Робинята

бе като удивителната в края на дълго възклицание.

Двамата се сгушиха в прегръдките си, наслаждавайки се на освобождението. Лио

прошепна:

— Купих ти нещо.

— Какво?

Той бръкна в нощното шкафче, извади малка диадема с пера и мъниста и я постави на

главата й.

— Старият козел на улицата ми каза, че трябвало да ти я купя. Не бях сигурен, че ще я

харесаш.

— О, идеална е — измърка тя, после се усмихна и заспа с диадемата на глава.

КОМПЛЕКТ ОТ ПОЛА И НАКОЛЕНКИ

ТОМАС РОШ

Слънцето хвърляше високи сенки по кожения панаир, нарушавани от време на време от

ярки лъчи течен огън. Нямаше да се стъмни още няколко часа, но залезът означаваше

разхлаждане, за което всички бяха благодарни.

Мадам Айрис си проправяше път през тълпата, водейки Тес на каишка. Беше по-висока

от Тес, метър и седемдесет и осем на бос крак и почти великан с токове. Ниските войнишки

ботуши на Тес я караха да се чувства като кученце, влачено от господарката си, а това й

харесваше почти толкова, колкото нарастващата болка между краката й.

— Ролф! Мечо! Виж, Тес! Ролф и Мечо са тук!

Тес не си спомняше да ги е виждала някога, но пък често на очите й бе слагана

превръзка. Айрис прегърна двама яки мъже, издокарани в кожени бандажи и ботуши,

единият космат, а другият — напълно гладък. Вероятно са някакви хипари педали, помисли

си Тес, като завъртя очи. Айрис прегърна и двамата, после целуна Ролф (гладкия) по

устните, след това четиримата се скриха в сянката на фотографска будка, което определено

не беше лесно.

— Как сте, момчета? Надявам се, че добре, като се има предвид всичко.

Мелодичният глас на мадам Айрис едва достигаше до съзнанието на Тес заради шума от

тълпата. Тя стоеше мирно, а каишката й се полюляваше леко между гърдите й, когато

господарката й жестикулираше. Ако не се намираха насред улицата или ако Тес носеше

наколенките си, тя щеше да коленичи до мадам Айрис почтително и вероятно дори да

вдигне очи към нея.

Но червените мрежести наколенки просто не подхождаха на карираната пола, а кралица

на модата като мадам Айрис не би позволила несъответствия в тоалета на робинята си.

Тес се размърда и се сгърчи леко от острата болка в клитора си, който непрестанно ту

набъбваше и я дразнеше, ту се отпускаше и после пак набъбваше. В инстинктивен опит да се

освободи от болката Тес упорито стягаше мускулите на влагалището си, което въобще не й

помагаше.

Ролф и Мечо стояха притиснати до господарката й. Смееха се и бъбреха, сякаш Тес не

бе там. Пренебрежението им или я обиждаше, или я възбуждаше, в зависимост от това дали

клиторът й бе набъбнал от удоволствие, или я болеше.

Тя се опита да разсее мислите си. Ролф определено имаше великолепни гръдни

мускули, а халките по зърната му бяха страхотни. Какво бе татуирано на лявата му гърда?

Май беше „Курва кучка“.

— … точно това казах на робинята ми, Тес, преди малко — промърмори мадам Айрис,

после хвърли поглед към Тес и повиши тон. — Путката й не може да бъде докосвана, затова

просто ще трябва да лиже повече!

Тримата се захилиха весело.

— Тя вече не го ли прави? — попита един от мъжете със смях.

Единственото обаче, за което Тес можеше да мисли, бе: „Путка?!“

Сигурно двамата педали влияеха така на господарката й, помисли си тя.

— Всъщност тя ми призна, че е готова да направи другото — каза мадам Айрис.

Ролф и Мечо се престориха на шокирани и удивени. Ролф, който бе невероятно готин

според Тес, я шашна, когато се засмя.

— Кажи ми, че тя не е бисексуална. Тези хора са абсолютно откачени! — изсмя се той.

Мадам Айрис го удари силно по ръката.

Ролф вдигна ръце в самозащита и каза сухо:

— Говоря за племето си.

Думите му причиниха ужасно напрежение под полата на Тес.

Тримата се сгушиха един в друг и зашепнаха, а Тес изпита ужасна болка и възбуда.

Преди да се усети, господарката й подаде каишката й на Ролф, който я изгледа похотливо,

както само хомосексуалист би могъл. Мадам Айрис изчезна между завесите в задната част

на палатката.

— Здрасти, Тес — измърка Ролф съблазнително. — Мисля, че не бяхме представени

един на друг.

Тес се поклони учтиво, но реверансът й още не бе идеален, въпреки часовете обучение с

господарката й. А войнишките ботуши не й придаваха елегантен вид.

Мадам Айрис надникна иззад завесите и изсъска:

— Псст! Арти приключи за деня и каза, че можем да използваме мястото. Двайсет

минути. Ясно ли е?

— Добре, скъпа. Дай ми десет — отвърна Ролф, като метна на Тес многозначителен

поглед, който я накара да потръпне, а после се завъртя и целуна страстно Мечо.

— Хайде! — подкани го мадам Айрис. — Времето тече, кучко!

Тес послушно последва Ролф в палатката, не че имаше право на избор. Мечо вървеше

най-отзад и Тес изненадано усети ущипване по задника си. Случиха се две неща. Първо, тя

изпита силно възмущение, а след миг то се замени с похот. Знаеше, че вече няма право да

решава дали щяха да щипят задника й, или да го чукат. Нито дори дали клиторът й щеше да

бъде пробит и украсен с обица.

Тес се озова в малко помещение, украсено с бели прозрачни завеси. Сенките на

купонясващите отвън се виждаха ясно, чуваха се и неприличните им разговори, дори