Рожденичката

Той мълчи, виждам с крайчеца на окото си как за миг просто остава на място. Чувствам се зле заради това че се радвам, че ще си легне сам. Искам да си има някоя. Някоя, която ще го обича и ще го кара да се чувства добре.

Но…

Не нея.

И не някоя друга всъщност.

Влюбвам се в него. Искам да избере мен.

А той е толкова упорит и тази вечер ми скрои номера с Ейприл само за да ми докаже, че не ме иска.

— Но си мислех, че имаш някакъв проклет вкус, за бога — отбелязвам и залепям още трева под изкуственото дърво.

— Моля?

Поглеждам нагоре.

— Знаеш ли, че тя развали брака на Маркъс Уедърс? — питам го. — Виси на бара и чака някой да я заведе вкъщи всяка вечер, и изобщо не е придирчива. Женени, заети, все едно…

— Добре че не съм зает тогава — отвръща ми. — Няма проблем.

Навеждам очи и затварям лепилото, осъзнала, че съм изгубила този рунд.

— Можеш да си намериш някоя по-добра — измърморвам накрая.

Не че мразя Ейприл. Преди не ми пукаше, че е разбила нечий брак. За тази игра трябват двама, а и Маркъс Уедърс също е виновен.

Но сега ми пука, защото ме засяга пряко. Защото Пайк е зает.

— Теб пък какво те интересува? — предизвиква ме, като се връща обратно на масата. — Аз съм голям мъж, който е правил секс, още преди да се родиш. Свикнал съм да го правя, когато искам, освен това не отговарям пред теб, чуваш ли ме? — Думите му ме нараняват, чувствам се жалка. — Ще правя каквото си искам, без да се съобразявам с мнението на някакво хлапе, живеещо под покрива ми.

Думата „хлапе“ ме удря като с чук и сърцето ме заболява. Скърцам със зъби, превръщам болката в гняв.

— Схванах. — Отново поглеждам към него. — Тогава си отивам в стаята.

Ставам от мястото си и очите му веднага се спускат към голия ми корем. Тениската стига доста над пъпа ми и аз се наслаждавам на начина, по който тялото му замръзва, и той трябва да извърне очи.

Заобикалям масата и тръгвам към всекидневната, но си спомням за свещта. Обръщам се назад и нарочно се навеждам бавно над овалната маса, извивам гръб и усещам как шортите ми се смъкват и откриват червените презрамки на прашките, същите, които носех, докато се целувахме в двора преди седмица.

— Забравих за свещта — казвам и вдигам горещите си очи към неговите. — Но мога да я оставя, ако искаш. Знам, че червеното ти е любимо.

Червена свещ или червени прашки? Не е трудно да позная кое от двете привлича вниманието му в момента.

Той преглъща и плахият му поглед се насочва към червената коприна, подаваща се над шортите. Усмихвам се, а очите му се стрелкат към моите и се присвиват.

— С всяка секунда ме вбесяваш все повече. — Дрезгавото му ръмжене звучи опасно. — Провали ми вечерта и все още имам да изпускам доста пара, така че внимавай.

Затварям очи, намислям си желание и духвам свещта, преди отново да се изправя.

— Това „хлапе“ е причината да имаш толкова много пара за изпускане, нали? — дразня го. — Страшен лъжец си.

Той изправя рамене, диша тежко.

— Отивай си в стаята, Джордан.

— С удоволствие — отстъпвам, продължавайки да го дразня. — Там имам вибратор с по-големи топки от твоите.

Той ме хваща и ме вдига, мята ме през рамо, а аз изпухтявам, когато ми изкарва въздуха и рамото му се забива в корема ми.

Какво, по дяволите?

Стъпките му тропат нагоре по стълбите, а аз се чувствам, все едно ще падна, колкото повече се изкачваме.

— Пайк, спри! — викам.

— Тогава спри да ме предизвикваш! — изревава и ме шляпва по задника.

Изскимтявам, а лявата ми буза гори. Кучият му… Протягам се назад и се опитвам да покрия задника си, в случай че отново се опита да ме шляпне.

Чувам как рита вратата на стаята ми и в следващия миг политам през рамото му и гърбът ми се стоварва на леглото.

Лактите ми потъват в дюшека, главата ми се люшва напред, а косата влиза в лицето ми.

— А сега заспивай! — извиква.

Издухам косата от очите си и го виждам как излиза.

— Ще ме завиеш ли?

Забелязвам как свежда глава и диша толкова тежко, като че ли му е свършило горивото. Обръща се, а гласът му е само малко по-спокоен.

— Какво те е прихванало тази вечер, по дяволите?

Бъзика ли се?

Оттласквам се от леглото и заставам пред него.

— Доведе я тук, това ми става.

— Къщата си е моя!

Поклащам глава.

— Тя няма да те задоволи — казвам му. — Тя не е онази, която искаш.

— Ревнуваш, така ли?

Снишавам глас и се приближавам до него.

— В тази къща имаш всичко, което ти трябва. Няма причина да търсиш другаде… — свеждам глава, леко засрамена — … онова, от което се нуждаеш — казвам му.

Аз съм онова, от което се нуждае.

Гърдите му се повдигат и спускат пред очите ми и вдишвам аромата му, който е уникален за него. Слънце, дърво и леката миризма на душ гела, шампоана и праха за пране „Тайд“, с който си пере дрехите. Мирише на топла лятна нощ и на начина, по който исках да протече първият ми път, и аз поемам аромата му, докато мога, защото Пайк всеки момент ще изхвърчи от стаята.

— Значи нарочно се тръшкаше така? — казва, без всъщност да пита. — Защото искаше ти да се озовеш в леглото ми тази вечер?

Стрелвам очи нагоре и ги присвивам.