Рожденичката

Качвам се по стъпалата на предната веранда, сърцето ми пулсира в ушите и завъртам дръжката, но е заключено. Пайк почти винаги оставя вратата отключена заради мен. Дори когато работя до два през нощта.

Опитвам се да крепя шейка в лявата си ръка, докато ровя из шортите за ключа. Изваждам го и отключвам, но когато отварям, ме изпълва ужас. Не съм сигурна, че ако налетя на тях, докато правят нещо, няма да избухна в сълзи или да се разкрещя.

Моля те, недей, Пайк. Моля те, не го прави.

Пристъпвам в къщата, леко затварям вратата след себе си и я заключвам. Поглеждам тъмната всекидневна и ушите ми се наострят в тишината, ослушвам се за нещо, което да потвърди най-лошите ми страхове.

Завличам се бавно в кухнята и виждам ябълковата си свещ, запалена на масата, а мекото ѝ сияние осветява тъмнината. Но не съм я запалила аз.

Стискам зъби. Да не би да се е опитвал да създаде атмосфера или нещо подобно?

Поглеждам нагоре през прозореца над мивката, към задния двор и виждам, че басейнът е осветен, но там няма никого.

Връщам се във всекидневната и се насочвам към стълбите, но точно тогава долавям приглушен смях и застивам. Насочвам се към вратата на мазето, внимателно завъртам дръжката, отварям вратата и веднага чувам ясните им гласове.

— Искам да ударя черната — лигави се Ейприл.

— Черната е последна — обяснява Пайк, а гласът му е дълбок и по-игрив от обикновено. — Ако я вкараш сега, ще загубиш играта.

— Какво ще получа, ако спечеля?

— Какво искаш?

Тя се смее тихо, чувам раздвижване. Не мога да ги видя, защото се намират зад ъгъла, до билярдната маса, но тя прави нещо и аз разстроено стискам дръжката на вратата.

После чувам тихия му, приглушен глас:

— Мисля, че това ще се случи, ако спечеля аз — отвръща на онова, което прави тя, и аз чувам усмивката в гласа му.

— Мммхммм — простенва тя и очите ми се оцъклят, защото не съм сигурна дали му прави нещо, или той на нея.

Какво, по дяволите? Сериозен ли е? Откога са тук? Знае, че мога да се върна всеки момент.

Аз съм хлапе, за бога. Как се очаква да си науча и да поспя, ако ще го правят цяла нощ?

Точно това е планирал, сигурна съм. Ако искаха да поиграят билярд, щяха да отидат в „Щеката“. Довел я е тук за секс.

Хуквам обратно към кухнята и пералното помещение, отварям вратичката на пералнята и хвърлям бирения шейк вътре заедно с хартиената чашка. Затръшвам капака и пускам пералнята, после отварям сушилнята, изваждам нещата му и затръшвам и нейната вратичка. Ако иска да се държи с мен като с хлапе, да заповяда.

Изтичвам нагоре по стълбите, отварям вратата на стаята си, пускам касетофона и надувам Лошо лекарство, докато се събличам и си слагам шортите на пижамата и късата тениска.

Хващам касетофона за дръжката и се връщам бавно на кухненската маса, отпускам се на стола пред последния ландшафтен модел, върху който работя за колежа, а музиката все още бумти до мен.

След не повече от десет секунди чувам тежките стъпки на Пайк по стълбите от мазето и напрягам челюст, за да се стегна.

Той влиза в кухнята, приближава се до масата и натиска копчето Спри/Извади на касетофона. В къщата веднага пада тишина и аз вдигам глава с престорено невинно изражение на лицето.

— О, извинявай — изричам. — Не знаех, че има някой вкъщи.

Пайк се изправя и ме приковава с поглед, който казва, че съм ужасна лъжкиня.

— Здрасти, Джордан. — Ейприл влиза в кухнята зад него. — Как си?

Усмихвам ѝ се стегнато.

— Добре.

После връщам вниманието си обратно върху модела и се заигравам с малко изкуствена трева.

Пайк все още гледа надолу към мен, проточва се дълго, неловко мълчание, докато Ейприл вероятно се опитва да разбере какво става.

— Аз… ще си вървя — казва накрая.

Пайк се колебае за миг, виждам как ръката му стиска стола от другата страна на масата, но не срещам очите му.

Знам, че току-що се държах като разглезено хлапе, и се чувствам леко засрамена особено след като номерът ми не мина, но…

Можеше да я заведе някъде другаде. Довел я е тук с надеждата, че ще ги видя заедно.

Той я изпраща, не мога да чуя няколкото приглушени думи, които си разменят, но когато вратата се затваря, чувам ключалката да изтраква, и издишам.

Няма я.

Пайк се връща в кухнята и се насочва към хладилника, а аз забелязвам, че все още носи морскосинята тениска и джинсите от по-рано и е обут в работните си ботуши. Не изглежда дори леко разсъблечен, което е добър знак.

— Извинявай, получи се неловко — казва ми и изважда безалкохолно. — Ние всъщност току-що дойдохме. Тя влезе, за да…

— Къщата си е твоя. Не ме интересува — казвам му и се преструвам на съсредоточена върху задачата си. — Прави каквото искаш.

— Сигурна ли си? — пита с развеселен тон. — Тръшкаше вратичките на пералнята и сушилнята и надуваше музика в десет вечерта. Изглеждаш… раздразнена.

Поклащам глава и свивам рамене.

— Разбира се, че не съм. Не бих очаквала да промениш начина си на живот само защото съм тук. Дерзай.