Рожденичката

Заради мен или заради нещо друго? Снощи постъпих правилно. Не искам да се чувства отхвърлена, защото ще направи някого най-щастливия мъж на света.

Някой ден.

Но може би не се ядосва, задето спрях. Може би е разстроена заради това че изобщо се случи.

Правя още една крачка към нея и снишавам глас, като че ли се страхувам, че съседите ще ни чуят.

— Ядосана ли си ми? — питам я.

Тя бързо вдига очи и отвръща:

— Не. — После търси правилните думи. — Просто се опитвам да подредя някои… неща в главата си.

Виждам, че очите ѝ се пълнят със сълзи, и всичко ме заболява. Защо винаги толкова ми се иска да я прегърна?

Тя навежда глава, опитва се да скрие сълзите, които не може да спре, и аз пристъпвам към нея, колебая се само за миг, преди да сложа ръка върху страната ѝ. Пръстите ми се увиват около тила ѝ, а тя не ме отблъсква.

— Тук съм, окей? — прошепвам. — Нищо не се е променило. Все още обичам аромата на свещите ти и звука на музиката ти в къщата. — Замълчавам и после добавям: — Въпреки че не съм голям фен на тортилята с краставица, която пъхна тайно в обяда ми вчера.

Тя се засмива тихо и раменете ѝ се разтрисат.

Потърквам бузата ѝ с палец.

— Никъде няма да отида.

После я придърпвам към себе си, прегръщам я до гърдите си и искам само да я защитя и да ѝ дам всяко проклето нещо, което не притежава.

Увивам свободната си ръка около нея и след миг тя се предава и също увива ръце около мен, разтапя се в прегръдките ми. Притискаме се един към друг толкова силно, че не знам дали аз я прегръщам, или тя мен, но за миг се страхувам, че ако я пусна, ще падна.

— Доведи ги тук — повтарям. — Ще ти помогна да ги забавляваш. Ще извадя надуваемите играчки и ще поръчам пица.

Тя се отдръпва, подсмърчайки, но от очите ѝ вече не текат сълзи и ми се усмихва половинчато.

— Децата обичат пица само с кашкавал — казва, а изражението ѝ отново се омиротворява.

— Аха, спомням си.

Мисля, че Коул все още обича пица само с кашкавал.

Тя пуска чантата си до вратата, където стоеше по-рано, и ме поглежда, преди да излезе, а между нас се настанява разбирателство. Не искам да я нараня.

И ако стоя далеч от нея по-добре, отколкото снощи, наистина няма.

* * *

— Не мога да го направя! — вика Йенсен, а от устните му капе вода.

Седемгодишното момченце ходи из водата, а очилата за гмуркане изглеждат огромни върху лицето му. Под него стоят три пръстена за гмуркане, изправени на дъното на басейна, и след като се осмели достатъчно, за да ме хване за врата, докато се гмурках да ги извадя, сметнах, че е време да опита и той.

Крамер е тъпанар, но децата му не са лоши.

— Тогава опитай с краката напред — казвам му. — Потопи си главата и ме гледай.

Басейнът достига до дълбочина едва метър и осемдесет, но аз все пак плувам натам и заставам над пръстените. Джордан се намира в плиткия край с Ава, която е само на две, и ѝ показва как да прави мехурчета във водата. Бях облекчен, когато я видях да излиза в по-консервативен бански от онзи с проклетите мидени черупки, но за съжаление, не ми е много по-лесно да приема изрязаното деколте на този.

— Готов ли си? — казвам, откъсвам очи от мократа коса, залепена за гърба ѝ, и поглеждам към Йенсен.

Той кимва така, все едно главата му е твърде тежка за тялото, и аз си поемам дъх, подскачам и после потъвам с краката надолу към дъното на басейна, като през това време издишам и изтласквам водата нагоре с ръце.

Краката ми се удрят в дъното, хващам един пръстен, оттласквам се обратно към повърхността и си поемам нов дълбок дъх. Той изважда глава от басейна и изплюва малко вода.

— Видя ли? — питам го и избърсвам очите си. — Издишах мехурчета и изтласквах водата над себе си, за да стигна до дъното.

Той отново кимва.

— Искаш ли да опиташ?

Този път поклаща глава.

Разсмивам се и приглаждам косата си назад.

— Добре. Друг път тогава.

Точно тогава струя вода удря гърба ми и аз поглеждам през рамо, за да видя как Джордан стреля към мен с воден пистолет. Момиченцето в скута ѝ се разсмива и Джордан изсумтява, после прави бойна физиономия и насочва водата към главата ми. Отскачам и чувам момиченцето да се киска зад мен.

— И аз искам такъв! — Йенсен се втурва към края на басейна и грабва един от огромните водни пистолети „Супер соукърс“, които Дъч остави, когато доведе децата си миналото лято. Хващам друг и всички започваме да пълним оръжията си, а Джордан дава своето на момиченцето и си взема ново.

През следващите десет минути едва спираме, за да си поемем дъх — смеем се, нападаме и се стрелкаме из басейна, за да избегнем атаките на другите. Всеки е сам за себе си, бебето улучва Джордан право в окото, а Йенсен ме уцелва в главата.

Хващам момиченцето и се преструвам, че го използвам като жив щит, а Джордан пищи и се гмурка под водата, за да избегне струите, идващи откъм Йенсен, Ава и мен.

Накрая момченцето се качва на стъпалата, където сяда, а двамата с Джордан дишаме тежко от усилието. Оставям бебето до басейна, а то отива до масата за пикник и започва да яде диня. Йенсен се присъединява към него и си взема ново парче от останалата пица.