Робинята

Три часа по-късно Джоузеф бе все още буден. Лежеше, вторачен в тавана, когато

вратата се отвори тихо и сестра му влезе. Тя затвори внимателно и се приближи до леглото

му. Той едва дишаше.

Джозефин застана над него и се вторачи в сивите му очи.

— Искам да те видя.

Издърпа чаршафа. Той инстинктивно се опита да се покрие, но нещо го спря и отпусна

ръце настрани. Сестра му заразглежда любопитно силните му крака и надървения му член,

гладките му гърди, овлажнени от потта. Накрая се спря на лицето му.

— Твой ред е — каза тя.

Джозефин разкопча горнището на копринената си пижама, което се плъзна по раменете

й. Свали долнището и се разкри пред него.

Той ококори очи и ченето му увисна. Все едно виждаше себе си, но с друг пол. Сестра

му беше невероятно красива.

Тя се наведе, побутна го леко и се покатери в леглото:

— Имам само един въпрос — каза тя.

— Какво? — дрезгаво прошепна той.

— Защо чака толкова дълго?

Джозефин го целуна по устните. Тялото й се залепи към неговото и двамата

потрепериха заедно. Тя повтори целувката и се плъзна под него, загледана в очите му.

Той се надигна и я загледа с възхищение. Погали тъмната й коса, а тя въздъхна от

удоволствие и затвори очи. Джоузеф започна да изучава тялото й, запаметявайки всеки вкус

и аромат.

Устата й беше сладка като теменужки, вратът и ушите ухаеха на кокос, мишниците й —

на талк и мускус, гърдите й, бледи като порцелан с розови кукленски зърна, имаха аромата

на ванилия и мляко. Пъпчето й, в което той пъхна върха на езика си, имаше вкус на восък. И

накрая, влагалището й, великолепното й влагалище, го изненада с безброй различни вкусове

— солено, сладко и кисело едновременно, с аромат на море, трева и джинджифил.

Той я разтвори нежно с език, а тя повдигна бедра и му се предложи щедро. Изстена и

погали косата му.

— Целуни ме. Искам да усетя вкуса си — каза тя.

Целунаха се, а Джозефин протегна ръка и хвана пениса му, насочвайки го към себе си.

— Сега, Джо, сега.

Той проникна леко в нея, докато усети очакваното препятствие.

— Да, Джо, продължавай, моля те.

Той тласна по-силно и се плъзна в нея. Тя затвори очи, потръпна и се притисна към

него. Той остана неподвижен за миг, докато болката утихне.

Когато я усети да се размърдва под него, жадно вдигайки таза си нагоре, за да го поеме

по-дълбоко, той се задвижи. Облегна се на лакти, за да наблюдава лицето й, после захапа

леко зърната й. Тя погали гърба му и плъзна ръце надолу към задника му, вкарвайки пръст в

него. И през цялото време се движеха като един.

— Джо, Джо, Джо, прекрасно е.

— Джо, Джо, Джо, скъпа, толкова си красива. Виж члена ми в теб и… 0, Джо!

Екстазът ги понесе вихрено и свършиха едновременно с дива страст.

Лежаха неподвижно дълго време. Когато през прозореца проникна първата дневна

светлина, Джоузеф неохотно се отлепи от сестра си и се надигна. Тя прошепна в ухото му:

— Знаех си. Знаех си, че ще бъде така…

— Скъпа — отвърна той и я целуна нежно.

— Страхотна късметлийка съм. Беше великолепно. Все едно, че се любех със самата

себе си.

Той изпитваше абсолютно същото.

Майка му го чакаше в кухнята. Усмихна му се весело, но в очите й се забелязваше едва

прикрита тъга. Джоузеф седна до масата. Баща му бе излязъл рано, както обикновено. Не

присъстваше често на семейните сбирки.

Майка му донесе табла до масата. Постави голяма торта с шестнайсет свещи пред него и

миниатюрна тортичка с една свещ вляво от него.

— Честит рожден ден, скъпи — каза тя, като го целуна и избърса сълзите си.

Джоузеф се озадачи. Погледна майка си и тортичката с една свещ.

— Какво е това? За кого? — попита той. — Къде е Джозе…

— О, скъпи — прекъсна го майка му, изгаряща от нетърпение да приключи с

ежегодната възпоменателна церемония. — За Джозефин е. Знаеш.

— Да, но… — той вдигна очи към горния етаж, очаквайки сестра му да се втурне

надолу по стълбите.

— Шестнайсет свещи за годините, които си прекарал на този свят — обясни майка му,

като сведе очи. — И една свещ за скъпоценния час, в който Джозефин живя.

Тя се задави от сълзи и избяга от кухнята.

Джоузеф я чу да плаче навън и се вторачи в тортата. По гърба му пробяга ледена тръпка.

Джозефин, близначката му, по-голяма от него с три минути. Идентичната му близначка,

която живяла само час след раждането. Как бе възможно това?

Не бе възможно. Това бе грешка. Майка му винаги бе имала психически проблеми. Само

лекарствата я предпазваха от истериите.

Той духна свещите и се върна в стаята си. Застана пред вратата. Ами ако той беше луд?

Може би…

Всички съмнения се изпариха, когато отвори вратата.

Джозефин лежеше гола на леглото. Тя го погледна с диво желание, разтвори крака,

прокара ръце по нежното място между тях и му изпрати въздушна целувка.

— Честит рожден ден, Джо, Честит рожден ден и на двама ни.

СУПЕР КОЛАЙ ДЕР

ЧАД ТЕЙЛЪР

Кари Фактор беше келнерка. Поемаше късната смяна и прекарваше ранните часове на

сутринта сама в ресторанта, където отчиташе приходите. Веднъж телефонът звънна и тя

вдигна бързо. Беше някакъв старец, който я попита с какво е облечена. Тя затисна

слушалката между ухото и рамото си и му отговори, докато броеше банкнотите. Черни