Рожденичката

Качвам се горе, отивам в банята, отварям вратата на душкабината и пускам водата. Тя бързо се пълни с пара, затова свалям банските и влизам вътре, като затварям вратата.

Горещата вода удря кожата ми като хиляди игли, но бързо ме затопля толкова приятно, че почти се замайвам.

Слагам ръце на стената и пъхам глава под струята, оставям водата да тече надолу по тила, врата и гърба ми.

Какъв бардак.

Не мога да се свържа с хлапето си, а когато успея, то не иска да говори с мен. А това, че точа лиги по последното му гадже, както по никоя друга жена през живота си, определено не помага.

И още по-лошо, сега, когато е сама, всеки малък градски задник ще започне да души около входната ми врата, умирайки си да се докопа до нея.

Знам, че не мога да я имам, но желанието няма да си отиде просто така.

Затварям очи, изпразвам дробовете си и я усещам навсякъде.

— Джордан — прошепвам.

Членът ми веднага се уголемява, усещам го как се втвърдява само като чуя името ѝ. Тя отвърна на целувката ми снощи. Усетих привличане и от нейна страна. Дали си фантазира за мен?

Надървям се още повече при мисълта как лежи в леглото и си мисли за мен. Желае ме.

Затягам юмрук около члена си, защото ме боли толкова силно, но го погалвам съвсем случайно и приятното усещане ме кара да изпъшкам.

Умът ми е пълен с нея, кълна се, че я подушвам. Толкова е близо.

Докосвам се и се отдавам на фантазията.

В леглото съм, а в стаята е тъмно като в рог. На вратата се почуква, размърдвам се и сядам.

— Да? — казвам, прегъвам единия си крак и отпускам ръка върху него.

Джордан отваря вратата, разбирам, че е тя само заради проблясъка на златистата ѝ коса.

— Какво има? — питам нежно.

Гол съм под чаршафа, но тя не вижда нищо.

— Има буря — отвръща, застанала в рамката на вратата. — Може ли да спя при теб?

През прозорците проблясва светкавица, осветява тялото ѝ и аз виждам част от голите ѝ крака и миловидното ѝ личице. Водата продължава да ме облива, а членът ми се удължава в ръката ми. Реалността изчезва, когато се гмуркам във фантазията и преследвам единственото нещо, което мога да имам с нея.

Мечтата си.

— Ела тук — прошепвам.

Тя бързо се приближава до леглото и аз отмятам завивките.

Пъха се вътре и се сгушва в мен, обгръщам я с ръка и усещам как кракът ѝ се плъзга върху моя. Ръцете ми започват да шарят по тялото ѝ, напипват голо коремче и бедра. Тя не носи почти нищо върху себе си.

— Джордан… — изпъшквам.

Господи, кожата ѝ е толкова мека, толкова е приятно.

— Студено ми е — казва, а дъхът ѝ гали челюстта ми. — Нали не е проблем?

Бедрото ми се намира между краката ѝ, усещам как от нея се излива топлина. Завивам я още повече.

— Ела насам.

Разтривам бедрата, хълбоците и гърба ѝ и оставям носа ѝ заровен във врата ми. От всеки неин сантиметър в члена ми потича електрически ток.

Галя го бавно, но го държа силно притиснат, както си представям, че би била тя.

— Така по-добре ли е? — питам я.

Тя кимва, устните ѝ се намират на сантиметри от моите.

— Само че устата ти е по-топла — казва ми, когато усеща дъха ми върху себе си. — Това е най-топлата ти част.

Боря се да не показвам усмивката си. Кой съм аз, че да не дам на момичето си онова, от което се нуждае?

Обръщам я по гръб и продължавам да прокарвам ръце нагоре и надолу по тялото ѝ, но започвам да движа и устата си близо до кожата ѝ. Издишвам топъл въздух по врата и през късата ѝ черна блузка, върху гърдите и твърдите зърна, които ме приканват през плата, но им устоявам. Продължавам надолу по корема, прокарвам устни по пъпа ѝ и за миг изваждам зъбите си, иска ми се да поема част от нея в устата си, но тя изпъшква, поглеждам нагоре и забелязвам как заоблените ѝ гърди се подават от долната част на блузката.

Водата от душа се разлива по лицето ми и потича по брадичката ми, а на мен ми се иска всичко това да е истинско. Искам я в шибаното си легло.

— Така по-добре ли е? — питам я.

Тя кимва, а очите ѝ все още са затворени.

— Мммхммм — казва. — Можеш ли да продължиш? Все още ми е студено.

Да, по дяволите. Хващам бедрата ѝ и се претъркулвам по гръб, издърпвам я върху себе си.

— Ела насам, скъпа.

Не мога да я имам цялата, но имам това.

Разтривам бедрата ѝ и плъзгам ръце нагоре по тялото ѝ, като ги прокарвам под блузката ѝ.

Тя носи черна блузка и черно бельо и аз се шегувам:

— Мислех си, че обичаш розовото.

Не мога да видя усмивката ѝ, но я чувам в гласа ѝ:

— Розово ли искаш? — дразни ме.

После дърпа късата блузка, оставя я малко над красивите си гърди. Докосва леко зърната си, за да ми покаже къде е розовото.

Издърпвам се нагоре, увивам ръка около кръста ѝ и поемам едното в уста, подръпвам го, после го засмуквам.

Усещам притока на кръв към члена си, вече съм толкова близо. Отварям уста, като че ли наистина усещам меката ѝ кожа между зъбите си.

Господи, иска ми се да разбера какъв е вкусът ѝ наистина.

— По-топло ли ти е вече? — питам, но знам много добре, че кожата ѝ вече гори.