Робинята

Миранда. След като се настаниха в плевнята, тя съблече затворника, изкъпа го и го обръсна

грижливо. Очакваше, че той ще е ужасно слаб, но вместо това откри великолепни мускули и

сила.

За нейно върховно удоволствие, сега тя си имаше прекрасен пенис, който да изучава

внимателно, а осъденият й се подчини с удоволствие. Пръстите й загалиха нежно кадифения

член. Дебелите пулсиращи вени по него бяха невероятно интересни. А ароматната и дебела

гъба, която го украсяваше отгоре, бе истинско пиршество за очите й. Миранда докосваше,

ближеше, целуваше и наблюдаваше реакцията му. За нея този член бе сродна душа и близък

приятел.

Тя завъртя младежа, сложи малките си ръце на задника му и разтвори бузите му

широко. Притисна пръст към тъмната малка звездичка в центъра и откри, че членът му се

надигна в отговор на действията й. Това бе приятна изненада. Тя вкара пръст в дупката,

докато галеше члена му, и след малко младежът изглеждаше готов да припадне.

Най-после, когато Миранда изглеждаше задоволена от откритията си, той вдигна

брадичката й към своята и бавно притисна устни към нейните. Двамата младежи бяха като

залепени един към друг. След миг Миранда се освободи и бързо съблече дрехите си. Двамата

се проснаха върху сламата и се заиграха. Целуваха се, галеха се и се изучаваха взаимно.

Въздишаха и се кикотеха и скоро въобще не можеха да проговорят, защото устите им бяха

заети с някоя вкусна част от тялото на другия.

Той стисна китките й с едната си огромна ръка и я задържа неподвижна, докато

целуваше всеки сантиметър по тялото й. Ароматът й се смеси с миризмата на сламата и

животните. Пръстите й погалиха зърната му и ги стиснаха леко, после тя плъзна ръце надолу

по тялото му. Когато отново стигна до члена му, действията й се забавиха. Докато го

изучаваше внимателно, зърното на едната й гърда полегна върху главата на пениса му.

Миранда забеляза, че той бе станал почти лилав и усети пулсирането му върху себе си.

Младежът изглеждаше неспособен да се възпротиви на вниманието й и това й хареса.

Превъзбуден, той притисна члена си към нея, за да я обладае, но тя го стисна в ръка и

му попречи да проникне във влагалището й.

— Не, не още — каза. — Искам да го разгледам и да усетя вкуса му.

Кой младеж би могъл да отхвърли подобно ласкателно настояване? Той се отпусна на

сламата и се разкрачи. Миранда се надигна и свали останалите си дрехи. Коленичи между

краката му и го хвана за топките. Драсна ги нежно с нокът и започна да ги масажира, докато

пенисът му щръкна нагоре, копнеещ за повече внимание.

Тя му го осигури, като прокара език по него. Реакцията му бе изключително приятна —

изви гръб и вдигна таза си към нея в безмълвна молба.

Инстинктивно, тя реши да седне върху лицето му и да поднесе слабините си към устата

му. Езикът му се гмурна в мокрото море на влагалището й, а тя енергично раздвижи задник

върху лицето му. Сетивата му се изпълниха с топлия влажен вкус и аромат на тялото й.

Миранда се мъчеше да се притисне колкото се може по-силно към устата му.

За нейна изненада ръцете му се протегнаха и ущипаха зърната й. Остра, но

изключително приятна болка потече от тях към влагалището й и тя се загърчи. Младежът се

изпразни мощно като бик, излязъл в пасището за първи път след дългата зима.

Миранда се отпусна замаяно и откри, че членът му е точно пред лицето й. Пое го в

устата си и засмука енергично. Незадоволена от това, тя се завъртя и вкара дебелия му

гладък пенис в себе си. Някои млади дами знаят инстинктивно как да правят това. Миранда

бе усъвършенствала действието чрез комбинация от самозадоволяване и изучаване на

коравите членове, изпънали панталоните, които ги криеха.

Освен това тя не беше девственица, както човек би могъл да предположи. Беше се

дефлорирала сама по време на среднощна среща с краставица в топлата вана. И сега бе

благодарна, че бе свършила това по-рано.

Миранда язди младия престъпник дълго, но накрая билковата отвара, която бе сипана в

бирата му, го повали. Той потъна в дълбок сън, а слугинята се появи в плевнята, както й бе

наредено. Двете с Миранда положиха младежа върху двуколка и го върнаха в килията му

покрай тъмничаря, който още бе в безсъзнание на пода.

Малко преди разсъмване младежът се събуди и откри господин Меридаун, седнал срещу

него в килията му. Този път палачът не носеше въжето си, което сега се люлееше на

бесилката отвън, очаквайки поредната си жертва. Господин Меридаун си тананикаше и се

усмихваше, без да проговори. Затворникът се опита да се надигне, но все още бе под влияние

на приключенията от предишната нощ, а и бездруго приставът и двамата му местни

помощници пристигнаха, преди разговорът да започне.

Младежът бе отведен до бесилката. Там бе поставен върху капака и след няколко кратки

думи относно величието на закона, произнесени от местния земевладелец, усети примката

около врата си.

Господин Меридаун се наведе към ухото му и прошепна:

— Няма да използвам качулката, синко. Няма от какво да се страхуваш. Дъщеря ми те

чака долу.

Решил, че има надежда за спасение, младежът се усмихна. Палачът затананика отново,

пристъпи към ръчката и я дръпна.