Робинята

непрестанно напомняше за безмилостната му природа. Тя закачи фенера на колана си и се

затича по наклонената пътека.

Стегнатото й тяло я караше да тича, за да освободи напрежението и да отхвърли

раздразнителното си настроение. Но душата й настояваше да се порадва на спокойната

тишина и да се слее с околната среда. Двете желания упорито се бореха за надмощие, затова

се затича леко. Състезателният хъс бе заменен със — съзерцание. Докато слизаше надолу,

въздухът се сгорещи и тя се изпоти.

Пътеката беше достатъчно широка и удобна за тичане. Внезапно се спусна тъмнина и

Лиана натисна копчето на фенера. Наоколо бе абсолютно тихо. Чуваха се само дишането й и

бързият ритъм на краката й по пясъчната пътека.

Десет минути по-късно, когато прецени, че се намира, на около половината път до

хотела, Лиана забеляза огън на няколко метра от пътеката. Спря и се вгледа натам. Огънят

изглеждаше малък и тя се зачуди дали бе лагерен.

След миг чу човешки гласове. Мъжки глас меко пееше речитатив на език, който не

звучеше като испански. Женски глас тананикаше и стенеше в странна хармония с мъжкия.

Лиана се приближи към звуците.

Ароматът на изгоряло дърво се смеси с някакъв по-сладникав и лютив, който тя не

можа да определи. Вероятно вид билка, но с почти хипнотизиращи качества.

Когато стигна достатъчно близо, погледна над гъстата растителност и камъните. Сети

се за фенера си и бързо го загаси, за да не я забележат. Светлината на огъня й бе напълно

достатъчна.

Висок мургав мускулест мъж лежеше по гръб. Не носеше нищо, освен скромна украса за

глава с мъниста и малки пера. Очите му бяха затворени и очевидно бе изпаднал в нещо като

транс.

Върху него седеше закръглена жена, също гола, и тя с украса на главата. Бе мургава, но

не колкото мъжа. И двамата бяха покрити с масло, което караше великолепните им мускули

да блестят на светлината от огъня.

Жената се завъртя и взе нещо. Когато отново се обърна напред, вдигна длани към

небето и Лиана видя тънки струйки олио да потичат по ръцете й. Мъжът стисна гърдите й и

започна да ги масажира с течността, която покриваше телата им. Жената затананика по-

високо.

Свали ръце и ги постави на гърдите му. Но вместо да разтърка олиото по тях, тя ги

зарови между краката си, после плъзна задника си като отъркваше слабините си по

лъскавите му гърди. Протегна ръка зад гърба си и хвана дългия му, дебел член, извит нагоре

като сърп от плът.

В мига, когато го докосна, и двамата се завъртяха към Лиана и й се усмихнаха

подканящо и весело. Тя замръзна на мястото си. Погледът, който й хвърли жената, бе почти

свръхестествен. Лиана се почувства така, сякаш собственият й клитор се плъзгаше по

гърдите на мъжа.

Побърза да напусне мястото и се препъна в бързината си. Двойката продължи да я

наблюдава вторачено, прониквайки в нея със сексуалната си аура. Тя стисна фенера, светна

го, завъртя се на пети и се затича надолу по пътеката.

Вече спринтираше енергично. Разглеждането на околностите се оказа лоша идея и сега

тялото й просто пищеше за облекчение. Краката светкавично я носеха напред. След секунди

тя стигна до подножието на хълма.

Не можеше да намали лудата си скорост. Профуча по пъстрите улици на град

Гватемала. Най-после приливът на адреналин стихна и тя осъзна, че не знае накъде отива.

Облегна се на бяла, прясно варосана къща, за да си почине. Дишаше тежко и приличаше на

беглец. Около нея градът кипеше от живот.

Тя тръгна по оживената улица и затърси такси.

— Сеньорита!

Лиана се завъртя към дрезгавия глас и видя възрастен уличен търговец, седнал зад

малката си масичка с дреболии, сгушена между две кооперации. Наоколо имаше много

госпожици, към които може би се бе обърнал, но тя си знаеше, че викът му бе предназначен

за нея. Тръгна към него безстрашно, което я учуди.

Мъжът държеше някаква вещ и когато се приближи достатъчно, за да я види, той отвори

ръка и й я показа. Лиана ахна. Беше същата украса за глава с мъниста и пера като онази,

която съвокупляващата се двойка в гората носеше.

— Харесва ли ти? — попита той, като погали украшението. — Жена с твоята сила

трябва да притежава подобно нещо.

Търговецът се усмихна многозначително, загледан в обърканото й лице.

Лиана искаше да побегне, но вместо това го попита защо се нуждае от мънистата.

— Притежаваш огъня! Огъня, който мъжете боготворят! — отговори той, а ръцете му

затрепериха леко. — Не го ли усещаш? — попита с внезапно сериозен тон.

Тя се вторачи в него изумено и безмълвно.

Той избра една от джунджуриите, разпръснати по масата, и я вдигна към лицето й. Беше

малък медальон, оформен точно като лъскавия фалос, който бе видяла върху пеещия мъж.

Обзеха я страх и параноя и изпотеното й тяло потръпна. Мъжът прокара пръст по

миниатюрния пенис, без да сваля очи от нея. Пулсът й се ускори.

— Това е твоето царство, красавице. Коравите, мощни дарове на много мъже, всеки

вътре в теб, захранват огъня ти…

Тя отказа да слуша повече и побягна. Затича се лудо по улицата и заблудено такси удари

спирачки, за да избегне удара с нея. След като й се накара на испански, шофьорът се съгласи

да я отведе до хотела, който се оказа по-близко, отколкото си мислеше.