

тичане надолу по хълма ще ми дойдат добре. Ти вземи рейса и ще се видим в хотела.

Тя усети, че Лио не одобри идеята й. Знаеше, че щяха да се разправят още няколко

минути. Но бе убедена, че скоро щеше да се затича надолу по хълма.

Лиана подписа формуляра на екскурзоводката и раздвижи крака, а моторът на рейса

изръмжа. Двамата с Лио си махнаха и тя остави автобусът да набере преднина.

Здрачът я подканваше със загадъчна настойчивост. Лиана изчака шумът от рейса да

заглъхне и затвори очи. Въздухът я погали като игрив любовник. Мекото съскане на вулкана