Рожденичката

Усещам как кимва и знам, че трябва да спра. Оставих го да продължи твърде дълго.

— Джордан, трябва да спрем.

Но усещам, че е влажна.

Тя започва да се отърква в мен, въртейки задниче, докато думите ѝ падат върху челото ми.

— Няма проблем — прошепва. — Никой няма да разбере.

Започва да се търка още по-силно в мен, стоновете ѝ стават по-силни и по-тежки, двамата сме сами, тъмно е и никой няма да научи.

— Джордан — изпъшквам, а светът се накланя от удоволствие. — Скъпа, не можем. Какво правиш?

— Надървям те.

Аха, не думай.

Започвам да лъскам по-силно, слабините ми се изпълват с топлина, а огънят се разпространява към стомаха и бедрата ми.

Тя забива нокти в раменете ми, а аз стискам хълбоците ѝ, докато ме язди до полуда.

— Скъпа, трябва да спреш — умолявам я. Господи, ще свърша.

— Обаче е толкова хубаво, когато си твърд.

Поклащам глава и шепна срещу устните ѝ.

— Не съм за теб. Някой друг мъж ще… Не можем.

— Не мога да спра — изскимтява. — Моля те, не ме карай.

Гърдите ѝ са навирени пред мен, бедрата ѝ се движат нагоре-надолу, а тя е най-сексапилното нещо, което някога съм виждал.

О, да.

— Добре — изръмжавам накрая и се отпускам назад, все още стиснал хълбоците ѝ, докато ръбът на члена ми се търка в нея. — Дай на котенцето си онова, което иска.

Тя измяуква, затваря очи и поставя ръце обратно на коленете ми, за да вземе онова, което иска от мен.

Стискам члена си, като че ли животът ми зависи от това, усещам хълбоците ѝ в ръцете си и се изстрелвам, движа ръка все по-силно, докато свършвам.

— Ох, мамка му. Мамка му! — викам. — По дяволите!

О, боже. Отпускам глава на стената на душа, семето ми се излива и забавям ръката си, а мускулите ми горят, докато изхвърлям останалото.

Виждам петна пред очите си, но все още надушвам потта ѝ, не искам това да свършва. Искам още.

— Проклятие. — Облизвам устни и преглъщам тежко. — Мамка му.

Искам още.

Не мога да си спомня кога за последен път съм свършвал така, но все пак… не беше достатъчно.

Пускам члена си и свивам раздразнено пръсти в юмрук. Това трябваше да помогне, мамка му. Трябваше да я изкара от системата ми.

Усещам как членът ми отново се затопля и се оттласквам от стената с ръмжене. Удрям силно крана, топлата вода се превръща в студена и се изплаквам.

Просто трябва да изчукам истинска жена. Не нея. Някоя друга. Ще се заключа в някоя мотелска стая с кутия презервативи и ще я изкарам от системата си.

Да. Така ще направя.

Тази седмица. Ще приключа с това.

Пресягам се към закачалката и слагам ръка на обичайното място, търся нещото, което ми трябва, за да се доизкъпя, но него го няма.

Всъщност липсва от дни. Сбърчвам чело и се оглеждам наоколо.

— Къде ми е гъбата, мамка му?

Глава 17 Джордан

— Направи сос за такос, нали?

Кимвам, докато преглеждам инстаграма си на пасажерската седалка.

— Аха.

— И печено халапеньо6, увито в бекон? — пита Пайк.

— Да — изсъсквам. — Питаш ме вече за десети път.

Той замълчава за миг, кара през квартал, недалеч от нашия.

Имам предвид неговия.

Нашия.

— Просто ги обичам, това е всичко — казва.

Мързелива усмивка разтяга устните ми, чувствам се горда. Радвам се, че не просто се държи мило. Наистина харесва нещата, които правя. Независимо дали ще бъде вечеря, или лека закуска, която ще оставя на плота за него след работа, или пък новата каменна площадка, която направих в задния двор вчера и в която той направо се влюби.

Хрумна ми след окалването и след като забелязах как почистването с маркуча само прави още кал, затова реших, че ще бъде забавно да сложа кутия с гладки камъчета до маркуча, за да можем да заставаме върху нея, докато се поливаме, и да запазваме краката си чисти. Освен това водата от нея се оттича отлично и ще ни бъде удобна. Когато отново отидем да се изкаляме.

Мина седмица от онази вечер и шест дни, откакто децата на Кайл идваха да плуват при нас, и аз се опитах да превърна случилото се между нас в някакъв шантав инцидент заради това че все още се възстановявам след края на връзката си и имам нужда от внимание или нещо подобно, но това не спря разгарянето на чувствата ми към него. Паднала съм си здраво. Прекарваме твърде много време заедно, така че е разбираемо, че ще се привържем един към друг.

За щастие, това квартално парти, излизането от къщата и мотаенето с други хора ще ни покажат нещата от правилната перспектива.

— Не са с пуешки бекон, нали? — изтърсва внезапно той.

А?

— Чушките — пояснява и забелязвам с крайчеца на очите си, че ме поглежда.

Боже, още ли мисли за храната?

— И не си сложила вътре нещо шантаво като пшенични зародиши или карфиол вместо истински картофи в картофената салата, както призовават онези фалшиви диети с малко въглехидрати, нали? — продължава.

Избухвам в смях, отпускам глава назад, телефонът пада в скута ми, а очите ми се затварят. О, господи.

— Джордан, сериозен съм — смъмря ме той. — От цяла седмица очаквам това събитие.

Тялото ми се тресе, докато поклащам глава и му се усмихвам. Толкова е шантав.

И съм изненадана, че толкова много му се яде храната ми.

Засмивам се тихо и отново заравям нос в телефона си.