Робинята

Мураками. 5 Възможно ли е човек да е толкова послушен и кротък? Какво ли детство е имала

Илза, за да се превърне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отговори, че

детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си избра господар толкова по-

възрастен от нея? Достатъчно стар, за да й бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна,

която тя не желаеше да сподели дори с мен.

Внезапно мислите ми бяха прекъснати. Нещо се удари отзад в стола ми. Кафето ми се

изплиска от чашата и се разля в скута ми. Членът ми бе попарен от врялата течност през

панталона и боксерките. Обзе ме дива ярост и се завъртях към виновника.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Трябва да внимаваш повече!

Не е нужно да крещя. Гласът ми показва ясно авторитета на дългите години

доминиране.

— О, ужасно съжалявам!

Първото ми впечатление е за младост, закръгленост и леко рошава глава, която е

привлекателна по особен начин.

— Нараних ли ви?

Момичето забелязва кафето по панталона ми.

— О, боже! Толкова съм схваната!

Очите й са меки и кафяви, скрити от очила с метални рамки. Докато тя гледа

притеснено петното на скута ми, откривам, раздразнено, че полусвареният ми пенис се

втвърдява в отговор на вниманието й.

Младата жена не пропуска гледката. В гласа й все още се долавя загриженост, но вече

има и следа от смях.

— Наистина се извинявам. Ще платя за химическото чистене, разбира се.

— Няма нужда — отвръщам по-грубо, отколкото възнамерявах, като придърпвам стола

си към масата и се опитвам да прикрия ерекцията си. — Прислужницата ми ще почисти

лекето.

Неволно в мислите ми проблясва образа на Илза, застанала на колене, гола, с

изключение на нашийника, търкаща панталона ми на старомодна дъска. А аз стоя над нея,

мастурбирам и се празня в косата й. Образът само засилва ерекцията ми. Мисля, че това е

ключът към съвършенството на велик господар: извратено въображение, което не спира да

работи, дори в най-неподходящите моменти.

— Моля ви, позволете ми да направя нещо, за да ви компенсирам. Ще ви черпя друго

кафе.

Преди да успея да я спра, младата жена е до щанда и говори с продавачката. Преструвам

се, че чета, но разучавам жената внимателно и се опитвам да я преценя.

По-дебеличка е от общоприетото, но тежестта й е идеално разпределена в

съблазнителни извивки. Мекият зелен пуловер и джинсите подчертават това. Има права

кестенява коса, която се е опитала да хване на конска опашка, но няколко кичура са

увиснали около лицето й. Движи се решително, солидно и самоуверено. Съпоставям

тромавата й походка, докато се движи между масите с двете чаши кафе, с елегантната грация

на Илза. Въобще не може и да става дума за сравнение, но все пак откривам, че желая тази

жена.

Тя се настанява срещу мен.

— Двойно капучино с обезмаслено мляко, канела и шоколад, нали? — пита и почти не

ми дава шанс да кимна. — Предполагам, че сте редовен посетител тук. Изненадана съм, тъй

като не съм ви виждала преди.

— Не съм забележителен — отбелязвам тъпо, тъй като знам, че благодарение на

височината и доминиращата ми личност, това въобще не е вярно.

— Не е така! — засмива се тя. — Както и да е, приятно ми е да се запознаем, макар да

съжалявам, че навредих и на вас, и на панталона ви.

Тя се опитва да надникне под масата, за да прецени състоянието на члена ми, но аз вече

бях сложил книгата в скута си.

— Аз съм Кейт — представя се и подава ръка. — А вие сте…?

— Риордан — признавам накрая, когато става ясно, че не мога да избегна отговора.

— Какво необичайно име!

— Келтско е — обяснявам. — Традиционно в семейството ми.

— Е, звучи много романтично — усмихва се тя заразително. — С какво се занимаваш,

Риордан?

— Официално съм пенсионер. Ранна пенсия — добавям бързо. — Бях директор на

компания за дистрибуция на промишлено оборудване. Сега се занимавам с различни неща.

Играя на борсата. Изнасям лекции за магистърски програми. Пиша.

Обучавам робини, мисля си потайно. Опитвам се да си представя Кейт на колене и

окована, но не успявам.

— Забелязах, че четеш Мураками и се зачудих дали си писател. Неговите книги

определено не са бестселъри — въздъхва тя и протяга ръце над главата си, а пуловерът й се

опъва съблазнително и членът ми подскача нагоре. — Аз самата се трудя по роман. В

свободното си време, разбира се. Ежедневната ми работа е писане на реклами.

— Е, поне е писане — отвръщам.

Тази жена ме обърква с агресивната си дружелюбност.

— Е, да… не е много забавно, но плаща наема.

Лицето й се озарява от някаква идея.

— Като говорим за апартаменти, защо не дойдеш на вечеря в моя? — пита тя и поставя

ръка на бедрото ми. — Страхотна готвачка съм. Всичките ми приятели твърдят така.

Кейт забелязва колебанието ми и засилва натиска.

— Моля те, Риордан, позволи ми да се реванширам за несръчността си, като ти

приготвя хубава вечеря. Какво ще кажеш за утре вечер?

Странно е да чуя жена да ме нарича с малкото ми име, вместо да се обръща към мен с

„Господарю“. Отново се чувствам объркан. Знам, че би трябвало да откажа, не само заради

мен, но и заради Илза. Но не мога. Или не искам.

— Добре. В колко часа?

— Към седем?