Рожденичката

— Ей — провиквам се към Пайк, но не мога да скрия усмивката си.

Той поглежда надолу към мен изпод тежките си клепачи. Изглежда толкова секси.

— Извинете ме — прошепва, обръща се и тръгва обратно към приятелите си.

Поглежда назад към мен, ухилва се и аз вдигам вежда. Трябваше да предположа, че се страхува да не бъдат изядени, преди да успее да си вземе.

— Разбрах, че двамата с Коул живеете временно при Пайк — казва Тереса.

— Аха. — Слагам хладилната чанта при другите и вземам от нея бутилка с вода. — Изглежда, плащането на наем се оказа твърде трудно за нас — шегувам се.

Тя кимва съпричастно.

— Не бързайте. Аз толкова исках да се махна от родителите си, че когато се оказах без пари, защото плащането на сметки беше твърде голяма отговорност за мен, се върнах обратно вкъщи. — Взема чашата си за еднократна употреба и я вдига до устните си, гледайки към момчетата. — Но се радвам, че Пайк вече има компания. Онази къща е твърде голяма за сам човек.

Отпивам от водата и следвам погледа ѝ. Не ми харесва това, че ще продължи да живее сам в къщата, след като си тръгна. Наистина трябва да сподели живота си с някого.

— Познавам няколко жени, които не биха имали нищо против да променят това, ако им се отвори възможност — отбелязвам, като си мисля за Ейприл, сестра ми и половината мамчета от улицата ни, които флиртуват с него, когато минат покрай къщата му, докато „тичат“.

— Да, обаче той е самотник — отвръща.

Кимвам и се усмихвам в съгласие.

— Да, вече започвам да го разбирам.

— Преди не беше такъв. — Тя поглежда към мен и отпива от чашата си. — Едно време приличаше много на Коул. Купонясваше, смееше се, караше с превишена скорост, нарушаваше правилата… Дори прекара една нощ в ареста.

Веждите ми се стрелкат нагоре. Наистина ли?

Насочвам очи обратно към него и гледам как изважда бейзболната шапка от задния си джоб и я нахлупва върху светлокестенявата си коса, а мускулите на татуираната ръка се издуват до тениската му.

— Но после се е родил Коул — казвам и си представям историята от този момент нататък.

— Аха — въздиша Тереса и се люлее наляво-надясно в такт с музиката, която някой е пуснал на уредбата в една от къщите. — Някой трябваше да бъде възрастният, а Линдзи… — провлачва, после се изправя и прочиства гърло. — Съжалявам. Не исках да клюкарствам.

— Няма проблем — казвам ѝ. — Не се е отказал от кой знае какво.

Виждала съм майката на Коул тук-там и ми е трудно да си я представя с Пайк. Твърде вулгарна е и усещам, че Пайк, когото познавам, би се изприщил, ако му се наложи да живее с нея.

Поне знам от Коул, че връзката между родителите му не е продължила дълго, и ако нямаше някои от маниерите на баща си, щях да се чудя дали Пайк е сигурен, че Коул му е син. Имала е поне четири гаджета, които съм виждала през последните няколко години.

Тереса издиша и снишава глас:

— Пайк е доказателство за онова, че се учим, когато сме принудени, и че зрелостта е следствие повече от опита, отколкото от възрастта — казва ми. — Той беше единственият двайсетгодишен, когото познавах, работещ на две места, без дори да се за мисли за приятелите, които ще изгуби, защото не може да се мотае с тях.

Поглеждам към нея и внезапно ми се приисква да науча всичко. Искам да разбера какъв е бил, преди да се запозная с него.

— Всичките му приятели си купуваха готини коли — продължава тя, — а той кара стария пикап на баща си, откакто го познавам. За него това никога не е било жертва и никога не се е чудил дали трябва да се грижи за Коул. Трябва да си много целеустремен, за да направиш онова, което трябва, независимо какво искаш.

Думите ѝ ме поразяват, а погледът ми се насочва към земята. Да си целеустремен, за да направиш онова, което трябва…

Чувствам се като боклук.

Той ме желаеше онази вечер. И ако не беше Коул, не се съмнявам, че щяхме да си легнем заедно.

Но Коул е тук, между нас, и не можем да го променим. Никога. Не е редно, без значение колко го искам, той само ще се намрази след това. Синът му винаги ще бъде по-важен от всичко.

— Той е добър човек — казва тя.

След това се обръща да сложи лъжица за сервиране в салатата и да отвори чипса за соса за такос, а аз стоя там и се чувствам, все едно към мен се е засилил камион, но не мога да помръдна.

Той е добър човек.

Не мога да разваля това.

Внезапно усещам, че искам да се махна оттук. Пайк не ми е роднина и колкото и естествено да се чувствам с него, това е време, взето назаем.

През следващите няколко часа се държа далеч от Пайк. Тереса ми показва къщата си, сядам с нея и с още няколко души, ядем и си говорим, въпреки че аз не казвам кой знае какво, а едно от децата на Дъч ме дърпа да играем народна топка на нечия алея. Все пак помагам на децата да запалят фойерверките, въпреки че още не се е мръкнало, после помагам на Тереса да занесе празните тенекиени кутии до боклука и събирам кенчетата от безалкохолно и бутилките от вода.