Робинята

миеше кошниците от лепкавата утайка, която се втвърдяваше и миришеше неприятно, ако не

се почистеше веднага. Грижеше се казаните да са пълни с горещи въглища, а после, когато ги

слагаха в каруцата на баща й, да са чисти и празни. Уверяваше се, че всички ножове са остри

и има достатъчно снопове дърва, за да запалят огньовете под казаните с катран.

Най-голямото й удоволствие бе да следи за това вървите на всички камшици да бъдат

грижливо намазани с олио и излъскани, така че оловните топчета, закачени по тях, да

блестят красиво в началото на всеки бой. Не беше жестоко момиче и гледаше на закона като

на спасител на реда и мира. Вярваше в това, защото ужасната съдба на онези, които

изтърпяваха отмъщението на закона, служеше да предупреди останалите да стоят далеч от

лъвските му челюсти и лапи.

Миранда изпитваше слабост към бесенето, защото то често сполетяваше най-младите и

хубави мъже, които бяха достатъчно дръзки да си опитат късмета, без успех, разбира се, в

бракониерство, разбойничество по пътищата и кражби на овце. Тя ги успокояваше нощем,

като им пееше тихо, преди да ги поведат към бесилката. И неведнъж бе забелязвала, че

въпреки всички непривлекателни последици от обесването, много от тези мъже умираха с

надървени членове и очевидно се празнеха в последния си миг. Това бе ново откритие за нея

и нещо, върху което да разсъждава, когато мечтаеше за надървени членове.

Още откак стана пълнолетна, тя се вълнуваше от това велико почитание към любовта, в

което млади и хубави мъже в мига на смъртта си не мислеха за спасението на душите си, а за

плътски удоволствия. Миранда нямаше представа, че страстта им бе неволна и не зависеше

от тях. За нея това бе проява на смелостта им или смъртна опасност за душите им, или и

двете. Докато лежеше в леглото си нощ след нощ, тя разсъждаваше върху тези неща, като

прокарваше ръце по тялото си, а пръстите й се спираха на места, които й доставяха силно

удоволствие.

И така, с натежало сърце, Миранда Меридаун се завърна в Литъл Костърбейн, когато

областният съдия възложи нова работа на палача. Осъденият беше на около двайсет и две

години, почти на нейната възраст. Тя отиде в затвора и дръзко поиска да го види. Веднага й

отказаха в името на почтеността, въпреки обяснението й, че бе дошла да премери

височината и теглото му, за да помогне на баща си. Излъгаха я, че осъденият е болен от

подагра. После възмутено й казаха, че заслужавала бой с пръчка. Тя знаеше, че баща й по-

скоро би умрял, отколкото да изпълни подобно наказание. Желанието й да види високия

младеж бе огромно и отказът на тъмничаря само го засили.

С помощта на слугиня от странноприемницата, тя се преоблече в парцали, свалени от

гърба на проста селянка. Изпрани грижливо, дори вехтите дрехи изглеждаха чаровно върху

Миранда Меридаун. Разкриваха малко от златистата й коса, извивките на младото й тяло и

големите виолетови очи. Но въпреки това тя можеше да мине по пазарските улици в града,

без да привлече повече внимание от някоя изкаляна селянка.

След като се отби при билкаря, Миранда купи прясно месо, хляб и малък пудинг, заедно

с две големи халби силна бира. Покупките бяха предназначени за последната вечеря на

осъдения, който щеше да бъде обесен призори.

Миранда откри младия обект на желанията си в най-тъмната килия в затвора. Той не

беше в добро състояние и вонеше. Лежеше там от две седмици и силно се нуждаеше от

къпане. На всичкото отгоре бе хранен само с долнопробна карантия, която спестяваше пари

на тъмничарите и им осигуряваше богата храна за самите тях.

Миранда притежаваше неустоим чар и сега, в ролята на проста селянка, тя убеди

тъмничаря, в името на християнското милосърдие, да пусне брат й от затвора за една нощ, за

да му даде възможност да се помири с Господ. Тъмничарят, вече леко пиян, изгълта една от

силните й бири и освободи момчето, като накара Миранда да обещае, че ще го върне

призори за бесенето. После мъжът се усмихна топло и падна по лице на пода, както

обикновено правеше в този късен час на деня. Миранда знаеше от баща си, че лош човек

можеше да е глупав, но глупав човек не бе задължително да е лош. Тя разумно прие, че

тъмничарят бе от втория тип и заключи, че ако той се събуди преди разсъмване, няма да

вдигне тревога. В противен случай, тя би размазала главата му с халбата, за да гарантира

мълчанието му.

Младежът бе непознат в града и не привлече никакво внимание в мизерните си дрехи.

Всички приеха, че просто отива някъде с жена си. А и момчето не вонеше повече от другите

селяни по пътя. Двамата младежи отидоха в плевнята на фермата, където живееше

семейството на слугинята от странноприемницата. След като влязоха вътре, единственото

им осветление бе сребристата лунна светлина, която се процеждаше през открехнатата

врата. В тази топла и приятна вечер не бе нужна друга светлина.

Чарът на Миранда бе толкова силен, че слугинята се бе съгласила на това приключение,

въпреки че ако ги хванеха, че укриват беглец, щяха да я накажат с бой с пръчка, а може и

нещо по-лошо. Но никой не можеше да откаже на милия поглед и нежното докосване на